Синдромът Х, известен още като метаболитен синдром или инсулинорезистентен синдром, е здравословен проблем, описан за първи път през 1988 г. от д-р Джералд Рийвън, преподавател по медицина в Станфордския университет.

метаболитен синдром

синдром Х

Метаболитният синдром е болестно състояние, при което са налице три или повече от следните отклонения:
– висцерално затлъстяване – обиколка на талията над 102 см при мъжете и над 88 см при жените;
– кръвна захар на гладно над 6.1 mmol/l ;
– артериално налягане над 130/85 ;
– триглицериди над 1.7 mmol/l ;
– HDL холестерол под 1.0 mmol/l при мъжете и под 1.3 mmol/l при жените.
Обикновено метаболитен синдром се развива при хора с наднормено тегло и затлъстяване. Но понякога, макар и по-рядко, може да бъде установен и при лица с нормално тегло.
Основна причина за метаболитния синдром е положителният енергиен баланс на организма и рисковете, които го създават – обездвижването, преяждането, стресът и генетичната предразположеност.
Счита се, че днес около от възрастните хора в света имат метаболитен синдром. Те имат три пъти по-висок риск за миокарден инфаркт или инсулт, както и два пъти по-висока смъртност от тези заболявания и пет пъти по-висок риск от диабет, в сравнение с хората без метаболитен синдром.
Метаболитният синдром и диабетът заемат едно от първите места по заболеваемост и смъртност в сравнение с другите хронични заболявания и вече са на четвърто или пето място като водеща причина за смъртност в развиващите се страни.
Нелекуван и неконтролиран, метаболитният синдром води до бързо и прогресивно развитие на атеросклеротични съдови изменения, сърдечно-съдови заболявания, диабет и диабетни усложнения.
От изключително важно значение е профилактиката, ранното откриване и ранното лечение на метаболитния синдром.
Основна препоръка за лечение на метаболитния синдром е здравословен начин на живот. Диетата трябва да е умерено нискоенергийна, с намалено съдържание на животински мазнини, сол, алкохол, сладкарски изделия, повишен прием на пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци и да цели умерена редукция на теглото от 5 до 10%.
Могат да се приемат добавки с фибри, омега-3 мастни киселини, флавоноиди, растителни стероли, пробиотици (при препоръка от лекар).
Физическата активност се повишава, като препоръчителни са упражнения най-малко 30-60 минути на ден, три до пет пъти седмично.
Тютюнопушенето трябва да се преустанови.
При липса на достатъчен ефект от немедикаментозната терапия и при висок сърдечно-съдов риск се включва и медикаментозно лечение.

Aкo се припознавате сред „жертвите” на Метаболитния синдром значи е време да започнете промяната. Колкото по-рано, толкова по-добре!

Кои са те, как да ги ползваме, с какво са полезни?

естествени подсладители

заместители на захарта

Малко са хората, които не ползват захар в ежедневието си. За много от нас кафето със захар и десертите са неотменна част от деня. Вместо със захар обаче може да подсладите храната и душата си с някои от следните здравословни алтернативи:

Мед
Говорим за истински мед, от проверени производители – богат на ензими, минерали, органични киселини, антиоксиданти.
Благодарение на своето ниско киселинно ниво на рН (между 3.2 и 4.5) консумацията на мед предотвратява развитието на бактерии, използва се за успокояване на кашлицата, за подобряване състоянието при заболявания като язви и бактериален гастроентерит. Медът съдържа флавоноиди и антиоксиданти, които помагат за намаляване на риска от някои видове рак и сърдечно-съдови заболявания.

Медът не е подходящ за деца под 12 месеца, тъй като може да съдържа бактерии, които причиняват детски ботулизъм!

Още факти за меда може да прочетете ТУК.

Кленов сироп

Сладък сироп, който се прави от сока на различни видове кленово дърво. Източник е на витамини (В5, В2, В6; фолиева киселина, биотин и витамин А), минерали(калий, калций, магнезий и манган), фитохормони и антиоксиданти.Счита се,че кленовият сироп забавя стареенето и укрепва имунната система, ползва се за пречистване и детокс.

Подходящ за термична обработка, тъй като при печене и нагряване не променя вкусовите си качества и не губи полезните си свойства.

Сироп от Агаве

Извлича се от растението агаве, което расте главно в Южната част на Мексико.  Вкусът му напомня на естествения мед, разгражда се бързо и лесно, има нисък гликемичен индекс – 27.  Около 80-90% от масата на сиропа от агаве е фруктоза, а около 10-20% глюкоза. Усвоява се бързо от организма. Само 2 лъжици сироп заместват 100 гр. кристална захар.

Поради високите нива на фруктоза агаве нектарът, не бива да се приема безконтролно в големи порции наведнъж, тъй като това затруднява работата на черния дроб.
* Консумацията на 15 до 50 гр. сироп за ден, се смята за безопасна, при хора със здрав черен дроб, водещи активен живот.

Кокосова захар

Кокосовата захар стана много популярна през последните години. Тя е естествена захар, която се произвежда от сока на кокосовите цветове. Подобно на кленовия сироп, също е подсладител с нисък гликемичен индекс, може да се подлага на топлинна обработка.

Според различни източници съдържа аминокиселини, витамини, минерали.  Всичко това, обаче е в малки количества, така. че за да си ги набавите трябва да изядете големи количества захар…

Митове и истина за кокосовата захар: вижте тук.

Меласа и петмез

Меласата е гъст сироп, остатъчен продукт от производството на захар от захарна тръстика или захарно цвекло. Колкото по-тъмна е на цвят, толкова по-малко захар е останала в нея. Съдържа витамини, минерали, желязо, калций, магнезий.

Петмезът пък е сгъстен сироп от плод с високо съдържание на захар. На пазара най-често се среща петмез от грозде, черници, рожков, фурми, че и от диня, тиква, сини сливи. В него не се прибавя допълнително количество захар.

Втората част на статията вижте ТУК

Как да се ориентираме сред многобройните Е-подсладители, използвани като заместител на захарта. Консумацията на някои от тях не представляват опасност за човека, докато за други не може да се каже същото. Ето данни за някои от тях:

Е-подсладителите

Е-та

изкуствени подсладители

Е967 – Ксилитол

В природата се среща в плодовете, зеленчуците, дървесината на брезата, царевичните кочани, слънчогледовите люспи, обвивката на памука. широко разпространен заместител на захарта за диабетици и хора, страдащи от затлъстяване, тъй като не влияе върху нивото на глюкозата в кръвта.

Ксилитолът се добавя при направата на сухи мезета, сладоледи, мармалади, желета, плодове с глазура, бонбони, карамел, шоколад, в производството на изделия от сушени плодове, на основата на нишесте, тестени и сладкарски продукти, дъвки, горчица, сосове, месни изделия и колбаси, майонеза.
Използването на ксилитол намалява опасността от развитие на кариес.
Приема се, че хранителната добавка не представлява опасност за организма.

*Знае се, че прекомерната употреба на веществото (над 20 г на един прием или над 50 г на ден) води до подуване на корема, метеоризъм, диария.

Е965 – Малтитол

Получава се от нишесте (царевично или картофено) чрез каталитично хидрогениране на малтоза или на сиропи с високо съдържание на малтоза. Не влияе съществено върху нивото на глюкозата в кръвта, затова може да се консумира от диабетици.
Той има мек сладък вкус, много близък до този на обикновената захар и сладостта му се равнява на около 90% от тази на захарта, като калорийността му е два пъти по-малка от тази на захарта.

Влиза в състава на сладоледи, сладка, мармалади, желета, плодови изделия с глазура, тестени продукти (чиято калоричност е понижена), дъвки, карамел, бонбони, шоколад, безалкохолни и слабоалкохолни напитки, сушени плодове. Също така, веществото може да се срещне в горчици, сосове, специални диетични продукти.
Безопасността му е потвърдена и от Експертния комитет за хранителни добавки към Световната Здравна Организация.

*Прекомерната употреба с малтитол може да доведе до лаксативен ефект.

Е968 – Еритритол

Естествен подсладител, който притежава сладък вкус, много близък до този на захарта, и се употребява като нейна безвредна алтернатива.
Еритритолът се среща в крушите, динята, гроздето, царевицата и други.

Като подсладител, еритритолът е бил одобрен от Американската администрация за контрол върху храните и лекарствата (FDA) в края на миналия век. Повече от десетилетие преди това обаче той вече се е употребявал широко в Япония, като се е влагал основно в хранителни продукти, подходящи за хора, страдащи от захарен диабет.
Еритритолът няма енергийна стойност и не съдържа никакви калории!

Еритритолът, попадайки в кръвта се филтрира от бъбреците и се извежда с урината, не се поддава на ферментация, поради което в организма не постъпват продукти от неговия разпад, които биха могли да имат калоричност.

До този момент специалистите са убедени, че тази хранителна добавка не води до привикване и зависимости. В по- големи количества той може да предизвика лек слабителен ефект, но това пък го прави изключително подходящ за употреба при забавен метаболизъм или запек.
Еритритолът не влияе още и върху нивото на холестерола, триглицеридите и другите биомаркери.

Еритритолът, във всичките си форми – на кристали или на прах и най- вече в комбинация със стевия, може да се използва спокойно както за готвене, така и за консервиране. Този подсладител не променя качествата си при термична обработка и се употребява точно като добре познатата ни кристална захар.

*Въпреки че еритритолът като цяло се счита за безопасен подсладител, не е изключено в началото на неговата употреба, а също и при консумация в по- големи количества, да се усетят някои странични ефекти.

!!! Специалистите съветват хората, страдащи от синдром на раздразненото дебело черво или други стомашни проблеми, да избягват употребата на еритритол. Ако такъв пациент приеме веществото, не е изключено да изпита дискомфорт или състоянието му да се обостри.

Е420 – Сорбитол

Представлява природен подсладител с приятен сладък вкус. В своята натурална форма той се среща най-вече в костилковите плодове и водораслите. В синтетичен вид може да бъде под формата на прах или сироп.

Доказано е, че подпомага организма да редуцира загубата на витамини от В групата (В1, В6 и биотин), спомага и за подобряване на стомашно-чревната микрофлора. Успешно може да бъде използван и от диабетици.
Храните, приготвяни с негова помощ, имат сравнително дълъг срок на годност, тъй като сорбитолът бързо поема влагата от въздуха.

Най-често се използва за приготвянето на захарни изделия (близалки, дъвки, бонбони, сладкиши, сушени плодове) и диетични храни и напитки.

Във фармацевтичната промишленост той се среща в сиропите за кашлица, пастите за зъби и др.

При използване на големи количества от добавката се наблюдава: дискомфорт в областта на стомашно-чревния тракт и засилено образуване на газове. Приемането на над 50 грама от веществото за денонощие се определя като опасно за човека.

*Сорбитолът не е алерген, но може да предизвика раздразнение на лигавиците в организма.
Доказано е, че действа неблагоприятно върху зрителните органи. При продължителен прием на добавката е възможно да се появи диабетна ретинопатия и увреждане на клетъчните функции в организма.

Сорбитолът се употребява избирателно във фармакологията, защото може да променя свойствата на лекарствата (възможно е да придобият токсични свойства). САЩ отнасят Е420 към опасните за човешкото здраве вещества.

!!! Веществото е забранено за използване в производството на бебешка храна.

Втората част на статията вижте ТУК

Или каква е разликата между „захар” и „захар”?

захари и хранене

въглехидрати

Захарите всъщност са въглехидратите. Те са органични съединения, които се синтезират от всички растения, съдържащи хлорофил и са основен източник на енергия в човешкото тяло – 1 грам въглехидрати доставя 4 ккал енергия.
Въглехидрати могат да се образуват в тялото от мазнините и белтъците, но продължителният им недостиг в храната води до нарушаване на мастния и белтъчния метаболизъм.

За да не се нарушат сериозно функциите на организма, при продължителното им  ограничаване в диетата, въглехидратите трябва да се консумират в количества не по малки от:
за деца над 1год., юноши и възрастни хора – 130г;
за бременни жени – 175г;
за кърмещи жени – 210г.
При прекалено голям прием на въглехидрати може да се стигне до затлъстяване и отключване на съпътстващите го заболявания.
При прекалено нисък прием на въглехидрати се затруднява работата на мозъка.

Кои, в крайна сметка, са видовете захари, т.е.въглехидрати?

Глюкоза – крайният продукт от разграждането на всички въглехидрати е глюкоза. Тя е и единствената захар, съществуваща в свободно състояние в организма, както и главният енергиен източник за работата на мускулите и вътрешните органи.
Червените кръвни клетки и мозъчните клетки могат да използват като източник на енергия само глюкозата.
При излишък от глюкоза в кръвта, тя попълва гликогенните запаси в черния дроб и мускулите, а при по-голям излишък се натрупва като резервни мазнини.
Глюкоза се съдържа в плодовете, някои зеленчуци (моркови, тиква, зеле, домати), меда.

Фруктозата се съдържа в плодовете, меда и някои зеленчуци. При разграждането й в организма НЕ се отделя инсулин. Фруктозата е два пъти по-сладка от захарозата.

Захароза – най-често използвана е бялата захар, Тя съдържа 99,9% захароза, носител е на т.н.”празни калории”, тъй като не съдържа други нутриенти.

Лактоза – млечна захар, бавно хидролизира в тънкото черво и стимулира развитието на млечно-киселите бактерии в чревната микрофлора.

Малтоза – захарта в бозата, бирата, малца, покълнали семена на зърнените храни.

Нишестето е основна съставна част в житото, ръжта, просото, царевицата, ориза, картофите. При загряване нишестетата се желатинизират.
Лесно смилаемите нишестета се съдържат в прясно приготвените нишестени храни кат картофено пюре, сварени и топли ориз и царевица, пресен хляб и се смилат в стомашно-чревния тракт за около 20 минути.
Бавно смилаемите нишестета се разграждат до глюкоза за около 100 минути. Към тях се отнасят суровите зърнени храни и продукти, в които нишестето е в комплекс с мазнини – кексове, сладкиши, бисквити и др.
Резистентните нишестета се хидролизират до 120 минута и се подлагат на ферментация в дебелото черво. Такива са напр. нишестетата в макаронените изделия, в суровите картофи и бананите, в стария хляб.

Хранителни влакнини (фибри) – придават твърдата и влакнеста структура на плодовете и зеленчуците, гъбите, зърнените и бобовите храни, ядките. Те намаляват нивото на холестерол в кръвта, стимулират перисталтиката на червата, разтворимите влакнини имат способността да увеличават обема си до 20 пъти, което води до чувство на ситост, пектините намаляват резорбцията на постъпилите с храната радиоактивни вещества и тежки метали и др.

Редица епидемиологични проучвания през последните години са установили връзка между консумацията на въглехидрати, богати на фибри и намаляването на някои рискови фактори и заболявания. Например пектините в плодовете и бета глюканът в овеса, могат да намалят нивата на холестерола в кръвта, както и риска от сърдечно-съдови заболявания. Групите от хора с висока консумация на богати на хранителни влакнини храни са с по-нисък процент случаи на рак на дебелото черво.

Различните видове захари имат различно въздействие върху организма.

Рафинираните захари се разграждат много бързо и бързо покачват нивото на кръвната захар. Докато естествените захари в плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни са в съчетание с фибри, като по тази начин се усвояват бавно, което води до плавно повишаване на кръвната захар.

В крайна сметка, обаче важно е да се знае, че всичко е в количеството. Консумацията на различни захари в умерени дневни количества е тайната за добро здраве.

Парче шоколад на ден, 200г плод, порция макарони, малка лъжичка захар в кафето няма да ви доведе до затлъстяване. До там се стига след системна злоупотреба и големи количества неподходяща храна.