Мини тортички “Черно и бяло”

/0 Comments/in , , , , , , /by

Без глутен, с опция да бъдат нисковъглехидратни.

без глутен

Петнайсет минути е времето, за което тези малки, симпатични и килнати на една страна топчовци бяха готови.

Ето и нужните ви продукти.

Мини тортички за петнайсет минути:

За блатчетата:
2 яйца
50г тахан (при мен беше обери бурканчетата – 25г тиквен тахан и 25г фъстъчено масло)
75г смес тахан с петмез (аз имах купена такава, но вие може да сложите 50г тахан и 25г петмез от рожков)
1с.л.какао
1/2 ч.л. сода, угасена с малко лимонов сок или оцет
ванилия по желание, но за мен беше достатъчно ароматно.

За крема:
130-150г сладкарска извара “Pilos”
2ч.л. мед
Отново не сложих ванилия за да запазя аромата на меда.

Разбийте добре яйцата, добавете тахана и петмеза и разбийте отново.

Прибавете останалите продукти и разбъркайте хубаво.

Изсипете сместа поравно в две чаени чаши и ги сложете в микровълнова фурна за по минута и половина на 700-750 W или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха. 

Извадете чашките от фурната, оставете леко да се охладят и извадете от тях получилите се кексови кулички. Охладете още малко.

Разрежете всяка куличка на 4 блатчета.

Докато кексчетата се изпичат пригответе крема и натрошете отделно още малко какаови зърна.

Сглобете мини тортичките като за всяка ви трябват 2 блатчета – блат, крем, блат, крем. Отгоре поръсете с натрошените какаови зърна.

Ако имате търпение ги сложете в хладилник да се охладят за няколо часа.

Enjoy!

Специални благодарности на дъщеря ми, която експериментира с вида, презентацията и снимките на топчовците 🙂

Топла салата с риба тон

/0 Comments/in , , , , , /by

Подходяща за обяд или вечеря, за хранене в Зоната, с малко въглехидрати

без глутен

2 порции, 6БПМВ

200-220г риба тон консерва в собствен сос

180г зелен фасул

1 консерва (400г) червен фасул

80г сварена царевица (моята беше замразена)

2ч.л.зехтин, сол и лимонов сок на вкус

Подправки по желание – малко млян кимион, намачкана скилидка чесън, ситно нарязан магданоз.

Задушавате зеления фасул в малко вода и 1 ч.л.зехтин до готовност.

Червения фасул изваждате от консервата, измивате и отцеждате добре.

В купа смесвате зеления фасул, червения фасул, царевицата и подправките.

Поливате с останалата 1ч.л. зехтин, лимоновия сок, подправките и обърквате добре.

Разпределяте в две чинии, отгоре добавяте по половината от рибата  и поръсвате с магданоз.

Всяка порция е 3ПМВ, подходяща за обяд или вечеря.

Бон апети!

Идеята е взета от www.hellmanns.com и преработена подобаващо.

Тиквени мъфини

/0 Comments/in , , , , , , /by

Есенни мъфини без глутен, походящи за хранене според диета Зоната.

без глутен

Продукти:

2 яйца

65г сладкарска извара Pilos

½ с.л. мед (или 13г петмез от фурми или петмез от рожков) + стевия на вкус

140г пюрирана печена тиква

15г брашно от елда

15г кокосово брашно

1с.л. тиквен тахан

½ равна ч.л. сода, ванилия, канела по желание.

Смесвате продуктите по реда на изброяванети им. Разпределяте в 6 формички за мъфини и печете до готовност на 220-230о.

Това са общо 6 БПМВ (блока протеини мазнини, въглехидрати).

Два мъфина са един блок и са подходящи за междинно хранене.

За закуска може да хапнете 4 мъфина, полети с 1/2 с.л.тахан и  200г кисело мляко – общо 3 блока.

Ако не се храните по Зоната, шприцовайте върху мъфините сладкарска извара, подсладена с малко стевия. Може да поръсите с орехи, а може в сместа за печене да добавите орехи. Тахана може да е всякакъв, а може да е кокосово или краве масло. Брашното от елда има  специфичен мирис, който не се харесва на всеки, но всъщност въобще не се усеща.

Бон апети и прекрасен ден!

Пилешки овчарски пай

/0 Comments/in , /by

Нисковъглехидратно предложение, подходящо за диабетици, за хора с ИР, както и при режими без глутен.

пилешки овчарски пай

Необходими продукти за три порции:

1 ч.л. зехтин
2 скилидки чесън, накълцани
1 чаша нарязани моркови
1 чаша нарязани на кубчета тиквички
1 чаша нарязанo броколи
1 чаша варено, нарязано на кубчета пиле
2 ч.л. италиански подправки – риган, мащерка, градински чай, розмарин
пипер на вкус

450 мл пилешки бульон (от месото)
¼ ч.ч. прясно мляко + отделно 2с.л.
2 ч.л. царевично нишесте
1 средна глава карфиол
1 ч.л.масло
1/4 чаша настъргано нискомаслено сирене (извара)

Инструкции за приготвяне:

Загрейте фурната до 200 градуса .

Загрейте зехтина на средно висока температура. Сотирайте чесъна, морковите, тиквичките и броколито. Добавете пилето, италианските подправки и пипер на вкус.
В малък съд сложете бульона и като заври добавете 1/4 чаша мляко и царевичното нишесте. Гответе до сгъстяване при непрекъснато бъркане. Добавете към зеленчуковата смес.

Поставете карфиола, накъсан на розички, 2-те с.л. мляко и маслото в съд за готвене в микровълнова фурна за 5 минути. Извадете, разбъркайте и гответе за още 5 минути. Ако е нужно повторете докато карфиолът се свари.

Сложете карфиола и течността плюс сиренето в блендер и блендирайте докато стане гладко пюре. Имайте предвид,че е доста горещо.

Изсипете пилето и зеленчуците в тава за печене. Сложете пюрето от карфиол отгоре и разстелете.
Печете покритито с алуминиево фолио за 20 минути, след това махнете фолиото и запечета на силен огън още 5 минути.

Бон апети!

Рецептата е превод от: www.diabeticconect.com

Снимка : www.honestcooking.com

Ферментиралите храни – поредната мода в храненето…или пък не

/0 Comments/in /by

Темата за ферментиралите храни и ползите от тяхната консумация е много популярна в последно време.

ферментирали храни

В традиционното хранене на  всеки народ присъстват ферментирали храни.

У нас най-популярни са кисело зеле, кисели краставички и туршии (не тези, които се приготвят с оцет, а онези, които се приготвят само със сол и се оставят ферментират), кисело мляко, ферментирал ябълков оцет.

За японците са мисо (паста, най-често от ферментирала соя), умебоши (ферментирали плодове на дървото Prunus mume), за шведите сюрщрьоминг (ферментирала херинга от Балтийско море), за корейците кимчи (ферментирали зеленчуци с много подправки).

Другаде са  ферментирало сирене, комбуча, кефир.

Какво точно са ферментиралитe храни?

Виното, бирата и сайдера са ферментирали напитки. Квасеният хляб с мая е ферментирала храна. Млечни продуктите като кисело мляко, кефир и някои сирена са ферментирали храни. Маринованите зеленчуци може да са ферментирали.

Ферментацията е традиционен метод, който предците ни са използвали, за да съхранят различни плодове и зеленчуци през есенно-зимния период. На много по-късен етап са се появили рецептите за маринована туршия, които са изместили традиционните.

При процеса на ферментацията, захарите в храната се преобразуват основно в етанол, млечна киселина и водород. Така например, сокът от грозде се превръща във вино, зърното се превъща в бира, млечно-киселите бактерии преобразуват прясното мляко в кисело, гъбата комбуча е „виновникът” за направата на напитките комбуча и т.н.

Млечната киселина е естествен консервант, който потиска размножаването на бактериите, които предизвикват загниване. Бактериите, които могат да бъдат опасни за нас, хората, не могат да виреят в солена среда. Някои полезни бактерии обаче харесват солта и идеално се развиват в такава среда. Ето защо при ферментирането на храните солта е основна и незаменима съставка.

Какви са ползите от консумацията на ферментирали храни?

Ферментацията на храните позволява те да бъдат съхранени за по-дълъг период от време като се запазят част от витамините и минералите, които съдържат.

При ферментация се повишава значително броя на полезните бактерии в храната.

Консумацията на ферментирали храни поддържа баланса между добри и лоши бактерии в червата, като внася добри такива. Това е евтин начин да подобрите чревната си флора, а много от здравословните проблеми на съвременните хора и особено автоимунните заболявания се дължат именно на дисбаланс в чревната флора.

Ферментиралите храни подпомагат храносмилането, а доброто храносмилане е предпоставка и за добро здраве.

А за различните видове ферментирали храни по света може да научите в някоя от следващите ми статии. Обещавам да бъде интересно.

Хималайска сол – митове и истина

/0 Comments/in /by

Напоследък хималайската сол се превърна в истинска панацея сред любителите на здравословния начин на живот. Дали обаче всичко казано за нея е истина или има леко преувеличаване, преценете сами.

Хималайска сол

Хималайската сол се добива в Пакистан, в подножието на Хималаите. Има отличителен и традиционен розов цвят. Според едни източници този цвят се дължи на наличието на железен оксид в самите кристали на солта, но според Баварската държавна служба за здраве и безопасност на храните розовото оцветяване е причинено от останки от микроскопични водорасли.

Преди да стане панацея хималайската сол се е добивала ръчно, днес обаче, според някои източници, за да се удовлетвори голямото търсене блоковете се разбиват с мини.

Според рекламата съдържа над 84 минерали и елементи, но според изследвания „…по-голямата част от броя на съществуващите рекламни претенции от “84 елемента” е под границата на откриване на съвременния анализ”, т.е. почти не се откриват.

Освен това концентрацията на натриев хлорид в хималайската сол е 97%. Следователно в останалите 3% са другите соли. И ако разчитаме да си набавим необходимото количество Fe, Mg, Ca, Zn и др. oт каменна или хималайска сол то ще са ни нужни 3-4 с.л. дневно – количество отровно за когото и да било.

Според рекламата „Препоръчва се при бременност, защото подобрява състава на околоплодната течност, в който има процент солен разтвор” а истината е, че в хималайската сол не се съдържа никакъв йод, поради което е не само противопоказна за ползване от бременни жени, но е и опасна тъй като йодът е необходим за протичане на нормалната бременност и за нормалното развитие на самия плод.

Според рекламата „Участва в грижата за опорно-двигателната и ставно-мускулната системи – значително намалява риска от артритни заболявания, намалява болезнените мускулни спазми и т.н. Но според изследванията „Във връзка със здравните претенции, които има хималайската сол според рекламата, то те не са приемливи: пиенето на солена вода от солни кристали не може да “разтвори” депозитите в ставите”.

Според рекламата „Нормализира кръвното налягане…”, но истината е, че тя е сол и не понижава повишеното кръвно налягане, напротив. И така нататък…

За биоенергетичния ефект, за който няма научни доказателства до този момент, ползата отива повече в полето за езотериката.

Заключението на Баварската държавна служба за здраве и безопасност на храните е: „От химична гледна точка разликата между хималайска сол и търговски готварска сол не е в състава, а в атрактивния външен вид или презентация. Високата цена от около 20 евро на килограм, не е обоснована от научна гледна точка.”

Източник: https://www.vis.bayern.de/…/lebens…/gruppen/himalajasalz.htm

Дали ще използвате хималайска сол или не, изборът е ваш. Но едновременно с прочита на многобройните реклами за чудодейната сила на тази сол, прочетете и не толкова добрите.

Аз ли? Аз съм ползвала хималайска сол и с много висока и с много ниска цена. Разлика не открих, нито в солта, нито в състоянието си.

Но кой знае, може и това да се промени…?!

Целиакия: диагностика и безглутенова диета

/0 Comments/in /by

Целиакията е едно от най-разпространените автоимунни заболявания като се среща при почти 1% от хората.

целиакия

Болестта се обуславя от автоимунен отговор към глутена, водещ до прогресивна вилозна* атрофия в тънкото черво и последваща малабсорбция.

Гастроинтестиналните симптоми могат да бъдат относително неспецифични, например диария и коремна болка. Системните усложнения са обичайни, като включват желязодефицитна анемия и уморяемост.

Правилното диагностициране на целиакията е от особена важност, тъй като премахването на глутена от диетата оказва позитивен ефект върху голяма част от симптомите.

Диагностичните изследвания, използвани при целиакия, са:

  1. Предпочитаният серологичен тест за диагностициране на целиакията е изследване на имуноглобулин (Ig) A антителата срещу тъканната трансглутаминаза (IgA tTG),които са високо специфични за това заболяване. При измерване на стойност >10 пъти горната граница на нормата, се поставя диагноза целиакия, без да е необходимо биопсичното й потвърждаване (хистологичен анализ).
  • При нормални нива на IgA, този тест има =/>95% чувствителност и специфичност
  • При дефицит на IgA (тотален серумен IgA<0.2 g/l), се препоръчва изследване на IgG антителата – деаминиран глиадин (dGDN, деаминирани форми на глиадинови пептиди – DGP)
  • Определянето на антиглиадинови антитела не се използва повече за скрининг или за диагностика на целиакия.
  1. HLA-типизиране за доказване на генетична предиспозиция. При 95% от пациентите с целиакия се откриват хаплотипове на човешкия левкоцитен антиген (HLA) DR3-DQ2 и при останалите 5% DR4-DQ8. Хомозиготните носители от женски пол имат по-висок риск за целиакия в сравнение с тези от мъжки пол или хетерозиготните носители.
  2. Генетичното изследване може да е от полза при случаи, при които е поставена диагнозата целиакия, но при които безглутеновата диета не води до подобрение на симптомите. Липсата на HLADQ2/8 отхвърля диагнозата целиакия и насочва, при наличието на стомашночревна симптоматика и прояви на малабсорбция (хронична диария, стеаторея, загуба на тегло, подуване, флатуленция, постпрандиална коремна болка), към търсенето на друга ентеропатия.
  1. При деца под 2 години се предпочита изследване на IgG tTG – самостоятелно или придружено от dGDN.

Серологични тестове не трябва да се провеждат при пациенти, които вече спазват безглутенова диета, тъй като тя променя тяхната чувствителност за диагностициране на целиакията. Спазването на безглутенова диета за период от 6-12 месеца води до загуба на антигенен отговор при 80% и за период от пет години – при над 90% от случаите с това заболяване.

Затова, преди провеждането на серологични изследвания, е важно да се снеме правилна анамнеза относно спазването на безглутенова диета. Същото се отнася и за дуоденалните биопсични изследвания – безглутеновата диета подобрява хистологичната находка.

  1. За потвърждаване на диагнозата (недостатъчно убедителна серология), е необходимо извършването на биопсии на дуоденална лигавица.

Хистологичните критерии за заболяването са: хиперплазия на криптите, лимфоцитна инфилтрация и вилозна атрофия (критерии на Мarch*). Броят на препоръчваните биопсични проби е 4 от постбулбарната (средната и долната) част на дуоденума и 1-2 проби от булбарната (горната) област, което позволява откриване на допълнителни 9-13% от случаите на целиакия.

Добре е да се знае също и, че:

  • Всеки 10-ти пациент със синдром на Даун има целиакия.
  • Наличието само на лимфоцитна инфилтрация (лимфоцитна дуоденоза)* при липса на вилозна атрофия не е находка, която е диагностична за целиакия, тъй като това отклонение може да се среща при редица други заболявания като инфекция с Helicobacter pylori, болест на Крон, автоимунни заболявания и автоимунна ентеропатия, ламблиаза, туберкулоза.
  • Повишени чернодробни ензими. Тези пациенти са типично много чувствителни към безглутеновата диета – нормализиране на резултатите при над 95%. Ако подобна диета не води до подобряване на трансаминазите, трябва да се търси чернодробно заболяване.

Диетологът играе много важна роля за подобряване на състоянието на пациентите с целиакия и този факт не трябва да се подценява. Те трябва да се наблюдават доживотно за дефицит на витамини и различни микронутриенти като желязо, витамин В12, витамин D, фолиева киселина, витамин В6, мед, цинк и карнитин. Малабсорбцията на различни нутриенти може да доведе до метаболитни нарушения, които трябва да бъдат рано откривани.

Класически източници на глутен са пшеницата, ръжта, ечемикът, както овес и лимец. Много пациенти, които имат синдром на раздразненото черво (негативна биопсия за целиакия) също се подобряват при спазване на безглутенова диета.

Самодиагностицирането и самолечението може да бъде опасно за вашето здраве. При съмнения за целиакия или непоносимост към глутен се обърнете към личния лекар или лекар специалист!

 

*Вилозна атрофия на тънкото черво представлява увреждане на власинките, покриващи тънките черва, чрез които се осъществява резорбцията на хранителни вещества в организма.

 

Източник: Списание МD, брой 3, юни 2016г.
Може да изтеглите списанието в pdf формат тук: https://spisaniemd.bg/md/2016/3

Още полезна информация може да намерите в сайта на Българска Асоциация Целиакия – https://bacbg.org