Шоколадов сладкиш с ментово парфе

/0 Comments/in , , /by

Лек безглутенов десерт, приятно съчетание на шоколад и мента.
Специално приготвен за коледна почерпка с колеги.

Шоколадов сладкиш с ментово парфе

За блата:
2 яйца
1 непълна чаша прясно мляко
3 с.л. стевия с еритритол на кристали
3 с.л. с връх какао
1 бакпулвер без глутен
ванилия
1 чаша брашно от просо
4 с.л. с връх оризово брашно
Разбърквате всичко, сипвате в подходяща тавичка на тънък слой, изпичате и оставяте да се охлади.

За парфето:
400г заквасена сметана
400г кисело мляко
100 мл. ментов сироп
2 пакета желатин
Смесвате добре сметаната, млякото и ментовия сироп.
Приготвяте желатина така, както пише на опаковката и след като е готов добавяте в ментовата смес като бъркате постоянно. След като се смесят добре, изливате върху охладения блат и слагате в хладилник да стегне.
Преди поднасяне поръсете с настърган черен шоколад.

Бележки:

– Може да подсладите сладкиша с петмез от фурми, който ще му придаде нежен и лек вкус на карамел.  Петмеза може да закупите от нашия е-магазин.

– Брашното може да е всякакво безглутеново. Количеството му може да е различно, защото различните видове брашно поемат различно течността. Сгъстете до по-рядко кексово тесто.
Ако не сте на безглутенов режим може да ползвате каквото решите брашно.

– Ментовия сироп е купен готов, направен е със захар. Нямах мента и затова ползвах него. Може да се замени с ментови листа, бледирани с малко вода и смесени с мед до получаване на сироп.

– Чашата е с вместимост 200 мл.

– Ако не ви е достатъчно сладко може да сиропирате леко блата с прясно мляко със стевия или с разреден с водичка мед.

Получи се много лек и вкусен десерт в доста прилично количество.

При почерпката с колеги вървеше и с вино 🙂 .

Весели празници и не спирайте да експериментирате!

Безглутеново реване

/0 Comments/in , , , , , /by

Без глутен, без захар, без млечни продукти.

Безглутеново реване

Помните ли вкуса на реването от едно време?

Младите няма как да го помнят, но аз го помня добре. От сладкарницата на село, от нашето „Захарно петле” и от цеха за сладкиши, който посетихме като ученици…

Същият този вкус и вид успях да пресъздам, но в безглутенов вариант. Пухкаво и невероятно вкусно.

Съставките за това Безглутеново реване са малко:

4 яйца
3 с.л. стевия с еритритол на кристали
125г оризово брашно*
1 ч.л. бакпулвер без глутен.

За сиропа:

150г мед
180 мл вода

*Оризовото ми брашно беше едро смляно, нещо между грис и брашно, но и с по-ситно смляно брашно ще се получи същият вкус.

Начинът на приготвяне е много лесен.

Разбивате яйцата със стевията докато сместа увеличи обема си многократно и заприлича на крем. На мен ми отне около 5 минути.

След това добавяте лъжица по лъжица от брашното, смесено с бакпулвера, като не спирате да разбивате с миксера. Това продължава докато сместа поеме всичкото брашно.

Намаслявате подходяща тавичка и я посипвате с малко брашно за да не залепва.
Ако ползвате тава с незалепващо покритие или силиконова форма това не е нужно.
Моята тавичка е стъклена, с размери 22см х 22см и се напълни почти догоре.

Слагате да се пече в умерена фурна до готовност. Аз пекох за кратко на 200 градуса, после намалих на 180 до готовност – клечка забодена в центъра да излезе суха.

Оставих сладкиша във фурната като отворих вратата.

През това време разтворих меда в топла вода, не гореща.

Извадих сладкиша и още топъл (не горещ) залях равномерно със сиропа.

Оставих да се охлади и разрязах на 12 парченца.

Според момчетата в къщи парчетата спокойно биха могли да са 4 на брой и да има още мъъъничко сироп 🙂 .

Но все пак смятам, че едно от моите парченца е по-подходящо за десерт.

Защото по бързи сметки е около 100 калории.

Бон апети!

Безглутенов чийзкейк с рикота и дъх на лимон

/0 Comments/in /by

Чийзкейк без захар, невероятно вкусен и ароматен.

Безглутенов чийзкейк

За синът ми, който го чака от доста време, е „попадение в десятката”.

Наистина от доста време се каня да направя първия си опит за чийзкейк въобще, тъй като ми се струваше много сложно и трудоемко.

В крайна сметка се престраших и реших, че като е гарга, да е рошава.
За мен това значи да е безглутенов, по възможност не особено труден за изпълнение и с малко съставки.

Така, в крайна сметка се получи перфектният за семейството ми вкус, като времето за приготвяне беше по-малко от това да го опиша тук 🙂 .

Тези, които са на безглутенов режим знаят, че с безглутеновите брашна не винаги е като с пшеничните. Аз поне съм имала много неуспешни опити, а някои от тях и пълен провал.
Но…не и този път!

Ето и нужните ви продукти:

За подложката (блата):
200г безглутеново брашно микс. Аз ползвах това на Doves Farm.

безглутеново брашно
1/3 чаша масло
1 яйце
ванилия
1-2 с.л. студена вода

За крема:
500г Рикота
2 яйца (мисля, че и с три ще е добре)
3 с.л. стевия с еритритол на кристали


няколко капки есенция лимон за сладкиши
ванилия

Аз го направих така:
Пресях брашното в голяма купа. Добавих маслото и ванилията и с вилица започнах интензивно да разбърквам и размесвам докато маслото равномерно се смеси с брашното.
Ако правите това на ръка, му се казва да стане на трохи.

След това направих кладенче в центъра и директо чукнах яйцето.
Ако желаете, може да го разбиете предварително.
Следва отново интензивно размесване с вилица до гъста смес.

Сега идва ред на водата. Трябва да я добавяте много внимателно, лъжица по лъжица, като след всяка лъжица размесвате много добре.

Трябва да се получи много меко тесто, което обаче да ви позволи да го размесвате на ръка. Размесете няколко пъти.

Чела съм, че се оставя в хладилник да стегне, но аз не го направих поради липса на време.

Взех форма за торта с падащ борд и разстлах много внимателно тестото с пръсти по дъното и стените на съда.

Сложих да се пече във фурна с вентилатор на 200 градуса за 10 минути и после на 180 градуса до полуготовност. Това е момента, когато тестото се е втвърдило, но не е съмсем готово.

Докато тестото се печеше приготвих крема.
За целта разбих с миксер рикотата за минута-две. Добавих стевията и разбих докато кристалчетата се разтопят. Опитвайте за сладост, защото ако прекалите със стевията остава един горчив привкус.
Добавих яйцата, ванилията и няколко капки есенция лимон и разбих докато сместа стана пухкава.

Извадих подложката за кейка от фурната и сипах в нея яйчената смест. Загладих и сложих да се пече отново.

Пекох около 40 минути – 20 минути на 180 градуса с вентилатор, после на 160 градуса още толкова.

Тъй като всяка фурна е различна следете кейка, а после времето.

Оставете да се охлади и се насладете на творението си!

Гъбена чорба с леща и ечемик

/0 Comments/in , , , /by

Според традициите, на 4-ти декември почитаме св. Варвара, покровителка на болните деца. Наричали я още Баба Шарка.

Гъбена чорба с леша и ечемик

На този ден на трапезата трябва да присъства вариво – боб или леща, както и “къпани” питки. И тъй като, както вече съм споменавала, не съм добра с питките, то ще ви предложа ястие с леща, но малко по-различно.

Трябват ви следните продукти:

3 големи моркова
2 стъбла целина
1 средно голяма глава лук
4 скилидки чесън, накълцани
¾ чаша перлен ечемик
¼ чаша кафява или зелена леща
450г горски гъби, или каквито решите
6-7 чаши вода
3 с.л.зехтин
2 дафинови листа
1 ч.л. мащерка
сол на вкус, прясно смлян черен пипер

Нарежете зеленчуците и ги пуснете във врящата вода. Добавете лещата, ечемика и сол на вкус. Когато заври, намалете котлона и оставете на бавен огън докато се сготви лещата и се разпукат зърната на ечемика.
Добавете зехтина, дафиновия лист и мащерката 5 минути преди да свалите ястието от котлона.
Подправете със сол и черен пипер на вкус.

Насладете се на празника и горещата чорба ?.

Идеята за вкусната празнична чорбичка е взета от www.hummusapien.com.

Защо да ядем риба не само на Никулден

/0 Comments/in /by

Знаете ли, че японците консумират около 10% от цялата риба в света, въпреки че те представляват само два процента от световното население?!

риба

А българинът консумира едва 6-7 кг на година!

Учените твърдят, че в страни като Гърция, Кипър, Испания, Япония и Китай, в които морските деликатеси са ежедневно меню, хората почти не страдат от сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза, а средната продължителност на живота е по-висока от тази в България.

За разлика от месото, рибата съдържа основно полиненаситени мастни киселини, важен източник е на омега- 3-мастни киселини. Те действат превантивно срещу възпаления на тъканите, предпазват от запушвания и стеснявания на кръвоносните съдове и др.

Рибата е богата на незаменими аминокиселини, които нашето тяло не може само да произведе и се налага да си набавя отвън и освен това белтъците в рибата се усвояват много по-бързо от животинското месо.
Рибата има много висока хранителна стойност, а в същото време почти е лишена от въглехидрати и вредни мазнини, което я прави предпочитана храна за диети и здравословни хранителни режими.
Съдържа важни витамини – A, D, E, B1, B2, B12 (в рибния хайвер и в черния й дроб).
Съдържа много  фосфор, желязо, мед, йод.

В диететиката се препоръчва рибата да бъде печена на скара, на фурна (но не препечена), както и варена.
За лечебното храненене при някои заболявания (язвена болест, гастрит, колит, бъбречни заболявания) се използват варени риби. Тяхното месо е освободено от пурини и не дразни стомаха, а също и не претоварва бъбреците с тях.

За добро здраве се препоръчва ястия с риба трябва да присъстват в менюто ни поне два пъти седмично!

Хайверът е богат на белтъци и мазнини, богат е на витамини А, Д, фосфор, сяра, калий, калции и се усвоява лесно от човешкия организъм.

Редовната консумация на риба:
– поддържа добро здраве на сърдечно-съдовата система и води до намаляване на сърдечните заболявания;
– подобрява метаболитните процеси в организма;
– подпомага функциите на нервната система;
– полезна е за нашето зрение– намалява се риска от макулна дегенерация;
– подобрява имунната система.

Консумацията на някои видове риба обаче (скумрия, риба меч и миди) може да доведе до натрупване на живак и олово в организма, които имат токсичен ефект. Това особено се отнася и за така модерната сьомга – винаги проверявайте от какъв източник е тя.

Най-рядка и най-полезна е дивата сьомга от Норвегия или Тихия океан, за разлика от тази, отглеждана във ферми.