Поради съвременния начин на живот броят на хората, страдащи от захарен диабет и затлъстяване, се увеличава. Желанието на хората да подобрят здравето си създава цял пазар на беззахарни и нискокалорични  храни. Важна част от този пазар е производството на захарни алкохоли или така наречените полиоли.

Полиолите изобилстват естествено в плодовете и зеленчуците, като грозде и гъби, както и във ферментирали храни като соев сос. Най-ценните свойства на тези захарни алкохоли са тяхната сладост и ниско съдържание на калории, съчетани с некариогенност (не предизвикват кариеси).

Приложенията на полиолите варират от храни, през козметика до фармацевтични продукти..

С тази статия ще се постарая накратко да ви запозная с всеки един от тях – производство, приложение, калорийност, добри страни, противопоказания.

За тези, които се хранят по Зоната, в края на статията съм дала пресметнато количество подсладител за блок въглехидрат.

 

Започвам с ЕРИТРИТОЛ – Е968

Това е един от най-често употребяваните подсладители напоследък, ползван при кето хранене, от диабетици и хора с инсулинова резистентност, в здравословни рецепти и повечето диети.

Производството на еритритол е по-трудно, отколкото на другите полиоли. Което може би оправдава по-високата му цена на пазара.

Ранните проучвания събират данни и информация за организми, които произвеждат еритритол по естествен път, като например някои бактерии или нишковидни гъби. По-късните изследвания се фокусират върху оптимизиране на средата и култивиране, както и инженеринг на метаболитния път за увеличаване на количеството произвеждан еритритол.

Еритритолът се среща естествено в някои плодове и ферментирали храни. Извличането му от тях обаче не е практично поради ниското им съдържание на еритритол. И за разлика от другите полиоли, еритритолът не се предпочита да се произвежда чрез химичен синтез. Необходимите високи температури, както и никеловият катализатор водят до рентабилна реакция с нисък добив на продукта. Когато през 1950 г. са открити следи от еритритол в остатъците от кубинска меласа, ферментирала от дрожди, се открива процъфтяваща нова възможност – биотехнологичното производство на еритритол.

Най-често еритритол се получава чрез ферментацията на пшенично или царевично нишесте.

 

Въпреки, че за първи път е изолиран през 1852г., едва през 1990г еритритолът да се появява на японския пазар като нов естествен подсладител.

Обхватът на приложения на еритритола все още нараства. Понастоящем може да се намери самостоятелно или в комбинация с други полиоли в храни, козметика и фармацевтични продукти.

Към днешна дата употребата на еритритол в храни е одобрена в повече от 60 страни, включително Европа, САЩ, Япония, Канада, Мексико, Бразилия, Аржентина, Турция, Русия, Китай, Индия, Австралия и Нова Зеландия.

Еритритолът като заместител на захарта може да се намери като подсладител в напитки, дъвки, шоколад, бонбони и в хлебни изделия.

 

Някои от характеристиките на еритритол са:

• Eритритол може да се смесва с по-интензивни захари поради липсата на послевкус. Но по-важната му характеристика е, че може да подобри усещането за сладост в устата и може да маскира някои нежелани послевкуси, като стипчивост и дразнещия ефект на интензивните подсладители.
• Когато е разтворен, еритритолът проявява силен охлаждащ ефект поради високата си отрицателна топлина на разтвора.
• Заедно с изкуствения подсладител сукралоза, той е единственият полиол, който не е калоричен, не осигурява енергия на тялото. По-голямата част от еритритола не може да се метаболизира от човешкото тяло и се екскретира непроменен в урината, без да се променят нивата на кръвната глюкоза и инсулин
• Еритритолът инхибира растежа на Streptococcus mutans и действа за ограничаване на кариеса в комбинация с ксилитол. Освен това е установено, че 3-годишната консумация на бонбони, съдържащи еритритол от 7- до 8-годишни деца, води до намален растеж на бактериите, причиняващи кариес.
• Проучване от 2019 г. показва, че замяната на захари като глюкоза, фруктоза и захароза с еритритол може да подобри кръвното налягане след хранене.
• И накрая, еритритолът има свойствата на антиоксидант – улавя свободните радикали и упражнява потенциално своята антиоксидантна активност, докато циркулира в тялото, преди да бъде екскретиран в урината.

 

Докладвани странични ефекти на еритритол

• Не се наблюдават странични ефекти.
• Прекомерната консумация може да предизвика метеоризъм и разхлабване.

В доказателство на тезата за нетоксичност давам кратък анонс на заключението от изследванията, както и линк към него: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9862657/

„Беше извършен критичен и изчерпателен преглед на информацията за безопасност на еритритола. Проведени са множество проучвания за токсичност и метаболизъм на еритритол при плъхове, мишки и кучета. Изследванията за токсичност се състоят от дългосрочни проучвания при хранене, проведени за определяне на канцерогенния потенциал, проучвания за интравенозно и перорално тератогенност за определяне на потенциала за ефекти върху фетуса, перорални проучвания, при които еритритол е бил прилаган в продължение на едно или две поколения, за да се определи потенциалът за репродуктивни ефекти и изследвания в бактериални системи и системи на бозайници за определяне на мутагенен потенциал. По-голямата част от проведените проучвания за безопасност са проучвания за хранене, при които еритритолът се смесва в храната в концентрации до 20%.

Метаболитните проучвания при животни показват, че еритритолът се абсорбира почти напълно, не се метаболизира системно и се екскретира непроменен с урината. Проучванията за безопасност показват, че еритритолът се понася добре и не предизвиква токсикологични ефекти.

Клиничната програма за еритритол включва серия от краткосрочни проучвания с еднократна и повторна доза, които са били използвани за изследване на човешките корелации с физиологичните отговори, наблюдавани в предклиничните проучвания. Клиничните проучвания показват, че еритритолът се понася добре и не предизвиква токсикологично значими ефекти, дори след експозиция на високи дози.

Еритритолът, прилаган перорално при хора, се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт и се екскретира количествено с урината, без да претърпява метаболитни промени. При високи перорални дози, екскрецията с урината представлява приблизително 90% от приложената доза с минимални количества, които се появяват във фекалиите.

Въз основа на наличните проучвания може да се заключи, че еритритолът не дава доказателства за токсичност.”

 

Калорийност

Еритритолът има най-ниското съдържание на калории от всеки захарен алкохол: 0–0,2 килокалории на грам (kcal/g).

 

Интересен факт

Проучване от 2014г предполага, че еритритолът е вреден за плодовите мухи. Като такъв, земеделските компании може да са в състояние да го използват като ефективен пестицид, който е безопасен за консумация от човека.

 

Забележка: При тестване за поносимост към на еритритол с апарат за Вега тест наблюдавам много голям процент добра поносимост към него. Непоносимост се наблюдава при някои хора с обострен колит, раздразнено дебело черво, Крон.

 

 

КСИЛИТОЛ – Е967

Ксилитолът се среща естествено в малки количества във влакнести плодове и зеленчуци, дървета, царевични кочани и дори човешкото тяло. Хората и много животни произвеждат следи от ксилитол по време на метаболизма на въглехидратите.

 

Производство

Индустриалното производство започва с лигноцелулозна биомаса, от която се извлича ксилан. Суровините от биомаса включват твърда дървесина, мека дървесина и селскостопански отпадъци от преработката на царевица, пшеница или ориз. Ксилановите полимери могат да бъдат хидролизирани в ксилоза, която се хидрогенира каталитично в ксилитол. Превръщането променя захарта в първичен алкохол, ксилитол. След това примесите се отстраняват.

Обработката често се извършва по стандартни индустриални методи чрез ферментация, включваща бактерии, гъбички или дрожди, особено Candida tropicalis.

Ксилитолът най-често се нарича „брезова захар”. Произвежда се от брезова кора или кочани от царевица. Няма разлика между двете, те са химически идентични, т.е. химическата структура е абсолютно същата. Няма разлика във вкус и мирис. Метаболизират се по същия път и в тялото.

 

Ползи

• Ксилитолът има приблизително същата сладост като захарозата, но е по-сладък от подобни съединения като сорбитол и манитол.
• Стабилен е при печене, но не се карамелизира като захарта.
• Има нисък гликемичен индекс и е подходящ за диабетици.
• Некариесогенен, подобрява здравето на зъбите.
• Увеличава производството на слюнка, което помага при лечение на ксеростомия (суха уста).
• Подобрява миризмата на дъха.
• Намалява инфекциите в устата и назофаринкса.
• Ксилитолът е ефективен за предотвратяване на остър среден отит чрез инхибиране на растежа на бактерията Streptococcus pneumoniae.

„В изследването са включени общо 1826 здрави финландски деца, посещаващи дневни грижи (детска градина), има доказателства със средно качество, че ксилитолът (под всякаква форма) може да намали риска от AOM (среден остър отит) от 30% до около 22% в сравнение с контролната група (RR 0,75, 95 % CI 0,65 до 0,88). Ксилитолът не е ефективен за намаляване на AOM сред здрави деца по време на респираторна инфекция.”

• Антикетогенно – намалява нивата на мастни киселини без серум и подобрява периферното използване на глюкоза.
• Благоприятства усвояването на калций и витамини от група В.
• Инхибира растежа на дрожди, включително Candida albicans.
• Намалява гликирането на протеините, намалява AGEs.
• Помага за поддържане на здрава чревна функция.

 

Калорийност: 40% по-малко от тази на захарозата, т.е. 2,4 kcal/g.

 

Метаболизъм

Около 50% от приетия ксилитол се абсорбира през червата. От останалите 50%, които не се абсорбират от червата,  50-75% се ферментира от чревните бактерии в късоверижни органични киселини и газове, които могат да предизвикат метеоризъм. Остатъчният неабсорбиран ксилитол, който избягва ферментацията, се екскретира непроменен, предимно с изпражнения; по-малко от 2 g ксилитол от всеки 100 g погълнат се екскретира чрез урината.

 

Безопасност

• Бременност и кърмене: Няма достатъчно надеждна информация, за да се знае дали ксилитолът е безопасен за употреба като лекарство по време на бременност или кърмене.
• Деца: Вероятна безопасност, когато се приема през устата в количества до 20 грама дневно в продължение на до три години.
• Струва си да се отбележи, че ксилитолът може да бъде много токсичен за кучета!

Жизненоважно е да съхранявате продукти, съдържащи ксилитол, на безопасно място, до което домашните любимци не могат да достигнат. Всеки, който смята, че кучето му е консумирало ксилитол, трябва незабавно да се обади на ветеринарния си лекар.

Тъй като случаят е много интересен давам и пълният текст от статията, която се съхранява в Национална Библиотека по Медицина в САЩ.

„Отчитаме развитието и успешното лечение на остра чернодробна недостатъчност и коагулопатия при куче след поглъщане на ксилитол.

9-годишно кастрирано мъжко чихуахуа с тегло 4,95 kg беше прегледано във ветеринарна клиника за повръщане след поглъщане на 224 g (45 g/kg) гранулиран ксилитол. Хипогликемия се развива в рамките на 1-2 часа, повишени стойности на черния дроб, което предполага развитие на остра чернодробна недостатъчност, в рамките на 12 часа и коагулопатия по-малко от 24 часа след поглъщане.

Лечението включваше маропитант, интравенозна декстроза, фитонадион, метронидазол и прясно замразена плазма. N-ацетилцистеин (NAC) и S-адензоил-1-метионин (SAMe) осигуряват чернодробна детоксикация и подкрепа.

Кучето оцеля и стойностите на черния дроб се върнаха към нормалното в рамките на 1 месец след поглъщането. Не са установени нежелани ефекти върху чернодробната функция 2 години след остра токсичност с ксилитол.

Тази статия е един от малкото доклади за успешно лечение на куче с хипогликемия, чернодробна недостатъчност и коагулопатия, причинени от токсичност на ксилитол. Към днешна дата това е най-високата публикувана доза ксилитол, преживяна от куче, както и единственият докладван случай, който документира лабораторни промени по време на хода на токсичността и включва нормални чернодробни индекси за 7 месеца след токсичността на ксилитол.

Бързо разрастващата се употреба на ксилитол в различни продукти, предназначени за консумация от човека, доведе до нарастване на случаите на токсичност с ксилитол, докладвани при кучета, и клиницистите трябва да са наясно, че повече кучета могат потенциално да бъдат изложени и да развият подобни прояви.”

 

Дозировка

Подходящата доза ксилитол може да варира от човек на човек. Изследване от 2016 г. установява, че възрастните могат безопасно да понасят между 10г и 30г ксилитол на ден, които обикновено се разделят на няколко по-малки дози. След като тялото се адаптира към ксилитол, възрастните могат да консумират до 70г на ден без странични ефекти.

Проучвания при деца са използвали дози до 45г ксилитол дневно. Някои изследвания показват, че консумацията на около 5-6г ксилитол на ден може да помогне за намаляване на бактериите, причиняващи плака в устата.

Въпреки това, Американската академия по детска дентална медицина казва, че са необходими повече изследвания, преди да се препоръча ксилитол за подобряване на здравето на зъбите при децата.

Любопитно

Защитен ефект на диетичния ксилитол върху инфекция с вируса на грип А.

„Известно е, че съставките на червения женшен (RG) са ефективни за облекчаване на симптомите на инфекция с грипен вирус, когато се прилагат перорално в продължение на 14 дни. В това проучване изследвахме ефекта на диетичния ксилитол върху инфекцията с вируса на грип А при мишки, при които грип А е смъртоносен. Установихме, че преживяемостта се повишава значително, когато ксилитолът се прилага заедно с RGs, което показва синергичен ефект. Ефектът на ксилитол плюс RG фракции се увеличава с увеличаване на дозата на ксилитол. Освен това хранителният ксилитол заедно с водоразтворимата фракция на RG значително намалява титрите на белодробния вирус след инфекция. Ето защо, ние предполагаме, че диетичният ксилитол е ефективен за облекчаване на симптомите, причинени от грип, когато се прилага с RG фракции, и този защитен ефект на ксилитола трябва да се има предвид във връзка с други заболявания.”

 

СОРБИТОЛ – Е420

Това е водоразтворимо съединение и в естествен вид се среща в костилковите плодове, ябълки и във водорасли. Той е изкуствен подсладител, който се получава от глюкоза чрез каталитично хидрогениране. В търговската мрежа може да срещнете и сорбитол, получен от царевичен сироп – в пакетирани храни, напитки и лекарства.

Според някои източници не влияе на отделянето на инсулин, но може би е по-добре да се каже, че има сравнително нисък гликемичен индекс, тъй като все пак съдържа макар и малко въглехидрати. Поради което се използва се в диетични храни и напитки, както и в сиропи за кашлица, хранителни добавки.

 

Калорийност: 2,4 kcal/g. Сорбитолът е около 60% по-сладък от захарозата (трапезна захар).

 

Ползи

Сорбитолът е широко използван захарен алкохол по няколко причини.

• Първо, захарните алкохоли често се използват в храни и напитки вместо традиционната захар, за да се намали съдържанието им на калории. Сорбитолът съдържа приблизително две трети от калориите на трапезната захар и осигурява около 60% от сладостта. Освен това не се усвоява напълно в тънките черва. Това, което остава от съединението оттам, се придвижва в дебелото черво, където вместо това ферментира или се разгражда от бактерии, което води до по-малко усвояване на калории.
• Второ, подсладителят често се добавя към храни, предназначени за хора с диабет. Това е така, защото има много малък ефект върху нивата на кръвната захар, в сравнение с храни, приготвени с традиционни подсладители като трапезна захар.
• Трето, за разлика от трапезната захар, не образува кариеси. Това се основава на проучване, което установява, че сорбитолът може да намали риска от кариес в сравнение с трапезната захар, макар и не в същата степен като другите захарни алкохоли.Това е една от причините, поради които те често се използват за подслаждане на дъвки без захар и течни лекарства.
• И накрая, той се използва самостоятелно като слабително средство за борба със запека. Той е хиперосмотичен, което означава, че изтегля вода в дебелото черво от околните тъкани, за да насърчи движението на червата.

 

Странични ефекти

• При консумация в големи количества може да предизвика подуване на корема, метеоризъм и диария. Някои проучвания показват, че нежеланите странични ефекти са по-вероятни, ако се приемат 10 грама или повече на ден.

FDA изисква етикетите на храни, в които при консумация се приемат повече от 50 грама дневно, да включват предупреждение: „Прекомерната консумация може да има слабителен ефект“.

 

Забележка: При тестване за поносимост към храни с Вега тест наблюдавам, че при хора с проблеми с червата, особено дебело черво, сорбитол не влияе добре.

 

 

С внимание

• Сорбитолът не трябва да се приема с калциев или натриев полистирен сулфонат, които се използват за лечение на високи нива на калий в кръвта. Това може да причини взаимодействие, което води до смърт на чревната тъкан.
• Ако приемате сорбитол за облекчаване на запека, избягвайте да използвате други лаксативи по едно и също време, освен ако не ви е предписано изрично да го направите.
• Препоръчва се повишено внимание, ако използвате сорбитол за деца. Най-добре е да говорите с вашия лекар за конкретно дозиране за деца.
• Хората със съществуващи храносмилателни състояния или чувствителност (като Болест на Крон, Синдром на раздразненото дебело черво и др. подобни) да се консултират с лекаря си преди да използват сорбитол. Това отново е свързано с възможният му лаксативен ефект.

 

 

МАЛТИТОЛ – Е965

Малтитолът се среща естествено в различни плодове и зеленчуци. Малки количества малтитол естествено съществуват в печен малц и листа от цикория. Малтитолът се произвежда в търговската мрежа от нишестето на зърнени култури като царевица, пшеница и картофи.

Предлага се в търговската мрежа като малтитол сироп (E965ii) и кристален малтитол (E965i)

 

Ползи

• Както при другите захарни алкохоли, малтитолът се абсорбира слабо в тънките черва и има по-нисък инсулинемичен (35 срещу 45) и гликемичен индекс (35 срещу 68) спрямо захарозата (бяла захар). Метаболизмът на малтитола следва известен път – частично хидролизиран в стомаха, частично се абсорбира в тънките черва.
• Не намалява pH на слюнката.
• Не ферментира в устната кухина.
• Възможни пробиотични ефекти. Според едно изследване Малтитолът проявява определени пребиотични ефекти при плъхове или хора.
• Лесно се абсорбира и използва от микробиома (добрите бактерии в червата).
• Притежава приблизително 90% подслаждащата сила на захарозата.
• Осигурява добра храносмилателна поносимост. Това позволява широкото му използване както за деца, така и за възрастни в различни диетични приложения, най-вече в категории сладки храни като торти, сладкиши, захарни изделия, шоколад, дъвки и закуски, както и използването му като настолен подсладител.

 

Калорийност: 2,4 kcal/g, подслаждаща сила – 90% от тази на захарта. Гликемичният индекс (GI) на кристалния малтитол е 36, а GI за сиропа е 52.

 

Дневна доза

Възрастните могат да ядат до 40g малтитол/ден без значителни симптоми, докато децата могат да консумират 15g.

 

Любопитно

• Добавянето на малтитол към шоколада помага за намаляване на горчивината на какаото и удължава срока на съхранение.
• Малтитолът е полезен заместител на мазнините и заместител на захарта в замразени млечни храни и сладолед, тъй като прави продуктите кремообразни, сладки и лепкави и удължава срока им на годност.
• Сладките, направени с малтитол не са толкова лепкави.
• Малтитолът обикновено е признат за „халал“, тъй като е разрешен от ислямското законодателство и е кошер парев, тъй като отговаря на всички изисквания за „кашрут“. *Счита се за подходящо за вегани и е без ГМО, тъй като суровото нишесте идва от не-ГМО растения.

 

Безопасност

• Не е генотоксичен. Не е цитотоксичен. Не е тератогенен. Най-общо казано, но в нормални дози.

В проучване на Canimoglu и Rencuzogullari, проведено за разкриване на генотоксичността и цитотоксичността на малтитола, плъховете са били прилагани интраперитонеално с концентрации на малтитол до 10 g/kg телесно тегло (т.т.), тоест много висока доза. Въпреки тази доза малтитолът не е нито генотоксичен, нито цитотоксичен. Не бива да се вярва, че 10 g/kg т.т. малтитол трябва да се дават на хората за един ден. Следователно максималната използвана доза малтитол не може да бъде превишена и може да се заключи, че малтитолът няма генотоксичен ефект върху in vivo тестовата система.

• Намалява теглото на плода. Не е доказано, че малтитолът е тератогенен, но е демонстрирано ембриотоксично влияние чрез намаляване на теглото на плода и предизвикване на забавяне на растежа при много висока концентрация (4 g/kg телесно тегло).

Причинява забавяне на растежа при високи дози (4 g/kg телесно тегло). За една жена с тегло 60kg това е прием на 240г на ден – наистина много висока доза! И отново ежедневно за продължителен период от време!

• Според оценката на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Комисията на Codex Alimentarius, малтитолът и други нискокалорични подсладители са безопасни за консумация от човека и няма да причинят рак или други проблеми, свързани със здравето, стига да се консумират в приемливи количества.

 

 

МАНИТОЛ – Е421

Манитол е полиол, получен от фруктоза. Манитолът, получен от фруктоза, е широко разпространен в природата и е най-разпространеният полиол в растителното царство. Освен това, той се произвежда от голям брой нишковидни гъби от родовете Aspergillus и Penicillium, от дрожди, принадлежащи към рода Candida, и от бактерии като Pseudomonas putida и хетероферментативни млечнокисели бактерии.

 

Ползи

• Използва се в продукти за хора с диабет, тъй като има нисък гликемичен индекс.
• Има антиоксидантни свойства.
• Предпазва от кариес. Има некариесогенни ефекти, тъй като се метаболизира слабо от оралния микробиом.
• Полезно за хора с диабет. Тъй като манитолът се абсорбира само частично от тялото, той значително намалява повишаването на кръвната глюкоза и нивата на инсулин, които възникват след поглъщането на глюкоза.
• В медицината манитолът се прилага като мощен осмотичен диуретик, докато във фармацевтичната индустрия се използва за маскиране на нежелани вкусове.

 

Калорийност: 1,6 kcal /g. Притежава 60% сладост в сравнение със захарозата. Гликемичен индекс 0.

 

Безопасност

• Съвместният експертен комитет по хранителни добавки (JECFA) на Световната здравна организация заключава, че полиолът е безопасен.
• Манитолът привлича вода от чревната стена (осмотичен ефект), така че може да причини диария, ако се консумира в излишък. Както при всички полиоли, прекомерната консумация (според някои изследвания повече от 50 грама на ден, при други 35г на ден – от човек с тегло 70кг.) може да причини слабителен ефект, подобен на ефекта на сложни въглехидратни храни като боб или сини сливи – напр. по-меки изпражнения и/или повече чревни газове от обикновено.
• По време на бременност. Изглежда няма данни за евентуалното вредно въздействие на подсладителя манитол върху растящия плод.
• Изглежда няма доказателства за връзка между манитол и рак.
• Манитол като лекарство. Манитолът действа като осмотичен диуретик, което означава, че извлича вода от кръвта в урината и по този начин може бързо да намали кръвното налягане.
• Като интравенозно лекарство се използва за понижаване на повишеното налягане в черепа (вътречерепно налягане или ICP) и за лечение на повишено налягане в окото (глаукома). Хора с такива проблеми следва да се консултират с лекар преди прием на манитол.

 

 

ЛАКТИТОЛ – Е966

Лактитолът се получава чрез хидрогениране на лактозата, която се получава от суроватката.

Има свойства подобни на другите захарни алкохоли – не предизвиква кариес, има нисък гликемичен индекс, има добър вкус без неприятен послевкус.

При по-високи дози може да има ефект на лаксатив – увеличава обема на изпражненията и стимулира перисталтиката.

Лактитол монохидратният сироп се използва като слабително.

 

Калорийност: 2,6 kcal /g. Гликемичен индекс 5.

Притежава 40% сладост в сравнение със захарозата. Добре е да се ползва заедно с друг, интензивен подсладител като сукралоза, стевия и др.

 

Безопасност

В ЕС е прието, че безопасната дневна доза е 50г на ден.

 

Любопитно

На пазара в насипно състояние лактитолът е 8 пъти по-висок от цената на захарта. Това го прави един от най-скъпите подсладители, използвани в търговската мрежа. Към хранителните продукти обикновено се добавят само малки количества. за постигане на желани качества като текстура, устойчивост на влага и външен вид.

 

 

Най-общо казано, повечето полиоли имат няколко странични ефекти при прием на високи дози, като слабително, стомашно-чревни симптоми, подуване на корема, диария и коремна болка. Следователно, ако някой хранителен продукт съдържа повече от 10% добавен малтитол или други полиоли, той трябва да включва твърдението „Прекомерната консумация може да има слабително действие“.

 

Описаните по-горе характеристики на захарните алкохоли – ползи, странични ефекти, както и калорийност, може да разгледате и изтеглите в табличен вид:  Захарни алкохоли

 

ЗАХАРНИ АКОХОЛИ – ЧАСТ 2

 

За тези, които се хранят по Зоната:

• Еритритол – приемам го за продукт без калории, т.е. не го смятам
• Ксилитол – 15г за 1В
• Сорбитол – 15г за 1В
• Малтитол – 15г за 1В
• Манитол – 23г за 1В
• Лактитол – 14г за 1В

Как смятам?

Да вземем ксилитол – съдържа 2,4 ккал за грам. Това са 240 ккал за 100г, всички те от въглехидрати (на опаковките пише 100% въглехидрат).

240 ккал идват от 60г въглехидрати (другите не се усвояват).

В този случай 900:60=15г за блок въглехидрат, т.е. 15г ксилитол = 1В.

И така и за останалите.

Еритритол може да има 0,2ккал на грам, т.е. 20ккал на 100г, което е 180г за 1В. Това в случай, че на опаковката пише „Калорийност 20 ккал”.

 

ЗАХАРНИ АЛКОХОЛИ – ЧАСТ 2