Публикации

Захарни алкохоли – част 2

Продължавам инфото за ползите и вредите на различни подсладители върху нашето здраве. Тук ще разгледам стевия, ствиол гликозиди и сукралоза.

Умишлено цитирам всички изследвания, които показват едно или друго качество на съответния подсладител.

полиоли

Данните са взети от Национален център за биотехнологична информация на САЩ, където се съхранява информация за превени изследвания, метод на изследване, резултати и обобщение.

Т.е. това НЕ Е информация от типа „четох някъде”, каквато обикновено се разпространява из нета.

 

Първата част може да прочетете ТУК.

 

СТЕВИЯ (стевиол гликозиди)

Стевията, наричана още Stevia rebaudiana, е растение, което е член на семейството на хризантемите. Има голяма разлика между стевията, която купувате в хранителния магазин, и стевията, която може да отглеждате у дома.

Продуктите от стевия, открити по рафтовете на хранителните магазини, познати като Truvia и Stevia in the Raw, не съдържат цели листа от стевия. Те са направени от високо рафиниран екстракт от листа на стевия, наречен ребаудиозид А (Reb-A). Всъщност много продукти със стевия изобщо имат много малко стевия.

Сладостта на стевия се дължи главно на стевиол гликозиди, които са ~250-300 пъти по-сладки от захарозата.

 

Как се използва стевия?

В САЩ подсладителите от стевия се намират предимно в трапезни захарни продукти и напитки с намалени калории като заместители на захарта. Екстракти от листата на стевия се предлагат като хранителни добавки в САЩ от средата на 90-те години на миналия век и много от тях съдържат смес от сладки и не-сладки компоненти на листата на стевия. Сладките компоненти в подсладителите със стевия се срещат естествено. Това може допълнително да е от полза за потребителите, които предпочитат храни и напитки, които възприемат като естествени.

 

ПОЛЗИ

 

Стевия и диабет

Стевията е нехранителен подсладител. Това означава, че няма почти никакви калории. Ако се опитвате да отслабнете или ако имате диабет, стевията може да ви помогне да поддържате нивата на кръвната си захар под контрол. Едно проучване от 2010 г. от 19 здрави, слаби участници и 12 участници със затлъстяване установява, че стевията значително понижава нивата на инсулин и глюкоза. Освен това участниците в проучването оставали доволни и сити след хранене, въпреки по-ниския прием на калории.

Забележка: При изследване за поносимост към стевия с Вега тест наблюдавам много интересно явление – хора с диабет или ИР, които НЕ спазват хранителен режим за това състояние и смятат, че лекарставата са достатъчен фактор за контрол върху диабета, стевията (стевиол гликозиди) невинаги е с добра толерантност, въпреки, че няма калории. Хора, които спазват режим на хранене за диабет, както и здрави хора НЯМАТ проблем с усвояването на стевия като подсладител.

 

Стевия и холестерол

Според проучване от 2009 г., прахът от листа от стевия може да помогне за управлението на холестерола.

Участниците в проучването консумират по 20 милилитра екстракт от стевия дневно в продължение на един месец. Проучването установи, че стевията понижава общия холестерол, LDL („лошия“) холестерол и триглицеридите без отрицателни странични ефекти. Той също така повишава HDL („добрия“) холестерол. Не е ясно дали случайната употреба на стевия в по-ниски количества ще има същото въздействие.

 

Стевия и непоносимост към глюкоза

Доказано е, че изкуствените подсладители предизвикват непоносимост към глюкоза чрез промяна на чревния микробиом; обаче малко се знае за ефекта на стевията. Давам цитат от проведено изследване:

„Тук ние изследваме дали добавянето на стевия предизвиква непоносимост към глюкоза чрез промяна на чревния микробиом при мишки, като предполагаме, че стевията ще коригира глюкозната непоносимост, предизвикана от диета с високо съдържание на мазнини, и ще промени чревния микробиом.

Мишките бяха разделени на четири групи за лечение: ниско съдържание на мазнини, високо съдържание на мазнини, високо съдържание на мазнини + захарин и високо съдържание на мазнини + стевия. След 10 седмици лечение, мишките, консумиращи диета с високо съдържание на мазнини (60% kcal от мазнини), развиват непоносимост към глюкоза и натрупват повече тегло от мишките, консумиращи диета с ниско съдържание на мазнини. Добавката със стевия НЕ повлиява телесното тегло или глюкозната непоносимост.

 

Ефект на стевия върху чернодробната цироза.

„В настоящото проучване антиоксидантните и противовъзпалителните свойства на листата от стевия са изследвани при мъжки плъхове с индуцирано от въглероден тетрахлорид (CCl4-) остро и хронично увреждане на черния дроб. Острото и хронично увреждане на черния дроб предизвиква оксидативен стрес, некроза и холестаза, които са значително облекчени от стевия. Хроничното лечение с CCl4 води до чернодробна цироза, както се вижда от възли от хепатоцити, заобиколени от дебели ленти от колаген и изкривяване на чернодробната архитектура, а стевията значително предотвратява тези промени. Впоследствие е анализиран основният механизъм на действие на растението. Нашето проучване за първи път показва, че стевия регулира Nrf2, като по този начин противодейства на оксидативния стрес и предотвратява некрозата и холестазата чрез модулиране на основните провъзпалителни цитокини чрез инхибиране на NF-κB. Тези многоцелеви механизми доведоха до предотвратяване на експериментална цироза.

Предвид разумния профил на безопасност на стевия, нашите резултати показват, че тя може да бъде полезна за клиничното лечение на остри и хронични чернодробни заболявания.”

 

Алергии

През 2010 г. Европейският комитет по безопасност на храните (EFSA) прегледа съществуващата литература, за да определи дали има някаква причина за безпокойство относно потенциала за алергични реакции към стевия. Рецензентите заключиха, че „стевиол гликозидите не са реактивни и не се метаболизират до реактивни съединения, поради което е малко вероятно оценяваните стевиол гликозиди да предизвикват сами по себе си алергични реакции, когато се консумират в храни“.

Дори и силно пречистените форми на екстракт от стевия е малко вероятно да предизвикат алергична реакция.

От 2008 г. насам не са регистрирани случаи на алергична реакция към стевия.

 

Странични ефекти на стевия

Екстрактът от стевия с висока чистота е одобрен за консумация от FDA и редица други регулаторни органи. Проучванията за безопасност маркират екстракта от стевия като свободен от странични ефекти.

Докато пречистените стевиол гликозиди могат да се добавят към храните и обикновено са признати за безопасни (GRAS) от Администрацията по храните и лекарствата, същото важи по-малко за стевия от цели листа. Самото растение стевия обаче може да се отглежда у дома, а листата могат да се използват по различни начини.

Първоначално се смяташе, че стевията представлява опасност за здравето на бъбреците. Проучване на плъхове, проведено оттогава, предполага, че листата от стевия под формата на добавки могат вместо това да притежават качества, които защитават бъбреците и намаляват въздействието на диабета.

Настоящите изследвания също показват, че е безопасно да се консумира препоръчителното количество заместител на захарта или по-малко по време на бременност.

Някои продукти със стевия също съдържат захарен алкохол. Хората с чувствителност към захарен алкохол могат да получат подуване на корема, коремни спазми, гадене и диария, въпреки че един вид захарен алкохол, еритритол, представлява по-малък риск от симптоми от други. Докато стевията е силно пречистена и се използва в умерени количества, тя няма да причини странични ефекти и може да се консумира без притеснения”.

 

 

СУКРАЛОЗА – Е955

Сукралозата е изкуствен подсладител с нулеви калории. Произвежда се от захар чрез многоетапен химичен процес. Сукралозата не съдържа калории и е средно 600 пъти по-сладка от захарта. Освен това няма горчив привкус като много други популярни подсладители.

Той е открит през 1976 г., когато се твърди, че учен от британски колеж е чул погрешно инструкциите за тестване на вещество. Вместо това го опитал, осъзнавайки, че е много сладък. След това компаниите Tate & Lyle и Johnson & Johnson съвместно разработват продуктите на Splenda. Въведен е в САЩ през 1999 г. и е един от най-популярните подсладители в страната. Splenda обикновено се използва като заместител на захарта както при готвене, така и при печене. Той също така се добавя към хиляди хранителни продукти по целия свят.

FDA и Европейският орган за безопасност на храните одобряват сукралозата, като поставят приемлива граница на консумация [напр. приемлив дневен прием (ADI) от 5 и 15 mg/kg/d, съответно], за употреба в различни храни, включително печива, напитки, дъвки, желатини и замразени млечни десерти. По този начин сукралозата се счита за безопасна за консумация от човека.

Консумацията на LCS дори е препоръчана от здравните власти като част от стратегия за отслабване при хора с наднормено тегло и затлъстяване, както и при хора с непоносимост към глюкоза или диабет и при бременни. Освен това сукралозата също се консумира индиректно във фармацевтични лекарства и дори се открива в кърмата на кърмещи жени, дори при жени, които не са съобщавали за консумация на LCS.

 

ПОЛЗИ И ВРЕДИ

 

Сукралоза и диабет

Твърди се, че сукралозата има малък или никакъв ефект върху нивата на кръвната захар и инсулина. Това обаче може да зависи от вас като индивид и дали сте свикнали да консумирате изкуствени подсладители.

Едно малко проучване при 17 души с тежко затлъстяване, които не са консумирали редовно подсладители, съобщава, че сукралозата повишава нивата на кръвната захар с 14% и нивата на инсулина с 20%. Няколко други проучвания при хора със средно тегло, които не са имали значими медицински състояния, не откриват ефект върху нивата на кръвната захар и инсулина. Това са проучвания, включващи хора, които редовно използват сукралоза.

Накратко: Ако не консумирате сукралоза редовно, е възможно да изпитате някои промени в нивата на кръвната захар и инсулина. Впоследствие, при привикване към консумацията й, вероятно няма да има такъв ефект.

 

Сукралоза и чревна микрофлора

Едно изследване твърди, че намалява полезните бактерии в червата.

Tук става въпрос за американския продукт Splenda, който се състои сукралоза (1,1%) и пълнителите малтодекстрин и глюкоза. Прилага се чрез орална сонда при 100, 300, 500 или 1000 mg/kg на мъжки плъхове. Тези промени са настъпили при дози на Splenda, които съдържат сукралоза от 11 mg/kg. Приемливият дневен прием на FDA за сукралоза е 5 mg/kg. Не става ясно, обаче дали на резултатите не влияят и малтодекстрина и глюкозата в Splenda.

В друго, по-ново изследване обаче се вижда, че при здрави хора това не е съвсем така.

„Бяха избрани седемнадесет здрави участници на възраст между 18 и 45 години с индекс на телесна маса (ИТМ) 20-25. Те предприеха два 14-дневни периода на лечение, разделени от четириседмичен период на почивка (изчистване). Подсладителите, консумирани от всеки участник, се състоят от стандартизирана доза от 14% (0,425 g) от приемливия дневен прием (ADI) за аспартам и 20% (0,136 g) от ADI за сукралоза. Фекалните проби, събрани преди и след третирането, бяха анализирани за микробиом и късоверижни мастни киселини (SCFAs). Няма разлики в средните относителни пропорции на най-разпространените бактериални таксони (семейство и род) преди и след третиране с двата NNS. Структурата на общността на микробиотата също не показва никакви очевидни разлики. Няма разлики във фекалните SCFAs след консумация на NNS. Тези открития предполагат, че ежедневната повтаряща се консумация на чист аспартам или сукралоза в дози, отразяващи типичната висока консумация, има минимален ефект върху състава на чревния микробиом или производството на SCFA.”

Накратко: при консумация на сукралоза в умерени количества и честота на прием от здрави хора, няма да има проблем с чревната микрофлора.

 

Сукралоза и рак

Има ли връзка между консумацията на сукралоза и потенциален риск от рак.

Попаднах на следното изследване: https://journals.plos.org/plosmedicine/article?id=10.1371/journal.pmed.1003950

„В изследването участват малко над 100 000 души, проследявани 7-8 години. Между тях има пушачи, наследствено обременени с рак, с различен ИТМ (т.е. различно тегло), различна двигателна активност, различна консумация на плодове, зеленчуци и други полезни и/или вредни храни.

Наблюдава се, че при хората с по-висока от нормална консумация на различни изкуствени подсладители има различно висок риск от общ рак (различни видове рак). Резултатите се виждат на двете диаграми – d.1 показва потенциалният риск при различните видове подсладители, d.2 показва риска в зависимост от съответната храна / напитка с подсладител.

 

              

 

Най-висок е рискът при консумация на аспартам, следван от ацесулфам К, сукралоза около 10% и след това са друг вид подсладители.

Съответно най-висок риск има при консумация на напитки с подсладител, следвани от трапезни подсладители, по-малко в йогурт и Котидж с подсладители, в напитки със захар и подсладител и накрая в плодови пюрета.

НО… „Ограниченията на това проучване включват потенциално отклонение при избора, остатъчно объркване и обратна причинно-следствена връзка, въпреки, че бяха извършени анализи на чувствителността за справяне с тези опасения.” Т.е. отчетени са теоретично рисковете и от начина на живот, който водят различните участници в изследването. Рак може да се развие при пушачи, заради тютюнопушенето, при ползващи алкохол и т.н.

 

Забележка: При тестване за поносимост към храни с Вега тест, наблюденията ми са, че сукралозата се понася добре от 99% от тестваните.

 

В заключение ще кажа, че направените преди време изследвания и подобни такива, направени в по-ново време могат да се припокриват, но могат да бъдат и съвсем различни. И може би съвременните са по-достоверни…времето ще покаже.

 

А за край ще цитирам списание WebMD от м.август 2021г.:

„Не забравяйте, че захарта в малки количества не е вредна.

Подсладители като сукралоза могат да имат някои ползи, но не бива да демонизирате захарта, ако тя няма отрицателен ефект върху здравето ви и когато се използва в умерени количества.”

 

Захарни алкохоли – ползи, вреди, калории – част 1

 

Захарни алкохоли – ползи, вреди, калории

Поради съвременния начин на живот броят на хората, страдащи от захарен диабет и затлъстяване, се увеличава. Желанието на хората да подобрят здравето си създава цял пазар на беззахарни и нискокалорични  храни. Важна част от този пазар е производството на захарни алкохоли или така наречените полиоли.

захарни алкохоли

Полиолите изобилстват естествено в плодовете и зеленчуците, като грозде и гъби, както и във ферментирали храни като соев сос. Най-ценните свойства на тези захарни алкохоли са тяхната сладост и ниско съдържание на калории, съчетани с некариогенност (не предизвикват кариеси).

Приложенията на полиолите варират от храни, през козметика до фармацевтични продукти..

С тази статия ще се постарая накратко да ви запозная с всеки един от тях – производство, приложение, калорийност, добри страни, противопоказания.

За тези, които се хранят по Зоната, в края на статията съм дала пресметнато количество подсладител за блок въглехидрат.

 

Започвам с ЕРИТРИТОЛ – Е968

Това е един от най-често употребяваните подсладители напоследък, ползван при кето хранене, от диабетици и хора с инсулинова резистентност, в здравословни рецепти и повечето диети.

Производството на еритритол е по-трудно, отколкото на другите полиоли. Което може би оправдава по-високата му цена на пазара.

Ранните проучвания събират данни и информация за организми, които произвеждат еритритол по естествен път, като например някои бактерии или нишковидни гъби. По-късните изследвания се фокусират върху оптимизиране на средата и култивиране, както и инженеринг на метаболитния път за увеличаване на количеството произвеждан еритритол.

Еритритолът се среща естествено в някои плодове и ферментирали храни. Извличането му от тях обаче не е практично поради ниското им съдържание на еритритол. И за разлика от другите полиоли, еритритолът не се предпочита да се произвежда чрез химичен синтез. Необходимите високи температури, както и никеловият катализатор водят до рентабилна реакция с нисък добив на продукта. Когато през 1950 г. са открити следи от еритритол в остатъците от кубинска меласа, ферментирала от дрожди, се открива процъфтяваща нова възможност – биотехнологичното производство на еритритол.

Най-често еритритол се получава чрез ферментацията на пшенично или царевично нишесте.

 

Въпреки, че за първи път е изолиран през 1852г., едва през 1990г еритритолът да се появява на японския пазар като нов естествен подсладител.

Обхватът на приложения на еритритола все още нараства. Понастоящем може да се намери самостоятелно или в комбинация с други полиоли в храни, козметика и фармацевтични продукти.

Към днешна дата употребата на еритритол в храни е одобрена в повече от 60 страни, включително Европа, САЩ, Япония, Канада, Мексико, Бразилия, Аржентина, Турция, Русия, Китай, Индия, Австралия и Нова Зеландия.

Еритритолът като заместител на захарта може да се намери като подсладител в напитки, дъвки, шоколад, бонбони и в хлебни изделия.

 

Някои от характеристиките на еритритол са:

  • Eритритол може да се смесва с по-интензивни захари поради липсата на послевкус. Но по-важната му характеристика е, че може да подобри усещането за сладост в устата и може да маскира някои нежелани послевкуси, като стипчивост и дразнещия ефект на интензивните подсладители.
  • Когато е разтворен, еритритолът проявява силен охлаждащ ефект поради високата си отрицателна топлина на разтвора.
  • Заедно с изкуствения подсладител сукралоза, той е единственият полиол, който не е калоричен, не осигурява енергия на тялото. По-голямата част от еритритола не може да се метаболизира от човешкото тяло и се екскретира непроменен в урината, без да се променят нивата на кръвната глюкоза и инсулин
  • Еритритолът инхибира растежа на Streptococcus mutans и действа за ограничаване на кариеса в комбинация с ксилитол. Освен това е установено, че 3-годишната консумация на бонбони, съдържащи еритритол от 7- до 8-годишни деца, води до намален растеж на бактериите, причиняващи кариес.
  • Проучване от 2019 г. показва, че замяната на захари като глюкоза, фруктоза и захароза с еритритол може да подобри кръвното налягане след хранене.
  • И накрая, еритритолът има свойствата на антиоксидант – улавя свободните радикали и упражнява потенциално своята антиоксидантна активност, докато циркулира в тялото, преди да бъде екскретиран в урината.

 

Докладвани странични ефекти на еритритол

  • Не се наблюдават странични ефекти.
  • Прекомерната консумация може да предизвика метеоризъм и разхлабване.

В доказателство на тезата за нетоксичност давам кратък анонс на заключението от изследванията, както и линк към него: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9862657/

„Беше извършен критичен и изчерпателен преглед на информацията за безопасност на еритритола. Проведени са множество проучвания за токсичност и метаболизъм на еритритол при плъхове, мишки и кучета. Изследванията за токсичност се състоят от дългосрочни проучвания при хранене, проведени за определяне на канцерогенния потенциал, проучвания за интравенозно и перорално тератогенност за определяне на потенциала за ефекти върху фетуса, перорални проучвания, при които еритритол е бил прилаган в продължение на едно или две поколения, за да се определи потенциалът за репродуктивни ефекти и изследвания в бактериални системи и системи на бозайници за определяне на мутагенен потенциал. По-голямата част от проведените проучвания за безопасност са проучвания за хранене, при които еритритолът се смесва в храната в концентрации до 20%.

Метаболитните проучвания при животни показват, че еритритолът се абсорбира почти напълно, не се метаболизира системно и се екскретира непроменен с урината. Проучванията за безопасност показват, че еритритолът се понася добре и не предизвиква токсикологични ефекти.

Клиничната програма за еритритол включва серия от краткосрочни проучвания с еднократна и повторна доза, които са били използвани за изследване на човешките корелации с физиологичните отговори, наблюдавани в предклиничните проучвания. Клиничните проучвания показват, че еритритолът се понася добре и не предизвиква токсикологично значими ефекти, дори след експозиция на високи дози.

Еритритолът, прилаган перорално при хора, се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт и се екскретира количествено с урината, без да претърпява метаболитни промени. При високи перорални дози, екскрецията с урината представлява приблизително 90% от приложената доза с минимални количества, които се появяват във фекалиите.

Въз основа на наличните проучвания може да се заключи, че еритритолът не дава доказателства за токсичност.”

 

Калорийност

Еритритолът има най-ниското съдържание на калории от всеки захарен алкохол: 0–0,2 килокалории на грам (kcal/g).

 

Интересен факт

Проучване от 2014г предполага, че еритритолът е вреден за плодовите мухи. Като такъв, земеделските компании може да са в състояние да го използват като ефективен пестицид, който е безопасен за консумация от човека.

 

Забележка: При тестване за поносимост към на сорбитол с апарат за Вега тест наблюдавам много голям процент добра поносимост към него.

 

 

КСИЛИТОЛ – Е967

Ксилитолът се среща естествено в малки количества във влакнести плодове и зеленчуци, дървета, царевични кочани и дори човешкото тяло. Хората и много животни произвеждат следи от ксилитол по време на метаболизма на въглехидратите.

 

Производство

Индустриалното производство започва с лигноцелулозна биомаса, от която се извлича ксилан. Суровините от биомаса включват твърда дървесина, мека дървесина и селскостопански отпадъци от преработката на царевица, пшеница или ориз. Ксилановите полимери могат да бъдат хидролизирани в ксилоза, която се хидрогенира каталитично в ксилитол. Превръщането променя захарта в първичен алкохол, ксилитол. След това примесите се отстраняват.

Обработката често се извършва по стандартни индустриални методи чрез ферментация, включваща бактерии, гъбички или дрожди, особено Candida tropicalis.

Ксилитолът най-често се нарича „брезова захар”. Произвежда се от брезова кора или кочани от царевица. Няма разлика между двете, те са химически идентични, т.е. химическата структура е абсолютно същата. Няма разлика във вкус и мирис. Метаболизират се по същия път и в тялото.

 

Ползи

  • Ксилитолът има приблизително същата сладост като захарозата, но е по-сладък от подобни съединения като сорбитол и манитол.
  • Стабилен е при печене, но не се карамелизира като захарта.
  • Има нисък гликемичен индекс и е подходящ за диабетици.
  • Некариесогенен, подобрява здравето на зъбите.
  • Увеличава производството на слюнка, което помага при лечение на ксеростомия (суха уста).
  • Подобрява миризмата на дъха.
  • Намалява инфекциите в устата и назофаринкса.
  • Ксилитолът е ефективен за предотвратяване на остър среден отит чрез инхибиране на растежа на бактерията Streptococcus pneumoniae.

„В изследването са включени общо 1826 здрави финландски деца, посещаващи дневни грижи (детска градина), има доказателства със средно качество, че ксилитолът (под всякаква форма) може да намали риска от AOM (среден остър отит) от 30% до около 22% в сравнение с контролната група (RR 0,75, 95 % CI 0,65 до 0,88). Ксилитолът не е ефективен за намаляване на AOM сред здрави деца по време на респираторна инфекция.”

  • Антикетогенно – намалява нивата на мастни киселини без серум и подобрява периферното използване на глюкоза.
  • Благоприятства усвояването на калций и витамини от група В.
  • Инхибира растежа на дрожди, включително Candida albicans.
  • Намалява гликирането на протеините, намалява AGEs.
  • Помага за поддържане на здрава чревна функция.

 

Калорийност: 40% по-малко от тази на захарозата, т.е. 2,4 kcal/g.

 

Метаболизъм

Около 50% от приетия ксилитол се абсорбира през червата. От останалите 50%, които не се абсорбират от червата,  50-75% се ферментира от чревните бактерии в късоверижни органични киселини и газове, които могат да предизвикат метеоризъм. Остатъчният неабсорбиран ксилитол, който избягва ферментацията, се екскретира непроменен, предимно с изпражнения; по-малко от 2 g ксилитол от всеки 100 g погълнат се екскретира чрез урината.

 

Безопасност

  • Бременност и кърмене: Няма достатъчно надеждна информация, за да се знае дали ксилитолът е безопасен за употреба като лекарство по време на бременност или кърмене.
  • Деца: Вероятна безопасност, когато се приема през устата в количества до 20 грама дневно в продължение на до три години.
  • Струва си да се отбележи, че ксилитолът може да бъде много токсичен за кучета!

Жизненоважно е да съхранявате продукти, съдържащи ксилитол, на безопасно място, до което домашните любимци не могат да достигнат. Всеки, който смята, че кучето му е консумирало ксилитол, трябва незабавно да се обади на ветеринарния си лекар.

Тъй като случаят е много интересен давам и пълният текст от статията, която се съхранява в Национална Библиотека по Медицина в САЩ.

„Отчитаме развитието и успешното лечение на остра чернодробна недостатъчност и коагулопатия при куче след поглъщане на ксилитол.

9-годишно кастрирано мъжко чихуахуа с тегло 4,95 kg беше прегледано във ветеринарна клиника за повръщане след поглъщане на 224 g (45 g/kg) гранулиран ксилитол. Хипогликемия се развива в рамките на 1-2 часа, повишени стойности на черния дроб, което предполага развитие на остра чернодробна недостатъчност, в рамките на 12 часа и коагулопатия по-малко от 24 часа след поглъщане.

Лечението включваше маропитант, интравенозна декстроза, фитонадион, метронидазол и прясно замразена плазма. N-ацетилцистеин (NAC) и S-адензоил-1-метионин (SAMe) осигуряват чернодробна детоксикация и подкрепа.

Кучето оцеля и стойностите на черния дроб се върнаха към нормалното в рамките на 1 месец след поглъщането. Не са установени нежелани ефекти върху чернодробната функция 2 години след остра токсичност с ксилитол.

Тази статия е един от малкото доклади за успешно лечение на куче с хипогликемия, чернодробна недостатъчност и коагулопатия, причинени от токсичност на ксилитол. Към днешна дата това е най-високата публикувана доза ксилитол, преживяна от куче, както и единственият докладван случай, който документира лабораторни промени по време на хода на токсичността и включва нормални чернодробни индекси за 7 месеца след токсичността на ксилитол.

Бързо разрастващата се употреба на ксилитол в различни продукти, предназначени за консумация от човека, доведе до нарастване на случаите на токсичност с ксилитол, докладвани при кучета, и клиницистите трябва да са наясно, че повече кучета могат потенциално да бъдат изложени и да развият подобни прояви.”

 

Дозировка

Подходящата доза ксилитол може да варира от човек на човек. Изследване от 2016 г. установява, че възрастните могат безопасно да понасят между 10г и 30г ксилитол на ден, които обикновено се разделят на няколко по-малки дози. След като тялото се адаптира към ксилитол, възрастните могат да консумират до 70г на ден без странични ефекти.

Проучвания при деца са използвали дози до 45г ксилитол дневно. Някои изследвания показват, че консумацията на около 5-6г ксилитол на ден може да помогне за намаляване на бактериите, причиняващи плака в устата.

Въпреки това, Американската академия по детска дентална медицина казва, че са необходими повече изследвания, преди да се препоръча ксилитол за подобряване на здравето на зъбите при децата.

Любопитно

Защитен ефект на диетичния ксилитол върху инфекция с вируса на грип А.

„Известно е, че съставките на червения женшен (RG) са ефективни за облекчаване на симптомите на инфекция с грипен вирус, когато се прилагат перорално в продължение на 14 дни. В това проучване изследвахме ефекта на диетичния ксилитол върху инфекцията с вируса на грип А при мишки, при които грип А е смъртоносен. Установихме, че преживяемостта се повишава значително, когато ксилитолът се прилага заедно с RGs, което показва синергичен ефект. Ефектът на ксилитол плюс RG фракции се увеличава с увеличаване на дозата на ксилитол. Освен това хранителният ксилитол заедно с водоразтворимата фракция на RG значително намалява титрите на белодробния вирус след инфекция. Ето защо, ние предполагаме, че диетичният ксилитол е ефективен за облекчаване на симптомите, причинени от грип, когато се прилага с RG фракции, и този защитен ефект на ксилитола трябва да се има предвид във връзка с други заболявания.”

 

СОРБИТОЛ – Е420

Това е водоразтворимо съединение и в естествен вид се среща в костилковите плодове, ябълки и във водорасли. Той е изкуствен подсладител, който се получава от глюкоза чрез каталитично хидрогениране. В търговската мрежа може да срещнете и сорбитол, получен от царевичен сироп – в пакетирани храни, напитки и лекарства.

Според някои източници не влияе на отделянето на инсулин, но може би е по-добре да се каже, че има сравнително нисък гликемичен индекс, тъй като все пак съдържа макар и малко въглехидрати. Поради което се използва се в диетични храни и напитки, както и в сиропи за кашлица, хранителни добавки.

 

Калорийност: 2,4 kcal/g. Сорбитолът е около 60% по-сладък от захарозата (трапезна захар).

 

Ползи

Сорбитолът е широко използван захарен алкохол по няколко причини.

  • Първо, захарните алкохоли често се използват в храни и напитки вместо традиционната захар, за да се намали съдържанието им на калории. Сорбитолът съдържа приблизително две трети от калориите на трапезната захар и осигурява около 60% от сладостта. Освен това не се усвоява напълно в тънките черва. Това, което остава от съединението оттам, се придвижва в дебелото черво, където вместо това ферментира или се разгражда от бактерии, което води до по-малко усвояване на калории.
  • Второ, подсладителят често се добавя към храни, предназначени за хора с диабет. Това е така, защото има много малък ефект върху нивата на кръвната захар, в сравнение с храни, приготвени с традиционни подсладители като трапезна захар.
  • Трето, за разлика от трапезната захар, не образува кариеси. Това се основава на проучване, което установява, че сорбитолът може да намали риска от кариес в сравнение с трапезната захар, макар и не в същата степен като другите захарни алкохоли.Това е една от причините, поради които те често се използват за подслаждане на дъвки без захар и течни лекарства.
  • И накрая, той се използва самостоятелно като слабително средство за борба със запека. Той е хиперосмотичен, което означава, че изтегля вода в дебелото черво от околните тъкани, за да насърчи движението на червата.

 

Странични ефекти

  • При консумация в големи количества може да предизвика подуване на корема, метеоризъм и диария. Някои проучвания показват, че нежеланите странични ефекти са по-вероятни, ако се приемат 10 грама или повече на ден.

FDA изисква етикетите на храни, в които при консумация се приемат повече от 50 грама дневно, да включват предупреждение: „Прекомерната консумация може да има слабителен ефект“.

 

Забележка: При тестване за поносимост към храни с Вега тест наблюдавам, че при хора с проблеми с червата, особено дебело черво, сорбитол не влияе добре, за разлика от еритритол, който в болшинството случаи е с добра поносимост.

 

 

С внимание

  • Сорбитолът не трябва да се приема с калциев или натриев полистирен сулфонат, които се използват за лечение на високи нива на калий в кръвта. Това може да причини взаимодействие, което води до смърт на чревната тъкан.
  • Ако приемате сорбитол за облекчаване на запека, избягвайте да използвате други лаксативи по едно и също време, освен ако не ви е предписано изрично да го направите.
  • Препоръчва се повишено внимание, ако използвате сорбитол за деца. Най-добре е да говорите с вашия лекар за конкретно дозиране за деца.
  • Хората със съществуващи храносмилателни състояния или чувствителност (като Болест на Крон, Синдром на раздразненото дебело черво и др. подобни) да се консултират с лекаря си преди да използват сорбитол. Това отново е свързано с възможният му лаксативен ефект.

 

 

МАЛТИТОЛ – Е965

Малтитолът се среща естествено в различни плодове и зеленчуци. Малки количества малтитол естествено съществуват в печен малц и листа от цикория. Малтитолът се произвежда в търговската мрежа от нишестето на зърнени култури като царевица, пшеница и картофи.

Предлага се в търговската мрежа като малтитол сироп (E965ii) и кристален малтитол (E965i)

 

Ползи

  • Както при другите захарни алкохоли, малтитолът се абсорбира слабо в тънките черва и има по-нисък инсулинемичен (35 срещу 45) и гликемичен индекс (35 срещу 68) спрямо захарозата (бяла захар). Метаболизмът на малтитола следва известен път – частично хидролизиран в стомаха, частично се абсорбира в тънките черва.
  • Не намалява pH на слюнката.
  • Не ферментира в устната кухина.
  • Възможни пробиотични ефекти. Според едно изследване Малтитолът проявява определени пребиотични ефекти при плъхове или хора.
  • Лесно се абсорбира и използва от микробиома (добрите бактерии в червата).
  • Притежава приблизително 90% подслаждащата сила на захарозата.
  • Осигурява добра храносмилателна поносимост. Това позволява широкото му използване както за деца, така и за възрастни в различни диетични приложения, най-вече в категории сладки храни като торти, сладкиши, захарни изделия, шоколад, дъвки и закуски, както и използването му като настолен подсладител.

 

Калорийност: 2,4 kcal/g, подслаждаща сила – 90% от тази на захарта. Гликемичният индекс (GI) на кристалния малтитол е 36, а GI за сиропа е 52.

 

Дневна доза

Възрастните могат да ядат до 40g малтитол/ден без значителни симптоми, докато децата могат да консумират 15g.

 

Любопитно

  • Добавянето на малтитол към шоколада помага за намаляване на горчивината на какаото и удължава срока на съхранение.
  • Малтитолът е полезен заместител на мазнините и заместител на захарта в замразени млечни храни и сладолед, тъй като прави продуктите кремообразни, сладки и лепкави и удължава срока им на годност.
  • Сладките, направени с малтитол не са толкова лепкави.
  • Малтитолът обикновено е признат за „халал“, тъй като е разрешен от ислямското законодателство и е кошер парев, тъй като отговаря на всички изисквания за „кашрут“. *Счита се за подходящо за вегани и е без ГМО, тъй като суровото нишесте идва от не-ГМО растения.

 

Безопасност

  • Не е генотоксичен. Не е цитотоксичен. Не е тератогенен. Най-общо казано, но в нормални дози.

В проучване на Canimoglu и Rencuzogullari, проведено за разкриване на генотоксичността и цитотоксичността на малтитола, плъховете са били прилагани интраперитонеално с концентрации на малтитол до 10 g/kg телесно тегло (т.т.), тоест много висока доза. Въпреки тази доза малтитолът не е нито генотоксичен, нито цитотоксичен. Не бива да се вярва, че 10 g/kg т.т. малтитол трябва да се дават на хората за един ден. Следователно максималната използвана доза малтитол не може да бъде превишена и може да се заключи, че малтитолът няма генотоксичен ефект върху in vivo тестовата система.

  • Намалява теглото на плода. Не е доказано, че малтитолът е тератогенен, но е демонстрирано ембриотоксично влияние чрез намаляване на теглото на плода и предизвикване на забавяне на растежа при много висока концентрация (4 g/kg телесно тегло).

Причинява забавяне на растежа при високи дози (4 g/kg телесно тегло). За една жена с тегло 60kg това е прием на 240г на ден – наистина много висока доза! И отново ежедневно за продължителен период от време!

  • Според оценката на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Комисията на Codex Alimentarius, малтитолът и други нискокалорични подсладители са безопасни за консумация от човека и няма да причинят рак или други проблеми, свързани със здравето, стига да се консумират в приемливи количества.

 

 

МАНИТОЛ – Е421

Манитол е полиол, получен от фруктоза. Манитолът, получен от фруктоза, е широко разпространен в природата и е най-разпространеният полиол в растителното царство. Освен това, той се произвежда от голям брой нишковидни гъби от родовете Aspergillus и Penicillium, от дрожди, принадлежащи към рода Candida, и от бактерии като Pseudomonas putida и хетероферментативни млечнокисели бактерии.

 

Ползи

  • Използва се в продукти за хора с диабет, тъй като има нисък гликемичен индекс.
  • Има антиоксидантни свойства.
  • Предпазва от кариес. Има некариесогенни ефекти, тъй като се метаболизира слабо от оралния микробиом.
  • Полезно за хора с диабет. Тъй като манитолът се абсорбира само частично от тялото, той значително намалява повишаването на кръвната глюкоза и нивата на инсулин, които възникват след поглъщането на глюкоза.
  • В медицината манитолът се прилага като мощен осмотичен диуретик, докато във фармацевтичната индустрия се използва за маскиране на нежелани вкусове.

 

Калорийност: 1,6 kcal /g. Притежава 60% сладост в сравнение със захарозата. Гликемичен индекс 0.

 

Безопасност

  • Съвместният експертен комитет по хранителни добавки (JECFA) на Световната здравна организация заключава, че полиолът е безопасен.
  • Манитолът привлича вода от чревната стена (осмотичен ефект), така че може да причини диария, ако се консумира в излишък. Както при всички полиоли, прекомерната консумация (според някои изследвания повече от 50 грама на ден, при други 35г на ден – от човек с тегло 70кг.) може да причини слабителен ефект, подобен на ефекта на сложни въглехидратни храни като боб или сини сливи – напр. по-меки изпражнения и/или повече чревни газове от обикновено.
  • По време на бременност. Изглежда няма данни за евентуалното вредно въздействие на подсладителя манитол върху растящия плод.
  • Изглежда няма доказателства за връзка между манитол и рак.
  • Манитол като лекарство. Манитолът действа като осмотичен диуретик, което означава, че извлича вода от кръвта в урината и по този начин може бързо да намали кръвното налягане.
  • Като интравенозно лекарство се използва за понижаване на повишеното налягане в черепа (вътречерепно налягане или ICP) и за лечение на повишено налягане в окото (глаукома). Хора с такива проблеми следва да се консултират с лекар преди прием на манитол.

 

 

ЛАКТИТОЛ – Е966

Лактитолът се получава чрез хидрогениране на лактозата, която се получава от суроватката.

Има свойства подобни на другите захарни алкохоли – не предизвиква кариес, има нисък гликемичен индекс, има добър вкус без неприятен послевкус.

При по-високи дози може да има ефект на лаксатив – увеличава обема на изпражненията и стимулира перисталтиката.

Лактитол монохидратният сироп се използва като слабително.

 

Калорийност: 2,6 kcal /g. Гликемичен индекс 5.

Притежава 40% сладост в сравнение със захарозата. Добре е да се ползва заедно с друг, интензивен подсладител като сукралоза, стевия и др.

 

Безопасност

В ЕС е прието, че безопасната дневна доза е 50г на ден.

 

Любопитно

На пазара в насипно състояние лактитолът е 8 пъти по-висок от цената на захарта. Това го прави един от най-скъпите подсладители, използвани в търговската мрежа. Към хранителните продукти обикновено се добавят само малки количества. за постигане на желани качества като текстура, устойчивост на влага и външен вид.

 

 

Най-общо казано, повечето полиоли имат няколко странични ефекти при прием на високи дози, като слабително, стомашно-чревни симптоми, подуване на корема, диария и коремна болка. Следователно, ако някой хранителен продукт съдържа повече от 10% добавен малтитол или други полиоли, той трябва да включва твърдението „Прекомерната консумация може да има слабително действие“.

 

Описаните по-горе характеристики на захарните алкохоли – ползи, странични ефекти, както и калорийност, може да разгледате и изтеглите в табличен вид:  Захарни алкохоли

Очаквайте втора част – стевия, сукралоза и други, също често ползвани подсладители.

 

За тези, които се хранят по Зоната:

  • Еритритол – приемам го за продукт без калории, т.е. не го смятам
  • Ксилитол – 15г за 1В
  • Сорбитол – 15г за 1В
  • Малтитол – 15г за 1В
  • Манитол – 23г за 1В
  • Лактитол – 14г за 1В

Как смятам?

Да вземем ксилитол – съдържа 2,4 ккал за грам. Това са 240 ккал за 100г, всички те от въглехидрати (на опаковките пише 100% въглехидрат).

240 ккал идват от 60г въглехидрати (другите не се усвояват).

В този случай 900:60=15г за блок въглехидрат, т.е. 15г ксилитол = 1В.

И така и за останалите.

Еритритол може да има 0,2ккал на грам, т.е. 20ккал на 100г, което е 180г за 1В. Това в случай, че на опаковката пише „Калорийност 20 ккал”.

 

Питки с ядки от елда, сирене и семена от черен кимион

Без глутен, 6 блока в Зоната (6ПМВ).

Подходящи за хора на безглутенов режим, при диабет и инсулинова резистентност, в режими за отслабване и… не само 🙂

 

питки с ядки от елда

Нужни продукти за 4 по –големи питки или 6 по-малки:

2 средни яйца

4с.л. (100г) кисело мляко

1ч.л. (8-10г) протеин на прах, неовкусен (може да замените с извара, кашкавал, шунка)

80-85г ядки от елда

малко сол и сода за хляб

2ч.л. (10г) семена от черен кимион

100г сирене

 

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и киселото мляко и добавете към тях солта, содата и ядките от елда. Оставете за 10-ина минути да попият ядките.

Към сместа добавете натрошеното сирене и семената черен кимион и разбъркайте добре.

В тавичка върху хартия за печене оформете с лъжица 4 или 6 питки.

Изпечете на 250 градуса до готовност.

 

Бележки:

  • Протеина на прах може да замените с кашкавал, който да поръсите върху питките, но става по-калорично. Може да е извара, която да добавите към сместа.
  • Разпределение на продуктите по блокове в Зоната:

протеин – 2П от яйцата, 2,5П от сиренето, 1П от протеина на прах и 0,5П от киселото мляко. Общо 6П.

въглехидрати – 0,5В от киселото мляко и 5,5В от елдата, общо 6В.

мазнини – 3М от черния кимион, останалото приемам от сиренето. Може да добавите малко масло или обезкостени маслини към сместа, но пак леко вдигаме калориите.

  • Ако оформите 4 питки, всяка ще бъде по 1,5 блок.
  • Аз направих 4 питки с умисъл 🙂 : две питки са 3 блока, 1 питка с чаша айрян (100г мляко+вода) са 2 блока.
  • Ако оформите 6 питки, всяка ще бъде по 1 блок.

-2 или 3 питки за голямо хранене от 2 или 3 блока

-1 или 2 питки за междинно хранене от 1 или 2 блока

-2 питки с 200г кисело мляко за 3 блока

-1 питка с 200г кисело мляко за 2 блока и т.н., варианти безброй 🙂

 

Неовкусен протеин на прах може да закупите от тук: https://www.vegadietshop.com/hrani/protein-foods

 

Безглутенов пшеничен хляб

С познат вкус на типов хляб и нямащ нищо общо с другите безглутенови хлябове. Чета в една група, че не бил съвсем безглутенов, но е факт, че стомаха ми не реагира на него така, както бурната реакция след хапване на пшеничен продукт.

безглутенов бял хляб

За тези, които решат да пробват ще кажа, че няма да съжаляват 🙂 .

Нужни продукти за около 300г хлебче: Безглутеново брашно

200г топла вода

1 ½ ч.л. суха мая (мерителна лъжица)

1ч.л. сол

1ч.л. захар

1с.л. зехтин

220г Пшенично, ултрабезглутеново брашно.

 

Във водата разбърквам маята, солта, захарта и зехтина до разтваряне на продуктите.

Постепенно добавям брашното като първо бъркам с бъркалките на миксера, а после на ръка с вилица.

Тестото е една идея по-гъсто от едновремешните бухтички, които да гребнеш с лъжица и да изпържиш. Запазва си формата в тавичка. Не се меси.

Слагам в тавичка и във фурната на 50 градуса да втаса. За около 30-40 минути удвоява обема си и тогава увеличавам на 200 градуса и пека до готовност.

Време не давам, тъй като всяка фурна е различно силна.

 

P.S. Замества идеално нормалният хляб и става за ядене и на следващия ден 🙂 .

Пшенично ултрабезглутеново брашно може да закупите от нас: https://www.vegadietshop.com/hrani/bezglutenovi-brashna/

Бон апети!

Безглутенов хляб без готови смеси

От доста време експериментирам с различни безглутенови брашна с идеята да си направя хляб без готова смес, а с моя такава. Без добавки, без хлебопекарна (по-лесно ми е без нея). И съответно имах много неуспешни опити докато стигна до тук. Хлябът се получи и с брашно от нахут и с брашно от жълта леща. Идеята на използването на тези брашна е повечето белтък, който съдържат, около 20-22г на 100г продукт. А нишестето и Хуска слепват сместа. Надявам се и на вас да ви се получи. Та…да вървим към самата рецепта.

Безглутенов хляб

 

Необходими продукти

За мократа смес:

1 яйце

200 мл топло прясно мляко

½ пакет (3,5г) суха мая

1 ч.л. Хуск (3г)

 

За сухата смес:

150г оризово брашно

50г брашно от леща или нахут

50г нишесте от тапиока или царевично

1 кафена лъжичка сол

1 ч.л. бакпулвер

 

Начин на приготвяне:

Смесвате всички продукти за мократа смес като първо разбивате добре яйцето и после добавяте останалите продукти като отново разбивате много добре. Оставете настрани да набъбне Хуска и да се разтвори маята.

През това време отмервате брашната и смесвате всички съставки за сухата смес. Разбъркайте добре.

Смесете сухите и мокрите съставки и разбийте с миксер до хомогенна смес.

Трябва да получите гъста кексова смес.

Сипете сместа в подходяща тавичка и оставете да втаса.

Аз оставям сместа във фурната на 40-50 градуса и втасва около час, час и малко.

След като сместа удвои обема си изпечете на 200 градуса в затоплена фурна до готовност. На моята печка й отнема около 50-60 минути като аз пека повечко за по-хрупкава коричка.

След като хлебчето е готово го извадете от формата и оставете върху решетка да се охлади.

Получи се страхотен хляб с хрупкава коричка, който не е лепкав отвътре както повечето хлябове без глутен.

Насладете му се с масълце и домашно сладко, с лютеница и сирене, с маслинки и краставичка и….всичко останало.

 

Продуктите от рецептата може да закупите от www.vegadietshop.com

Бон апети!

Гума ксантан в диетата – за и против

Почти всеки на безглутенов режим малко или много ползва, или се е случвало да ползва, гума ксантан. Добавката присъства в много готови безглутенови смеси, както и в почти всички готови безглутенови продукти като хляб, бисквити, сухари и много други.

Гума ксантан е полизахарид, използван като хранителна добавка. Получава се чрез ферментация на захар от зърнени култури при използване на бактерията Xanthomonas campestris. (1) Най-често за получаването на гума ксантан се използва царевица, но е възможна употребата и на пшеница. Поради това, хора с алергия към царевица и/или пшеница трябва да имат предвид, че е възможно да проявят алергия и/или непоносимост и към гума ксантан.

Трябва или не трябва да ползваме Е415 в диетата си?

Проучвания върху
животни

При проведен експеримент с 
плъхове „(30 мъжки и 30 женски в група) са хранени с ксантанова смола в
диетата в продължение на 2 години при дозови нива от 0, 0,25, 0,50 и 1,0 g / kg
/ ден. Не се наблюдава значителен ефект върху растежа, преживяемостта,
хематологичните стойности, теглото на органите или честотата на тумора. Меките
изпражнения се отбелязват по-често при мъжете от високо и средно ниво, но
разликите от контролната група едва достигат нивото на статистическа значимост”.

„Групи от 4 мъжки и 4 женски кучета бигъл са хранени с 0, 0,25, 0,37 и 1,0 g / kg / ден ксантанова гума в диетата в продължение на 2 години, започващи на възраст 4-8 месеца. Не са наблюдавани разлики на контролните кучета спрямо лекуваните кучета по отношение на преживяемостта, приема на храна, повишаване на телесното тегло, електрокардиограми, кръвно налягане, хемограми, груби некропсични наблюдения, тегло на органите или хистопатологични наблюдения.” (2)

Изследване на антитуморен ефект на Гума Ксантан (XG): „За да се изследват in vivo антитуморни ефекти на XG, мишките се инокулират подкожно с туморни клетки и се прилагат перорално с XG веднъж на всеки 5 дни от 1 ден преди инокулацията на тумора. Разгледани са растеж на тумори, оцеляване на мишки, NK активност и туморо-специфична цитотоксичност.”

Резултати: „Пероралното приложение на XG значително забавя
растежа на тумора и удължава преживяемостта на мишките, инокулирани подкожно с
клетки от меланом B16K (b).” (3)

Това последно проучване всъщност се отнася до потенциалните
антитуморни свойства на ксантанова гума и изследователите установяват, че
прилагана през устата, гума ксантан е в състояние да забави растежа на тумора и
да удължи оцеляването на мишки с меланом.

Изследвания върху
хора

Първото проучване има за цел да определи безопасността на
ксантановата дъвка, когато се консумира от хората в ежедневна диета, но при
нива, много по-високи от тези, които обикновено се консумират.

 В продължение на 23
дни 5 възрастни мъже без проблеми с GI консумират между 10,4 g и 12,9 g
ксантанова гума дневно (въз основа на теглото на субектите), което е 15 пъти
повече от сегашния препоръчителен дневен прием от 10 mg / kg. Като цяло, при
тях се наблюдава намаляване на серумния холестерол, увеличаване на фекалната
жлъчна киселина и увеличаване на изпражненията и съдържанието на вода. (4)

В друго проучване доброволците консумират 15 г гума ксантан
на ден в продължение на 10 дни. (5)  Установено е, че ксантановата гума е
„високоефективно слабително“, а субектите имат по-голямо количество изпражнения
и газове. Това не е много изненадващо като се има предвид високата доза. Но
освен това, изследователите открили, че преди изпитателния период бактериите от
изпражненията само на 12 от 18-те лица могат да разграждат ксантановата дъвка,
докато след изпитателния период бактериите от 16 от пациентите могат да я
разграждат.

Освен това пробите от изпражненията, съдържащи бактерии,
които биха могли да разрушат ксантановата дъвка, са показали много по-голямо
производство на водороден газ и късоверижни мастни киселини след изпитателния
период в сравнение с изходното ниво, което показва, че чревните бактерии на
субектите бързо се адаптират към тази нова храна източник. Което показва, че гума
ксантан (като много несмилаеми въглехидрати) може да окаже въздействие върху
микробиома на червата в големи дози.

Некротизиращ
ентероколит (НЕК) при кърмачета (6)

Преди време New York Times публикува статия, свързана със смъртни
случаи на бебета, които са развили NEC след консумация на диета с формула или
кърма, която е била сгъстена с продукт на базата на ксантан, наречен
SimplyThick.

„SimplyThick (®) (ST) е безопасно използван като сгъстител
за лечение на възрастни, които имат дисфагия, но безопасността на този продукт
не е проучена при недоносени деца. Ксантановата дъвка е съставката на ST, която
води до сгъстяване, а също така е ефективно слабително. Наскоро започнахме да
използваме ST за лечение на недоносени деца с дисфагия и / или
гастроезофагеален рефлукс. Описваме три случая на недоносени деца, които са
развили некротизиращ ентероколит (NEC), след като са били хранени с ST. За
разлика от класическия NEC, и трите случая са представени с колонизиращ NEC с
късното начало.” (7)

В търсене на причинно-следствената връзка на смъртните
случаи с консумацията на гума ксантан са направени редица проучвания върху
мишки. При метоболирането на гума ксантан се получават късоверижни мастни
киселини и млечна киселина, които   са продукти на бактериална ферментация в дебелото
черво. „Луминалните късоверижни мастни киселини могат да индуцират дозо-зависимо увреждане на чревната
лигавица при новородени плъхове, наподобяващи патологията, наблюдавана при
некротизиращ ентероколит при новородени. Свръхпроизводството / натрупването на
късоверижни мастни киселини, но не и млечна киселина, в проксималния дебело
черво и / или дисталния илеум може да играе роля в патогенезата на
некротизиращия ентероколит при недоносени деца.” (8)

„Неонаталният некротизиращ ентероколит (NEC) е заболяване, което засяга предимно недоносени деца. Добре известно е, че недоносеността, храненето с ентерална формула и колонизацията на бактериите са три основни рискови фактора за NEC. Оцетна киселина, пропионова киселина и маслена киселина са късоверижни мастни киселини (SCFAs), които се произвеждат главно в дебелото черво чрез бактериална ферментация на несмилани въглехидрати. Въпреки че производството на SCFA в скромни количества е от съществено значение за нормалната функция на лигавицата на дебелото черво, прекомерното производство / натрупване на SCFA, което може да възникне при недоносени деца поради повишена малабсорбция на въглехидрати и лоша стомашно-чревна подвижност и може да има вредно въздействие върху целостта на лигавицата. Ето защо се предполага, че твърде много луминирани късоверижни мастни киселини могат да причиняват неонатален NEC. (9)

И въпреки че късоверижните мастни киселини са жизненоважни
за здравето на дебелото черво, незрелите храносмилателни системи на новородените
изглежда са изключително чувствителни към тях.

И макар да е важно да се избягва даването на ксантанова дъвка на кърмачета (особено в големи количества), нищо не променя факта, че гума ксантан изглежда сравнително безобидна при възрастни хора. Нито едно от проучванията върху животни или хора не е установило увреждане на чревната лигавица след консумация на ксантанова гума, дори в големи дози, така че тази опасност изглежда е уникална за новородените. За всички останали, късоверижните мастни киселини всъщност са полезни за червата и за метаболитното здраве.

НО…за мен всичко е много индивидуално. Така, както има хора, които понасят добре гума ксантан, така ще има и такива, на които тя ще се отрази неблагоприятно. Мисля, че неприятните симптоми не се дължат само на гума ксантан, по-скоро това е съвкупност от няколко неща – заболяване на червата, чревен дисбаланс, бактерии и/или паразити в червата, хранителни алергии и/или непоносимости, начин на хранене не само сега, а и далеч назад във времето, да не подценяваме стреса и състоянието на имунната система.

Според мен, хората с храносмилателни проблеми като цяло трябва
да избягват ксантановата гума, не защото има доказателства, че може да увреди
червата, а защото е възможна появата на неприятни чревни симптоми.

Не попаднах на доказателства, че ксантановата гума може да причини сериозни вреди, но не мисля, че е нужно да се приемат големи количества всеки ден. Повече от година съм на диета без глутен и за целия този период съм ползвала няколко пъти гума ксантан в рецептите си (обикновено в готови смеси). И повярвайте ми и без нея нещата се получават. Случвало се е обаче да си купя смес с гума ксантан и познайте какво? Ами не, не правя трагедия от това.

Източници:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9763683

2.https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0041008X73901786

3.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19788935

4.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3549377

5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8329363

6.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22575248

7.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22289705

8.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12394382

9.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14962641

Хранене при хроничен хиперациден гастрит

Какво представлява, какъв е режимът на хранене, как трябва да се приготвя храната, кои са забранените и кои разрешените храни, както и примерно меню.

Хранене при гастрит

Може да свалите режимът на хранене в PDF формат: download

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица, което може да бъде остро или хронично. Правилното лечение на острите гастрити предпазва от хронифицирането им.

Гастритът е два вида – с повишена стомашна секреция и
киселинност (повишено отделяне на солна киселина) и с понижена стомашна
секреция и киселинност (понижено отделяне на солна киселина).

Тук ще се опитам да дам малко информация за първия вид
гастрит, този с повишена секреция и киселинност.

Хроничният гастрит с повишена стомашна секреция и киселинност
се означава като хиперациден или хипертрофичен. Според някои автори този
гастрит предхожда язвената болест.

Различават се две форми на хроничен гастрит с повишена
стомашна секреция и киселинност – диспептична и болкова.

Диспептичната форма се характеризира с оригване и парене
„под лъжичката”. Рядко е налице повръщане. Апетитът е запазен, дори повишен.

Болковата форма на хиперацидния гастрит се характеризира с
появата на късни болки, обичайно 2-3 часа след нахранване, както е при язвената
болест, а също така и с късна нощна болка и болки сутрин след събуждане от сън.

Основна част от лечението на гастрит е диетата, т.е. режимът
на хранене.

Режим на хранене

Режимът на хранене е поне 4-кратен, може и 5 ,6-кратно
хранене, в строго определени часове от деня. Храненето трябва да бъде бавно,
храната да се дъвче добре за да може да се раздроби и да се смеси със слюнката,
което улеснява смилането й в стомаха. Не трябва да се храните бързо и на крак! Необходимо е по-стого спазване на
диетата през пролетно-летния сезон, когато най-често се наблюдава обостряне на
неприятните симптоми при хората с гастрит.

Диетата се състои в приемане на храна, която щади стомашната
лигавица и избягване на такава, която увеличава производството на солна
киселина в стомаха.

Храната трябва да бъде нарязана или раздробена на по-малки
парчета, може да се приема под формата на пюрета, каши, каши с мляко, пасирани
ястия и супи, плодови сокове, нектари, смутита.

Трябва да се избягват пикантни храни и напитки, подправки,
газирани напитки, сол.

Да се избягва хранене с много студени или с горещи храни и
напитки. Храната трябва да бъде затоплена до температура на тялото, но не гореща
или извадена от хладилник.

Храната трябва да бъде приготвена чрез варене, варене на
пара, на водна баня, печене на скара, на грил, на тиган, във фурна, но без
препичане.

Забранява се пържене, запържване, паниране, забранени са
пикантни ястия и силни бульони, както и много сладки или сиропирани десерти.

Хранителни продукти

МЕСО

Забранени: тлъсти
меса, силни месни бульони, месни пикантни сосове, животински вътрешности
(черва, бъбреци, далак, дробчета и
др.), колбаси, наденица, луканка, пастърма, създарма, солени сушени меса,
сланина, свински врат, пушени гърди, дивеч.

Ограничени: младо
говеждо месо (крехко, добре смляно, под формата на кюфтета на пара и др.), джолан,
добре сварен език без бульона, телешки черен дроб, несолена шунка, роле,
нетлъста патица или гъска.

Разрешени: млади
меса (почистени от сухожилия, ципи и хрущяли), нетлъсто свинско месо, нетлъсти
кокошки, пуйки, пилета, пъдпъдъци, желирани меса, нетлъста пача, супи,
приготвени с агнешки крачета.

РИБА

Забранени: рибни
консерви, мариновани, пушени и осолени риби, хайвер, рибни пастети, морски
дарове (миди, стриди, раци, калмари, октопод, омари).

Ограничени:
тлъсти морски и речни риби – сьомга, паламуд, риба тон, есенна скумрия, есенен
сафрид, тлъст шаран, лефер и др.

Разрешени: нетлъсти
морски и речни риби, без кожа – мряна, пъстърва, шаран, пролетна скумрия,
пролетен сафрид, мерлуза, хек, кефал, карагьоз, копърка и др.

МЛЯКО

Забранени:
престояло кисело мляко, престоял кефир, мазни сирена (Рокфор, Камембер), солено
сирене.

Разрешени: обезсолено,
изкиснато сирене, несолен кашкавал, прясно мляко, прясно подквасено кисело
мляко, нискомаслена сметана (10-12%), прясно несолено сирене, нискомаслена
извара, млечни пастети и млечни супи.

ЯЙЦА

Забранени: гъши и
патешки яйца, майонеза, яйца на прах, пържени яйца, пържен омлет.

Ограничени: яйчен
жълтък.

Разрешени: цели
кокоши яйца (рохко сварени), яйчен белтък, яйца по панагюрски, омлети на водна
баня, крем карамел, суфлета.

ЗЪРНЕНИ ХРАНИ

Забранени: топъл
хляб, пълнозърнест хляб, хляб „Грахам”, ръжено-пшеничен хляб, царевица,
качамак, пуканки, жито, булгур, понички, мекици, топъл козунак, баници, бюреци,
тутманици, масленки, кифла с мармалад, кроасан с масло.

Разрешени:
пресен, но не топъл хляб (бял хляб, хляб Добруджа), най-добре леко препечен, пшенички
сухари (бели), бели земели, питки и хлебчета, макаронени изделия от бяло
пшенично брашно без яйца (макарони, кускус, фиде, юфка), сварени овесени ядки,
елда, ориз, оризово брашно, нишесте, обикновени бисквити, гевреци, житна слиз,
кремове с брашно и нишесте.

МАЗНИНИ

Забранени: овча и
говежда лой, свинска мас, гхи.

Ограничени:
кокоша мазнина, патешка мас.

Разрешени: прясно
краве масло, растителни масла – зехтин, сусамово олио, слънчогледово, орехово,
масло от тиквени семки, олио от гроздови семена и др., чист сусамов тахан ( до
3 с.л. дневно, ½ час преди хранене).

ЗАХАРИ

Забранени: тахан
халва, нуга халва, бонбони, шоколад и шоколадови изделия, марципан, маслени и
шоколадови пасти и торти, сиропирани сладкиши, локум, вафли, бисквити със силни
подправки.

Разрешени: захар,
глюкоза, фруктоза и фруктова захар, мед, агаве, кленов сироп, петмези,
мармалади, желета, конфитюри, компот.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Забранени: патладжани,
ряпа, репички, алабаш, бакла, зрял фасул, нахут, соя, грах, краставици,
коприва, лук, чесън, кисело зеле, лютеница, туршии, мариновани консерви, лютиви
и пикантни сосове, солени маслини.

Ограничени:
спанак, леща, зелен фасул, зеле, гъби.

Разрешени:
картофи, тиквички, карфиол, броколи, брюкселско зеле, моркови, цвекло, печени
червени чушки, добре узрели домати, бамя, крехки марули, зелен грах (на пюре),
стерилизирани консерви.

ПЛОДОВЕ

Забранени:
твърди, кисели и недобре узрели плодове, сушени плодове, фурми, стафиди, лимони,
грейпфрут, ананас, портокали, касис, вишни, сливи, череши, праскови, кайсии, грозде,
твърди и несладки круши, зелени кисели ябълки, орехи, лешници, фъстъци,
небелени бадеми, небелени лешници, тиквени и слънчогледови семки, кестени,
много сладки компоти и нектари.

Ограничени:
нектари, белени бадеми, лешници и кашу, накиснати предварително, банани.

Разрешени: добре узрели и сладки плодове – ябълки, сладки и по-меки круши, ягоди (в малки количества), плодови пюрета и сок от ягоди, малини, меки, обелени праскови, мандарини, сладки портокали, печени и варени плодове, пасирани компоти от разрешените плодове, бадемово и друго ядково мляко от белени ядки.

НАПИТКИ

Забранени: силно
кафе, черен чай, нескафе, какао, газирани напитки, алкохол, силно охладени и
горещи напитки, руски квас, престояла боза.

Разрешени: слаб
черен чай, слабо кафе, чай от лайка, липа, жълт кантарион, шипки, мляко с
какао, сладка боза, слабо минерализирани минерални води – Софиски минерален
извор, Хисаря, Горна баня, Сливенски минерални бани, Търговище и др.

ПОДПРАВКИ

Забранени: чесън,
горчица, хрян, люти чушки, чили, лютив червен пипер, дафинов лист, черен пипер,
бахар, канела, карамфил, джинджифил, индийско орехче, майорана, салца.

Ограничени:
магданоз, копър, джоджен, чубрица, разреден лимонов сок, ванилия, доматено
пюре.

Разрешени: няма.

СОЛ

Готварската сол е ограничена до 6-8 g за денонощие. При високи стойности на
солната киселина в стомашния сок готварската сол се ограничава до 4-5 g за денонощие.

ПРИМЕРНО МЕНЮ

Закуска

Рохко сварено яйце, обезсолено сирене/извара, препечен хляб и чай с мед

Попара със сирене, сухар, малко масло и билков чай с мед.

Кифла с извара/сирене, чай с мед.

Сандвич с масло и шунка и печена червена чушка.

Препечен хляб, намазан със сусамов тахан и мед, чаша мляко.

Овесена каша – овесени ядки, сварени в прясно мляко.

Макарони със сирене.

Обяд / Вечеря

Млечна супа с кускус и сирене

Пилешка супа.

Супа от агнешко нетлъсто месо.

Зеленчукова крем супа с малко сирене/извара.

Супа топчета от телешко мляно месо.

Тиквички с ориз – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/zucchini-with-rice/

Огретен от тиквички – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/zucchini-graten/

Тиквички/чушки, пълнени с ориз или с мляно нетлъсто месо и ориз.

Карфиол с млечен сос и сирене.

Мусака от мляно нетлъсто месо и картофи.

Пиле с ориз.

Славянски гювеч (месо, чушки, домати, моркови, ориз).

Риба (без кожа, печена или варена) с картофено пюре.

Рибена чорба с позволените зеленчуци (рибата е филе, без кожа).

Следобедна закуска

Крем карамел.

Мляко с грис и ягоди или малини. Мляко с оризов грис и малини виж тук: https://vegadiet.bg/mляко-с-оризов-грис-и-малини/

Обикновени бисквити с кисело мляко.

Сухар с извара и сок от моркови.

Компот.

Печени или варени плодове с накиснати ядки от разрешените.

Мъфини със сирене – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/мъфини-със-сирене/

Важно!

Всичко горенаписано е валидно в общия случай, без да е отчетено индивидуалното състояние на индивида. Има храни, които въпреки, че са включени като разрешени, да не се понасят добре, както и обратното – храни от забранения списък да имат добра индивидуална поносимост.

Вега тест може да помогне много при състояния на гастрит,
язва и проблеми със стомаха. Той обаче се прави след преминаване на острата
фаза от заболяването.

Не е желателно Вега тест да се прави в момент на обострени болестни състояния (остър гастрит, криза при язва на стомаха и/или други, в момента обострени възпаления), тъй като има вероятност някои от резултатите да не са съвсем точни.

Може да свалите режимът на хранене в PDF формат: download

Черен кимион и многобройните му ползи за здравето

Черен кимион и многобройните му ползи за здравето

Може би мнозина от вас са чували и чели за многото ползи от употребата на черен кимион, както и на маслото от него.
Но тук ще ви представя информация от различни научни изследвания за ползите от употребата на  семената, маслото и екстракт от черен кимион върху човешкото здраве.

Първо да започна с това, че черният кимион няма общо с обикновения кимион, нито с черния сусам.

Nigella sativa, известен като Черен кимион, Черно семе или Черно кимионно семе, е цъфтящо растение, с множество малки черни семена, произхождащо от Южна Азия. В България е познато и като челебитка.

Сурови семена, масло от семена или екстракт от семена на черен кимион традиционно се използват самостоятелно или в комбинация с други съставки за различни здравословни състояния, като екзема, кашлица, главоболие, диабет, астма, инфекции, високо кръвно налягане и какво ли още не.

Основната и най-изследвана активна съставка в маслото от черен кимион е тимохинон. Тимохинонът е изследван за защита на черния дроб, намаляване на възпалението, борба с рака и като антиоксидант. Семената съдържат също алфа-Хедерин, потенциална съставка за борба с рака.

Семената от черен кимион също са богати на различни витамини и минерали, като мед, фосфор, цинк, желязо и каротин (провитамин А).

Мастните киселини съставляват около 30% от семената. Това са предимно ненаситени мастни киселини, включително линолова киселина и олеинова киселина, и някои наситени мастни киселини.

Учени с различни специалности са изследвали възможните ползи на маслото от черен кимион. Вижте някои от тях:

Маслото може да помогне в борбата с инфекциите

Черният кимион е изследван за борба с различни бактерии, вируси и паразити. Семената от черен кимион действат срещу:
* Staphylococcus aureus, честа причина за кожни инфекции.
* Helicobacter pylori, честа причина за стомашни язви.
* Маслото от черен кимион може да се нанася и върху кожата, за да се предотвратят инфекции и     облекчаване на болката.
* Семената на черния кимион могат също да се борят с някои гъбични инфекции като Candida albicans.
* Семената от черен кимион подобряват симптомите при пациенти с хепатит С в проучване на 30 души.   В друго проучване на 75 пациенти с хепатит С, черният кимион сам (500 mg) или комбиниран с   джинджифил (500 mg) има подобен благоприятен ефект.
* Черният кимион е помогнал за борба с причиняващия херпес цитомегаловирус при мишки.
* Черният кимион помага за изчистването на паразит, причиняващ малария, при мишки.
* Маслото може да предпазва от паразит, който уврежда черния дроб при мишки.
* В епруветки черният кимион е защита срещу няколко паразита, които могат да причинят сериозни   проблеми с червата при хора.

Черния кимион може да засили имунната система

Много клетъчни проучвания потвърждават ползата от имунната активност на активната съставка на черния кимион тимохинон. Неговите ефекти върху имунитета са широкообхватни (засягащи както клетъчния, така и хуморалния имунитет), повишавайки активността на имунните клетки и нивата на антителата.

Екстрактът от черни семена увеличава цитотоксичността на естествените клетки като убиец на туморните клетки.

Семената на черен кимион са способни да увеличат имунния отговор в клетките.

Може ли черният кимион да се бори с рака?

Простият отговор е: още не знаем.

Черният кимион е изследван предимно върху животни и клетки, когато става въпрос за потенциал за борба с рака. Изследванията са обещаващи, но имайте предвид, че изследванията на хора са ограничени.

Маслото от черен кимион блокира туморния растеж и разпространението при плъхове.

Семената на черен кимион (тимохинон) намаляват рака на черния дроб и пикочния мехур при плъхове.

В клетките може да убие рака на маточната шийка, рак на костите, рак на гърдата и стомаха.

Черният кимион може да увеличи тестостерона и мъжката плодовитост

В проучване на 68 безплодни мъже, дневният прием на 5 ml (1 чаена лъжица) масло от черни семена за два месеца подобрява качеството на спермата без никакви неблагоприятни ефекти.

Също така, подобрява качеството и подвижността на сперматозоидите при друго проучване при плъхове, вероятно поради неговата антиоксидантна активност.

При диабетните плъхове черните семена увеличават тестостерона.

Черно семе може да помогне на диабета

Черният кимион е много популярен сред практикуващите традиционна медицина за намаляване на диабетните симптоми като високо кръвна захар, както и резистентност към инсулин при диабет тип 2.

В проучване от 60 пациенти с инсулинова резистентност, масло от черен кимион (5 ml дневно) подобрява нивата на кръвната захар на гладно. Въпреки това, тук се дава само като добавка към лекарства за понижаване на липидите.

Изследванията подкрепят ползите от диабета, но не забравяйте, че внезапните понижения на кръвната захар могат да бъдат опасни ако имате диабет. Ако вече сте на лекарства за диабет, не забравяйте да се консултирате с Вашия лекар преди да допълвате лечението си с черен кимион.

Маслото от черен кимион може да намали тревожността

Маслото от черен кимион понижава тревожността и подобрява настроението в проучване на 48 юноши доброволци след 4 седмици.

Екстрактът от черен кимион намалява тревожността при мишки, вероятно чрез увеличаване на нивата на серотонин в мозъка.

Той също така намалява тревожността, умората и повишената функция на щитовидната жлеза при мишки.

Семената от черен кимион успокояват и защитават развиващия се мозък при плъхове, дори и тези, които са били под стрес.

Черният кимион може да защити червата и да помогне храносмилането

Тинктура, приготвена от семената, традиционно се използва за храносмилане, загуба на апетит и диария, докато черните семена традиционно се използват за спиране на повръщането.

Досега има някои доказателства в подкрепа на употребата му при тези с нарушено храносмилане при инфекция с Helicobacter pylori.

В проучване на 88 пациенти с нарушено храносмилане и положителен Helicobacter pylori, черният кимион помага за унищожаване на бактериите и успокояване на симптомите. Минимална доза от 2 g семена (в комбинация с омепразол) е ефективна.

Някои прегледи показват, че това може също да помогне за предпазване на лигавицата на стомаха от увреждане и язви, най-вече въз основа на резултатите от проучвания при животни и клиничен опит.

Семената от черен кимион защитават лигавицата на стомаха от вредното въздействие на алкохола при плъхове. Маслото също предотвратява увреждането на червата при плъхове.

Масло от черен кимион е антиоксидант

Черният кимион действа на много антиоксидантни пътища (според многобройни проучвания върху животни и клетки):
* Увеличаване на чернодробните антиоксидантни ензими, като глутатион.
* Защита на различни тъкани като стомаха, черния дроб, бъбреците и кръвоносните съдове от оксидативни процеси.
* Екстрактът от черен кимион възстановява антиоксидантните ензими (в червените кръвни клетки) при мишки с малария, като помага за изчистване на паразитната инфекция.
* Маслото неутрализира вредни реактивни кислородни видове и мозъчно увреждане при мишки.

Черното семе може да подобри паметта и да защити мозъка

В едно проучване на 20 възрастни доброволци, ежедневен прием на масло от черен кимион подобрява когнитивността, вниманието и паметта след девет седмици.

Тимохинон и други компоненти на семената от черен кимион защитават мозъка от увреждане в няколко изследвания върху животни и клетъчни изследвания. Той предотвратява увреждането на мозъка от олово и от арсена при растящи мишки.

Тимохинонът може да подобри артрита

Семената на черен кимион (тимохинон) намаляват симптомите на ревматоиден артрит в проучване на 40 жени в доза от 500 mg масло 2 пъти на ден. Той намалява общите симптоми, сковаността на ставите и подуването.

В комбинация с неговите противовъзпалителни ефекти, черният кимион може да помогне на хората, страдащи от възпалителни състояния като ревматоиден артрит.

Черният кимион намалява алергиите

Няколко изследвания подкрепят ползите от черния кимион за безопасно намаляване на алергичните симптоми, особено при онези, които имат затруднения с дишането.

Той намалява честотата на астматичните симптоми, хриптенето и подобрява белодробната функция в продължение на 3 месеца. Пациентите, които приемат екстракт от черен кимион, също имат намалена нужда от допълнителни лекарства и инхалатори.

В друг преглед (от 4 проучвания, общо 152 пациенти с алергични заболявания), маслото от черен кимион намалява субективните симптоми на алергия, включително астма, екзема и запушен нос.

Черното семе може да защити сърцето

Ежедневната употреба на масло от черен кимион за 2 месеца понижава кръвното налягане при пациенти с леко повишено кръвно налягане (диастолична АТ 140 – 159 mmHg). Освен намаляване на кръвното налягане, екстрактът също така понижава нивата на LDL холестерола, като помага за предпазване на сърцето.

Черният кимион може да защитава сърцето не само чрез понижаване на кръвното налягане, но и чрез намаляване на кръвните липиди. Това предотвратява изграждането и втвърдяването на артериите от липидите.

Според преглед на клиничните проучвания добавянето на черни семена спомага за по-ниски стойности на Общ холестерол, LDL холестерол, триглицеридите.

Черното семе защитава бъбреците и предотвратява образуването на камъни в бъбреците

Семената на черния кимион традиционно се използват за лечение и профилактика на камъни в бъбреците.

Те помагат в борбата с камъни в бъбреците и защитават бъбреците от увреждане.

Черният кимион може да помогне за отслабване

В едно проучване на мъже с наднормено тегло, черният кимион подобрява загубата на тегло и намалява апетита след 3 месеца. В друго проучване на 64 пациенти семената понижават ИТМ и съотношението талия-бедро.

Черните семена отпускат мускулите

Черно семе намалява спазмите в мускулните тъкани при различни изследвания. Той има ефект само върху гладките мускули, като сърцето, червата и дихателните пътища. Това е причината черните семена да се използват при астма, затруднения в дишането, проблеми с червата, високо кръвно налягане и потенциално проблеми с пикочните пътища.

Действа като блокира ефектите на калция върху тъканите и блокира хистаминовите и холинергичните пътища.

Черно кимионово масло може да намали гърчовете

Черното киминово масло (тимохинон) намалява пристъпите при деца с епилепсия в пилотно проучване на 22 деца.

Черният кимион (тимохинон) също има анти-припадъчен ефект при мишки.

Маслото от черен кимион може да защитава от радиация

Маслото от черен кимион е защита срещу имунно-подтискащото и увреждащо въздействие на радиацията при плъхове.

Черно семе може да помогне при зависимост от опиати

Черно семе спомага за намаляване на симптомите на опиоидна зависимост и отказване от опиати при проучване на 35 пациенти, зависими от опиати. Важно е да се отбележи, че това също помога за намаляване на слабостта, инфекциите и подобряването на апетита.

Черният кимион може да помогне при кърменето

Традиционно черният кимион е бил използван за подпомагане увеличаването на кърма при кърмачки. Изследванията при хора не са тествали това твърдение, но семената от черен кимион могат да стимулират производството на мляко при плъхове.

Екзема

Според проучване в малък мащаб от 2013 г., сравняващо терапевтичните ползи от Nigela sativa с тези на рецептурните лекарства, маслото от черен кимион може да намали тежестта на екземата.

Акне

Изследванията показват, че антимикробните и противовъзпалителните ефекти на маслото от черен кимион могат да подобрят акнето. В едно проучване 58% от участниците са оценили отговора си на това лечение като добър, докато 35% смятат, че резултатите им са умерени.

Псориазис

Проучване върху мишки от 2012 г. показва, че маслото може да има и антипсориазни ползи.

Кожа

Маслото от черен кимион може да хидратира и омекотява кожата и да действа като овлажнител, въпреки че липсват научни доказателства, които да потвърдят тези ползи.

Коса

Добавено в маски за коса, маслото от черен кимион може да хидратира сухата коса и склап, да подобри състоянието при чувствителен скалп, при пърхут, да заздрави косата и да намали косопада, да направи косата блестяща и мека.

Може да се добави към масажни масла, шампоани, домашно приготвени продукти за грижа за кожата и аромати.

Хранителна стойност на черния кимион

Семе:

Богато е на мастни киселини, особено на ненаситени и есенциални мастни киселини (линоленова и линолова киселина)

Също е източник на калций, желязо, натрий и калий.

Съдържа каротин (провитамин А).

Съдържа витамини от В-комплекс като Тиамин (В1), Ниацин и Фолиева киселина.

Добър източник е на пиридоксин (витамин В6).

Масло:

Маслото от черен кимион (тимохинон) в комбинация с радиация има по-силен ефект срещу клетките на рака на гърдата.

Екстрактът от чесън и маслото от черен кимион може да работят по-добре заедно за борба с паразитите.

Консумацията на екстракт от чесън и суров черен кимион може да има благоприятни антиоксидантни ефекти при здрави жени след менопауза.

Черното кимионно семе и чесънът заедно работят заедно, за да намалят високия холестерол.

Комбинацията от масло от черен кимион и PYR (Pyrimethamine) се борят с паразитите (токсоплазмоза).

Дозиране

Обикновено дневната доза от маслото е 2,5 – 5 ml дневно.

1 чаена лъжичка (5ml)  дневно е за човек с тегло 80кг.

Като натрошено или смляно семе, дозата обикновено е около 1 g на ден.

Странични ефекти

Маслото от черен кимион и неговите активни съставки нямат известни токсични ефекти. Черният кимион обикновено е много безопасен, но се съобщава за няколко редки случая на кожни алергии към маслото.

Тъй като черният кимион може да намали нивата на кръвната захар и кръвното налягане, хората, приемащи лекарства за високо кръвно налягане или диабет, трябва да се консултират с лекаря си, преди да го ползват.

Предпазни мерки

Бременните жени трябва да избягват приема на екстракт от черен кимион или масло. Въпреки че е безопасен в умереност, семената от черен кимион могат да предизвикат аборт.

Клиничните проучвания не са потвърдили, че е безопасно да се използва по време на бременност и при малки деца, дори в по-малки количества.

Хората, които приемат лекарства, трябва да се консултират с лекаря си, преди да използват масло от черен кимион.

Вижте как може да закупите масло от черен кимион ТУК.

Данните са от US National Library of MedicineNational Institutes of Health и

https://www.ncbi.nlm.nih.gov   – Национален център за биотехнологична информация на САЩ.

Основни грешки, които саботират диетата ни за отслабване

През последните седмици като че ли зачестиха случаите с клиенти, които въпреки че са на режим, постигнатите резултати са далеч под очакваните.

основни грешки в режима

Има ли нещо такова, започваме да търсим причините. И в 99% от случаите се оказва, че „малките поправки” от тяхна страна всъщност са основни грешки, които саботират режима.

Вижте кои са те и дали и вие ги допускате.

  1. Основна грешка, която забелязвам при повечето си клиенти е пропускане на хранене.

Защо се прави

Недобра организация според мен, „нямаше време”, „имах работа” според вас. Или другото –  „по-малко калории – по-добър резултат”.

Защо не бива да се прави

По-малкото калории не винаги значат по-добър резултат.

Обикновено при системно по-нисък внос на калории организмът минава в режим на запасяване. Част от енергията се съхранява под формата на мазнини за времето, когато храна ще липсва отново. По-голяма липса на храна, повече складирани мазнини.

От друга страна, пропускайки хранене вие вече сте изгладнели за следващото, порцията не ви стига и или оставате гладни, или изяждате повече храна, защото „ми тя нали ми остана от обяд”.

И в двата случая саботирате диетата и резултатите са по-малко от очакваните или липсват.

  1. Пропускане или добавяне на нутриент от една порция.

Защо се прави

„Не изядох месото, защо не ми се ядеше месо”,  „нали картофите са забранени при диета”, ‘не сложих зехтин, защото е калоричен”, сложих си още лъжичка зехтин, защото ми беше малко”…

Защо не бива да се прави

Всяка една порция в режима е с определено съотношение между основните нутриенти – протеини, мазнини, въглехидрати. Нарушавайки това съотношение саботирате диетата, защото тя е сметната да работи по този начин.

Месото е протеин, а протеинът забавя усвояването на въглехидратите, дава чувство на ситост и по-малкото му количество саботира диетата, като отслабване може да има, но за сметка на мускулите, от които тялото ще си набави протеин, защото вие сте го пропуснали.

Картофите са в количество, от което няма да напълнеете, в комбинация с протеина ще се усвоят по-бавно и ще ви дадат необходимата енергия за деня.

И сега малко сметки:

2 ч..л. мазнина са 10г и съдържат 100 ккал.

30 дни по 100 кал. = 3000 ккал.

3000 ккал. в повече са 330г натрупани мазнини на месец. Само от 1 ч.л. мазнина на ден в повече.

  1. Замяна на един продукт от режима с друг

Защо се прави

Липса на организация  –  „нямах  броколи, сложих царевица”.

Смятате, че всички продукти са еднакви – „вместо плод в овесените ядки сложих мед”, „филето ми е сухо, хапнах беконче, нали е протеин”…

Защо не бива да се прави

Всички продукти в режима са предварително сметнати като вид и количество, по състав, по гликемичен индекс, по нужда от продукта в режима, спрямо здравословното ви състояние и заради това да се храните разнообразно.

Прочетете режима и си набавете нужните продукти предварително. Така няма да се налага да правите замени.

Има продукти, които могат да се заменят и те са ви написани в режима. Но само толкова.

Колкото по-строго се придържате към режима, толкова по-добри резултати ще постигнем.

  1. Увеличаване на физическата активност, без да добавим допълнително храна за нея.

Защо се прави

Част от клиентите, постигайки добри резултати с режима, започват някакъв вид спорт или увеличават тренировките си с цел да свалят по-бързо и повече килограми.

Защо не бива да се прави

Увеличавайки двигателната си активност ще ви трябва повече храна за да дадете на тялото си допълнителна енергия. Ако останете на същият режим, без да добавите допълнително храна към него, ще се стигне до т.1 – по-нисък внос на калории, преминаване на тялото в режим на застой. Рано или късно се стига до там.

  1. Следвате стриктно режима, но и го допълвате с нещо „дребно” от време на време.

Защо се прави

Не можете да отказвате на почерпки от колеги, „от един бонбон нищо няма да ти/ми стане”, „имахме повод”…

Защо не бива да се прави

Няма нищо страшно в това да кривнете от пътя с един бонбон или по време на празник.

Важното е да не е системно и след това да продължите с режима.

Направете колегите и близките си съпричасни към начинанието ви. Важно е да ви подкрепят, а не да ви саботират. Максимата „от един бонбон нищо няма да ти стане” няма да работи вечно.

Ако това ви звучи познато, прочетете още веднъж всичко и поправете грешките си. Повярвайте ми, резултатите няма да закъснеят.

Kокосова захар – митове и истина

Полезна ли е кокосовата захар толкова, колкото се опитват да ни внушат?

Кокосовата захар се радва на голяма популярност в последно време.

кокосова захар полезна

Отчасти заради твърденията на някои хора, че тя е здравословна алтернатива на други видове захар.

Истината обаче е по-малко различна и консумирането на твърде много захар може да допринесе за развитието на различни здравословни проблеми.

Тъй като мнозина се обръщат към алтернативни подсладители като кокосовата захар, е важно хората да разбират ползите и рисковете от употребата й.

Какво представлява кокосовата захар и как се прави?

Кокосовата захар идва от естествен източник – сокът на кокосовата палма. Този сок циркулира през дървото по подобен начин като кленовия сироп.

За прибиране на сока от кокосовите палми, земеделските стопани правят прорези в стъблото на цветето на дървото, за да позволят на нектара да изтече. За да направят нектар от кокосов цвят, те смесват сока с вода и го сваряват до сироп.

Производителите правят гранулирана кокосова захар, като оставят нектара да изсъхне и кристализира. След това разчупват сушените парчета, за да създадат гранулите, които повечето хора разпознават.

Някои хора бъркат кокосовата захар с палмовата захар. Те имат подобен производствен процес, но палмовата захар идва от друго дърво.

Кокосова захар срещу други видове захар

Двата вида захари, които повечето хора знаят и консумират редовно, са бялата трапезна захар и царевичен сироп или високо фруктозен царевичен сироп. И двете захари съдържат малко или никакви основни хранителни вещества.

На всеки 100 грама гранулирана захар има 99,98 г въглехидрати, от които 99,80 г е чиста захар, като оставащото количество е минерали, включително натрий и калций.

На всеки 100 г високо фруктозен царевичен сироп има 76 г въглехидрати, от които 75,65 г е захар. Останалите 24 г е вода. Отново малка част е предимно следи от съединения като натрий и желязо.

На всеки 100 г захар от кокосова палма има 100 г въглехидрати, от които 75 г е захар. По отношение на микроелементите, 100 г съдържа 625 mg калий и 125 mg натрий.

В сравнение с гранулираната захар и високо фруктозния царевичен сироп, кокосовата захар има по-високи нива на желязо, цинк и калций, според проучване на Филипинското правителствено изследване на храните и храненето.

Също така, кокосовата захар съдържа следи от фитонутриенти и антиоксиданти, като полифеноли, флавоноиди и антоцианидин.

Важно е обаче да се отбележи, че количествата полезни съединения са малки и човек трябва да изяде много кокосова захар, за да получи здравословна доза от тях.

Също така, тъй като кокосовата захар е с високо съдържание на калории и захари, консумирането на много би означавало значително прекомерно потребление на енергия, което води до потенциално увеличаване на теглото.

Какво друго се знае за кокосовата захар?

Според горния анализ на кокосовия палмов сок, кокосовата захар съдържа инулин, докато табличната захар и царевичният сироп не.

Инулинът са фибри, които могат да бъдат от полза за тялото, като спомагат за подобряване на здравето на червата и забавяне на абсорбцията на глюкоза.

Дали кокосовата захар влияе на нивата на кръвната захар?

Кокосовата захар може да не е по-добра от обикновената захар за нивата на кръвната захар.

Хората използват гликемичния индекс или GI на определени храни, за да измерят влиянието си върху нивата на кръвната захар. Храни с по-висок GI резултат ще повишат нивата на кръвната захар по-бързо от храни с нисък GI резултат.

Много хора чуват, че кокосовата захар е с по-нисък GI от останалата захар, но това може да бъде подвеждащо.

Табличната захар, или захарозата, има GI резултат от около 65, според проучвания за стойностите на GI, публикувани от Американската асоциация по диабет. Но проучване, публикувано в Journal of Functional Foods за често консумираните храни във Филипините, установява, че ГИ на кокосовата захар е по-ниска, с оценка от около 35 до 42.

Освен това инулинът в кокосовата захар може да играе роля в намаляването на неговия GI резултат. Но все още не е ясно дали това прави кокосовата захар подходяща за хората, които се нуждаят от подсладители с нисък  GI.

За много хора разликата между захарта и кокосовата захар може да е малка.

Кое е по-лошо за вашите зъби?

Въпреки, че бялата и кокосовата захар идват от различни източници, химическият им състав е подобен.

Статия, която дава съвети за орално здраве в British Dental Journal, поставя съдържанието на захароза в кокосовата захар между 70 и 80%, а на трапезната захар е над 99% захароза.

В статията се посочва, че въпреки, че кокосовата захар е по-малко рафинирана и има повече хранителни вещества, хората трябва да я третират точно както и бялата трапезна захар и да я използват пестеливо. Също така се отбелязва, че кокосовата захар е вредна за зъбите по същия начин, както бялата захар.

Кокосова захар и фруктоза

Кокосовата захар съдържа високи нива на фруктоза. Това е така, защото захарозата се състои от 50% фруктоза. Така, че кокосовата захар, със съдържание на захароза от 70 до 80%, би съдържала от 35 до 40% фруктоза.

Фруктозата се смята за храна с ниска ГИ, тъй като тялото не може веднага да я преобразува в енергия. Това, обаче не прави фруктозата по-добра захар.

Консумацията на прекалено много фруктоза, особено от подсладените със захар напитки, може все пак да постави човек в риск от здравословни нарушения, включително диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания, според проучване, публикувано от Journal of American College of Cardiology.

Добра ли е кокосовата захар като алтернатива в подкрепа на загубата на тегло?

Замяната на захар с кокосова захар може да не помогне за отслабване.

Някои хора могат да мислят, че кокосовата захар е идеална алтернатива, която могат да добавят към рецепти без вина и без ограничения.

За съжаление, кокосовата захар не е чудо при загубата на тегло. Тя съдържа допълнителни хранителни вещества в сравнение със захарта, но разликата е много малка.

Също така е важно да се разбере, че кокосовата захар също е с високо съдържание на въглехидрати и съдържа калории, две неща, които много хора се опитват да да ограничат, когато искат да отслабнат.

Така, 100 г захар от кокос е все още 100 г въглехидрати, въпреки че само 75 г от тях са захари. Тя също така съдържа около 375 калории. Тези числа са малко по-малки от трапезната захар, но те не правят кокосовата захар храна без вина.

Препоръчително е да се консумират не повече от 6 или 9 чаени лъжички дневно добавена захар за здрави жени и мъже, съответно. Независимо от това дали идва от кокосова захар, бяла захар или друг вид добавена захар.

 

Статията е превод от https://www.medicalnewstoday.com/articles/323047.php