Публикации

Хранене при хроничен хиперациден гастрит

Какво представлява, какъв е режимът на хранене, как трябва да се приготвя храната, кои са забранените и кои разрешените храни, както и примерно меню.

Хранене при гастрит

Може да свалите режимът на хранене в PDF формат: download

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица, което може да бъде остро или хронично. Правилното лечение на острите гастрити предпазва от хронифицирането им.

Гастритът е два вида – с повишена стомашна секреция и
киселинност (повишено отделяне на солна киселина) и с понижена стомашна
секреция и киселинност (понижено отделяне на солна киселина).

Тук ще се опитам да дам малко информация за първия вид
гастрит, този с повишена секреция и киселинност.

Хроничният гастрит с повишена стомашна секреция и киселинност
се означава като хиперациден или хипертрофичен. Според някои автори този
гастрит предхожда язвената болест.

Различават се две форми на хроничен гастрит с повишена
стомашна секреция и киселинност – диспептична и болкова.

Диспептичната форма се характеризира с оригване и парене
„под лъжичката”. Рядко е налице повръщане. Апетитът е запазен, дори повишен.

Болковата форма на хиперацидния гастрит се характеризира с
появата на късни болки, обичайно 2-3 часа след нахранване, както е при язвената
болест, а също така и с късна нощна болка и болки сутрин след събуждане от сън.

Основна част от лечението на гастрит е диетата, т.е. режимът
на хранене.

Режим на хранене

Режимът на хранене е поне 4-кратен, може и 5 ,6-кратно
хранене, в строго определени часове от деня. Храненето трябва да бъде бавно,
храната да се дъвче добре за да може да се раздроби и да се смеси със слюнката,
което улеснява смилането й в стомаха. Не трябва да се храните бързо и на крак! Необходимо е по-стого спазване на
диетата през пролетно-летния сезон, когато най-често се наблюдава обостряне на
неприятните симптоми при хората с гастрит.

Диетата се състои в приемане на храна, която щади стомашната
лигавица и избягване на такава, която увеличава производството на солна
киселина в стомаха.

Храната трябва да бъде нарязана или раздробена на по-малки
парчета, може да се приема под формата на пюрета, каши, каши с мляко, пасирани
ястия и супи, плодови сокове, нектари, смутита.

Трябва да се избягват пикантни храни и напитки, подправки,
газирани напитки, сол.

Да се избягва хранене с много студени или с горещи храни и
напитки. Храната трябва да бъде затоплена до температура на тялото, но не гореща
или извадена от хладилник.

Храната трябва да бъде приготвена чрез варене, варене на
пара, на водна баня, печене на скара, на грил, на тиган, във фурна, но без
препичане.

Забранява се пържене, запържване, паниране, забранени са
пикантни ястия и силни бульони, както и много сладки или сиропирани десерти.

Хранителни продукти

МЕСО

Забранени: тлъсти
меса, силни месни бульони, месни пикантни сосове, животински вътрешности
(черва, бъбреци, далак, дробчета и
др.), колбаси, наденица, луканка, пастърма, създарма, солени сушени меса,
сланина, свински врат, пушени гърди, дивеч.

Ограничени: младо
говеждо месо (крехко, добре смляно, под формата на кюфтета на пара и др.), джолан,
добре сварен език без бульона, телешки черен дроб, несолена шунка, роле,
нетлъста патица или гъска.

Разрешени: млади
меса (почистени от сухожилия, ципи и хрущяли), нетлъсто свинско месо, нетлъсти
кокошки, пуйки, пилета, пъдпъдъци, желирани меса, нетлъста пача, супи,
приготвени с агнешки крачета.

РИБА

Забранени: рибни
консерви, мариновани, пушени и осолени риби, хайвер, рибни пастети, морски
дарове (миди, стриди, раци, калмари, октопод, омари).

Ограничени:
тлъсти морски и речни риби – сьомга, паламуд, риба тон, есенна скумрия, есенен
сафрид, тлъст шаран, лефер и др.

Разрешени: нетлъсти
морски и речни риби, без кожа – мряна, пъстърва, шаран, пролетна скумрия,
пролетен сафрид, мерлуза, хек, кефал, карагьоз, копърка и др.

МЛЯКО

Забранени:
престояло кисело мляко, престоял кефир, мазни сирена (Рокфор, Камембер), солено
сирене.

Разрешени: обезсолено,
изкиснато сирене, несолен кашкавал, прясно мляко, прясно подквасено кисело
мляко, нискомаслена сметана (10-12%), прясно несолено сирене, нискомаслена
извара, млечни пастети и млечни супи.

ЯЙЦА

Забранени: гъши и
патешки яйца, майонеза, яйца на прах, пържени яйца, пържен омлет.

Ограничени: яйчен
жълтък.

Разрешени: цели
кокоши яйца (рохко сварени), яйчен белтък, яйца по панагюрски, омлети на водна
баня, крем карамел, суфлета.

ЗЪРНЕНИ ХРАНИ

Забранени: топъл
хляб, пълнозърнест хляб, хляб „Грахам”, ръжено-пшеничен хляб, царевица,
качамак, пуканки, жито, булгур, понички, мекици, топъл козунак, баници, бюреци,
тутманици, масленки, кифла с мармалад, кроасан с масло.

Разрешени:
пресен, но не топъл хляб (бял хляб, хляб Добруджа), най-добре леко препечен, пшенички
сухари (бели), бели земели, питки и хлебчета, макаронени изделия от бяло
пшенично брашно без яйца (макарони, кускус, фиде, юфка), сварени овесени ядки,
елда, ориз, оризово брашно, нишесте, обикновени бисквити, гевреци, житна слиз,
кремове с брашно и нишесте.

МАЗНИНИ

Забранени: овча и
говежда лой, свинска мас, гхи.

Ограничени:
кокоша мазнина, патешка мас.

Разрешени: прясно
краве масло, растителни масла – зехтин, сусамово олио, слънчогледово, орехово,
масло от тиквени семки, олио от гроздови семена и др., чист сусамов тахан ( до
3 с.л. дневно, ½ час преди хранене).

ЗАХАРИ

Забранени: тахан
халва, нуга халва, бонбони, шоколад и шоколадови изделия, марципан, маслени и
шоколадови пасти и торти, сиропирани сладкиши, локум, вафли, бисквити със силни
подправки.

Разрешени: захар,
глюкоза, фруктоза и фруктова захар, мед, агаве, кленов сироп, петмези,
мармалади, желета, конфитюри, компот.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Забранени: патладжани,
ряпа, репички, алабаш, бакла, зрял фасул, нахут, соя, грах, краставици,
коприва, лук, чесън, кисело зеле, лютеница, туршии, мариновани консерви, лютиви
и пикантни сосове, солени маслини.

Ограничени:
спанак, леща, зелен фасул, зеле, гъби.

Разрешени:
картофи, тиквички, карфиол, броколи, брюкселско зеле, моркови, цвекло, печени
червени чушки, добре узрели домати, бамя, крехки марули, зелен грах (на пюре),
стерилизирани консерви.

ПЛОДОВЕ

Забранени:
твърди, кисели и недобре узрели плодове, сушени плодове, фурми, стафиди, лимони,
грейпфрут, ананас, портокали, касис, вишни, сливи, череши, праскови, кайсии, грозде,
твърди и несладки круши, зелени кисели ябълки, орехи, лешници, фъстъци,
небелени бадеми, небелени лешници, тиквени и слънчогледови семки, кестени,
много сладки компоти и нектари.

Ограничени:
нектари, белени бадеми, лешници и кашу, накиснати предварително, банани.

Разрешени: добре узрели и сладки плодове – ябълки, сладки и по-меки круши, ягоди (в малки количества), плодови пюрета и сок от ягоди, малини, меки, обелени праскови, мандарини, сладки портокали, печени и варени плодове, пасирани компоти от разрешените плодове, бадемово и друго ядково мляко от белени ядки.

НАПИТКИ

Забранени: силно
кафе, черен чай, нескафе, какао, газирани напитки, алкохол, силно охладени и
горещи напитки, руски квас, престояла боза.

Разрешени: слаб
черен чай, слабо кафе, чай от лайка, липа, жълт кантарион, шипки, мляко с
какао, сладка боза, слабо минерализирани минерални води – Софиски минерален
извор, Хисаря, Горна баня, Сливенски минерални бани, Търговище и др.

ПОДПРАВКИ

Забранени: чесън,
горчица, хрян, люти чушки, чили, лютив червен пипер, дафинов лист, черен пипер,
бахар, канела, карамфил, джинджифил, индийско орехче, майорана, салца.

Ограничени:
магданоз, копър, джоджен, чубрица, разреден лимонов сок, ванилия, доматено
пюре.

Разрешени: няма.

СОЛ

Готварската сол е ограничена до 6-8 g за денонощие. При високи стойности на
солната киселина в стомашния сок готварската сол се ограничава до 4-5 g за денонощие.

ПРИМЕРНО МЕНЮ

Закуска

Рохко сварено яйце, обезсолено сирене/извара, препечен хляб и чай с мед

Попара със сирене, сухар, малко масло и билков чай с мед.

Кифла с извара/сирене, чай с мед.

Сандвич с масло и шунка и печена червена чушка.

Препечен хляб, намазан със сусамов тахан и мед, чаша мляко.

Овесена каша – овесени ядки, сварени в прясно мляко.

Макарони със сирене.

Обяд / Вечеря

Млечна супа с кускус и сирене

Пилешка супа.

Супа от агнешко нетлъсто месо.

Зеленчукова крем супа с малко сирене/извара.

Супа топчета от телешко мляно месо.

Тиквички с ориз – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/zucchini-with-rice/

Огретен от тиквички – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/zucchini-graten/

Тиквички/чушки, пълнени с ориз или с мляно нетлъсто месо и ориз.

Карфиол с млечен сос и сирене.

Мусака от мляно нетлъсто месо и картофи.

Пиле с ориз.

Славянски гювеч (месо, чушки, домати, моркови, ориз).

Риба (без кожа, печена или варена) с картофено пюре.

Рибена чорба с позволените зеленчуци (рибата е филе, без кожа).

Следобедна закуска

Крем карамел.

Мляко с грис и ягоди или малини. Мляко с оризов грис и малини виж тук: https://vegadiet.bg/mляко-с-оризов-грис-и-малини/

Обикновени бисквити с кисело мляко.

Сухар с извара и сок от моркови.

Компот.

Печени или варени плодове с накиснати ядки от разрешените.

Мъфини със сирене – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/мъфини-със-сирене/

Важно!

Всичко горенаписано е валидно в общия случай, без да е отчетено индивидуалното състояние на индивида. Има храни, които въпреки, че са включени като разрешени, да не се понасят добре, както и обратното – храни от забранения списък да имат добра индивидуална поносимост.

Вега тест може да помогне много при състояния на гастрит,
язва и проблеми със стомаха. Той обаче се прави след преминаване на острата
фаза от заболяването.

Не е желателно Вега тест да се прави в момент на обострени болестни състояния (остър гастрит, криза при язва на стомаха и/или други, в момента обострени възпаления), тъй като има вероятност някои от резултатите да не са съвсем точни.

Може да свалите режимът на хранене в PDF формат: download

Основни грешки, които саботират диетата ни за отслабване

През последните седмици като че ли зачестиха случаите с клиенти, които въпреки че са на режим, постигнатите резултати са далеч под очакваните.

основни грешки в режима

Има ли нещо такова, започваме да търсим причините. И в 99% от случаите се оказва, че „малките поправки” от тяхна страна всъщност са основни грешки, които саботират режима.

Вижте кои са те и дали и вие ги допускате.

  1. Основна грешка, която забелязвам при повечето си клиенти е пропускане на хранене.

Защо се прави

Недобра организация според мен, „нямаше време”, „имах работа” според вас. Или другото –  „по-малко калории – по-добър резултат”.

Защо не бива да се прави

По-малкото калории не винаги значат по-добър резултат.

Обикновено при системно по-нисък внос на калории организмът минава в режим на запасяване. Част от енергията се съхранява под формата на мазнини за времето, когато храна ще липсва отново. По-голяма липса на храна, повече складирани мазнини.

От друга страна, пропускайки хранене вие вече сте изгладнели за следващото, порцията не ви стига и или оставате гладни, или изяждате повече храна, защото „ми тя нали ми остана от обяд”.

И в двата случая саботирате диетата и резултатите са по-малко от очакваните или липсват.

  1. Пропускане или добавяне на нутриент от една порция.

Защо се прави

„Не изядох месото, защо не ми се ядеше месо”,  „нали картофите са забранени при диета”, ‘не сложих зехтин, защото е калоричен”, сложих си още лъжичка зехтин, защото ми беше малко”…

Защо не бива да се прави

Всяка една порция в режима е с определено съотношение между основните нутриенти – протеини, мазнини, въглехидрати. Нарушавайки това съотношение саботирате диетата, защото тя е сметната да работи по този начин.

Месото е протеин, а протеинът забавя усвояването на въглехидратите, дава чувство на ситост и по-малкото му количество саботира диетата, като отслабване може да има, но за сметка на мускулите, от които тялото ще си набави протеин, защото вие сте го пропуснали.

Картофите са в количество, от което няма да напълнеете, в комбинация с протеина ще се усвоят по-бавно и ще ви дадат необходимата енергия за деня.

И сега малко сметки:

2 ч..л. мазнина са 10г и съдържат 100 ккал.

30 дни по 100 кал. = 3000 ккал.

3000 ккал. в повече са 330г натрупани мазнини на месец. Само от 1 ч.л. мазнина на ден в повече.

  1. Замяна на един продукт от режима с друг

Защо се прави

Липса на организация  –  „нямах  броколи, сложих царевица”.

Смятате, че всички продукти са еднакви – „вместо плод в овесените ядки сложих мед”, „филето ми е сухо, хапнах беконче, нали е протеин”…

Защо не бива да се прави

Всички продукти в режима са предварително сметнати като вид и количество, по състав, по гликемичен индекс, по нужда от продукта в режима, спрямо здравословното ви състояние и заради това да се храните разнообразно.

Прочетете режима и си набавете нужните продукти предварително. Така няма да се налага да правите замени.

Има продукти, които могат да се заменят и те са ви написани в режима. Но само толкова.

Колкото по-строго се придържате към режима, толкова по-добри резултати ще постигнем.

  1. Увеличаване на физическата активност, без да добавим допълнително храна за нея.

Защо се прави

Част от клиентите, постигайки добри резултати с режима, започват някакъв вид спорт или увеличават тренировките си с цел да свалят по-бързо и повече килограми.

Защо не бива да се прави

Увеличавайки двигателната си активност ще ви трябва повече храна за да дадете на тялото си допълнителна енергия. Ако останете на същият режим, без да добавите допълнително храна към него, ще се стигне до т.1 – по-нисък внос на калории, преминаване на тялото в режим на застой. Рано или късно се стига до там.

  1. Следвате стриктно режима, но и го допълвате с нещо „дребно” от време на време.

Защо се прави

Не можете да отказвате на почерпки от колеги, „от един бонбон нищо няма да ти/ми стане”, „имахме повод”…

Защо не бива да се прави

Няма нищо страшно в това да кривнете от пътя с един бонбон или по време на празник.

Важното е да не е системно и след това да продължите с режима.

Направете колегите и близките си съпричасни към начинанието ви. Важно е да ви подкрепят, а не да ви саботират. Максимата „от един бонбон нищо няма да ти стане” няма да работи вечно.

Ако това ви звучи познато, прочетете още веднъж всичко и поправете грешките си. Повярвайте ми, резултатите няма да закъснеят.

Kокосова захар – митове и истина

Полезна ли е кокосовата захар толкова, колкото се опитват да ни внушат?

Кокосовата захар се радва на голяма популярност в последно време.

кокосова захар полезна

Отчасти заради твърденията на някои хора, че тя е здравословна алтернатива на други видове захар.

Истината обаче е по-малко различна и консумирането на твърде много захар може да допринесе за развитието на различни здравословни проблеми.

Тъй като мнозина се обръщат към алтернативни подсладители като кокосовата захар, е важно хората да разбират ползите и рисковете от употребата й.

Какво представлява кокосовата захар и как се прави?

Кокосовата захар идва от естествен източник – сокът на кокосовата палма. Този сок циркулира през дървото по подобен начин като кленовия сироп.

За прибиране на сока от кокосовите палми, земеделските стопани правят прорези в стъблото на цветето на дървото, за да позволят на нектара да изтече. За да направят нектар от кокосов цвят, те смесват сока с вода и го сваряват до сироп.

Производителите правят гранулирана кокосова захар, като оставят нектара да изсъхне и кристализира. След това разчупват сушените парчета, за да създадат гранулите, които повечето хора разпознават.

Някои хора бъркат кокосовата захар с палмовата захар. Те имат подобен производствен процес, но палмовата захар идва от друго дърво.

Кокосова захар срещу други видове захар

Двата вида захари, които повечето хора знаят и консумират редовно, са бялата трапезна захар и царевичен сироп или високо фруктозен царевичен сироп. И двете захари съдържат малко или никакви основни хранителни вещества.

На всеки 100 грама гранулирана захар има 99,98 г въглехидрати, от които 99,80 г е чиста захар, като оставащото количество е минерали, включително натрий и калций.

На всеки 100 г високо фруктозен царевичен сироп има 76 г въглехидрати, от които 75,65 г е захар. Останалите 24 г е вода. Отново малка част е предимно следи от съединения като натрий и желязо.

На всеки 100 г захар от кокосова палма има 100 г въглехидрати, от които 75 г е захар. По отношение на микроелементите, 100 г съдържа 625 mg калий и 125 mg натрий.

В сравнение с гранулираната захар и високо фруктозния царевичен сироп, кокосовата захар има по-високи нива на желязо, цинк и калций, според проучване на Филипинското правителствено изследване на храните и храненето.

Също така, кокосовата захар съдържа следи от фитонутриенти и антиоксиданти, като полифеноли, флавоноиди и антоцианидин.

Важно е обаче да се отбележи, че количествата полезни съединения са малки и човек трябва да изяде много кокосова захар, за да получи здравословна доза от тях.

Също така, тъй като кокосовата захар е с високо съдържание на калории и захари, консумирането на много би означавало значително прекомерно потребление на енергия, което води до потенциално увеличаване на теглото.

Какво друго се знае за кокосовата захар?

Според горния анализ на кокосовия палмов сок, кокосовата захар съдържа инулин, докато табличната захар и царевичният сироп не.

Инулинът са фибри, които могат да бъдат от полза за тялото, като спомагат за подобряване на здравето на червата и забавяне на абсорбцията на глюкоза.

Дали кокосовата захар влияе на нивата на кръвната захар?

Кокосовата захар може да не е по-добра от обикновената захар за нивата на кръвната захар.

Хората използват гликемичния индекс или GI на определени храни, за да измерят влиянието си върху нивата на кръвната захар. Храни с по-висок GI резултат ще повишат нивата на кръвната захар по-бързо от храни с нисък GI резултат.

Много хора чуват, че кокосовата захар е с по-нисък GI от останалата захар, но това може да бъде подвеждащо.

Табличната захар, или захарозата, има GI резултат от около 65, според проучвания за стойностите на GI, публикувани от Американската асоциация по диабет. Но проучване, публикувано в Journal of Functional Foods за често консумираните храни във Филипините, установява, че ГИ на кокосовата захар е по-ниска, с оценка от около 35 до 42.

Освен това инулинът в кокосовата захар може да играе роля в намаляването на неговия GI резултат. Но все още не е ясно дали това прави кокосовата захар подходяща за хората, които се нуждаят от подсладители с нисък  GI.

За много хора разликата между захарта и кокосовата захар може да е малка.

Кое е по-лошо за вашите зъби?

Въпреки, че бялата и кокосовата захар идват от различни източници, химическият им състав е подобен.

Статия, която дава съвети за орално здраве в British Dental Journal, поставя съдържанието на захароза в кокосовата захар между 70 и 80%, а на трапезната захар е над 99% захароза.

В статията се посочва, че въпреки, че кокосовата захар е по-малко рафинирана и има повече хранителни вещества, хората трябва да я третират точно както и бялата трапезна захар и да я използват пестеливо. Също така се отбелязва, че кокосовата захар е вредна за зъбите по същия начин, както бялата захар.

Кокосова захар и фруктоза

Кокосовата захар съдържа високи нива на фруктоза. Това е така, защото захарозата се състои от 50% фруктоза. Така, че кокосовата захар, със съдържание на захароза от 70 до 80%, би съдържала от 35 до 40% фруктоза.

Фруктозата се смята за храна с ниска ГИ, тъй като тялото не може веднага да я преобразува в енергия. Това, обаче не прави фруктозата по-добра захар.

Консумацията на прекалено много фруктоза, особено от подсладените със захар напитки, може все пак да постави човек в риск от здравословни нарушения, включително диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания, според проучване, публикувано от Journal of American College of Cardiology.

Добра ли е кокосовата захар като алтернатива в подкрепа на загубата на тегло?

Замяната на захар с кокосова захар може да не помогне за отслабване.

Някои хора могат да мислят, че кокосовата захар е идеална алтернатива, която могат да добавят към рецепти без вина и без ограничения.

За съжаление, кокосовата захар не е чудо при загубата на тегло. Тя съдържа допълнителни хранителни вещества в сравнение със захарта, но разликата е много малка.

Също така е важно да се разбере, че кокосовата захар също е с високо съдържание на въглехидрати и съдържа калории, две неща, които много хора се опитват да да ограничат, когато искат да отслабнат.

Така, 100 г захар от кокос е все още 100 г въглехидрати, въпреки че само 75 г от тях са захари. Тя също така съдържа около 375 калории. Тези числа са малко по-малки от трапезната захар, но те не правят кокосовата захар храна без вина.

Препоръчително е да се консумират не повече от 6 или 9 чаени лъжички дневно добавена захар за здрави жени и мъже, съответно. Независимо от това дали идва от кокосова захар, бяла захар или друг вид добавена захар.

 

Статията е превод от https://www.medicalnewstoday.com/articles/323047.php

Алергия към мляко или лактозна непоносимост?

Алергия към мляко и непоносимост към лактоза са две различни медицински състояния.

Алергия към мляко

Основната разлика между тях е, че алергията към мляко е истинска хранителна алергия и показва алергични симптоми, докато лактозната непоносимост е състояние, което се развива поради липсата на ензима лактаза в организма.

Млечната алергия обикновено засяга бебета и деца под 3-годишна възраст и е причина за най-често срещания вид хранителна алергия, наблюдавана при деца (2%) на възраст до около 5 години.

Алергията към мляко е имунна реакция на организма срещу протеин в млякото.

Кравето мляко се състои от два основни протеина:
  • Казеин, който изгражда т.нар. твърда част на млякото (или това, което се получава след като млякото се пресече).
  • Суроватъчен протеин, който изгражда течната част на млякото (суроватката).
Обикновено децата развиват алергия към един от двата протеина или към двата. Повечето от децата, проявяващи алергия към белтъка на кравето мляко, са алергични и към козе и овче мляко, а някои от тях и към соевото.

Типичните алергични реакции започват няколко минути след приемането на млякото, но това може да се забави и до няколко часа.

Най-честите симптоми на алергия към млякото са стомашни болки, гадене и повръщане, диария, кожен обрив, затруднено дишане, подути устни, език и гърло.

Основно лечение тук е пълно изключване на мляко, млечни продукти и всички храни, съдържащи в състава си млечен протеин. Такива са прясно и кисело мляко, сирена, кашкавал, извара, техни производни, пасти, торти, кремове, вафли, млечен шоколад и всички, в чиито състав пише млечен белтък. Четете етикетите на храните, за да проверите съдържанието им. Съдържание като казеин, лактулоза, суроватка, лакталбумин и масло трябва да се избягва.

Възможно е алергията да се преодолее за няколко месеца, но е възможно да отнеме години.
При синът ми това отне 6 месеца, а при дъщеря ми 5 години.

Обикновено алергия се открива при кожен тест, но понякога се налага и кръвен тест. На синът ми се откри при кожния тест, докато при дъщеря ми кожният тест беше отрицателен, но кръвният излезе положителен.

Какво е непоносимост към лактоза?

Това е медицинско състояние, което се дължи на отсъствието или ограниченото присъствие на ензима лактаза в организма, който е необходим за усвояването (разграждането) на лактозата (млечна захар) в млякото и млечните продукти.

Лактозната непоносимост може да бъде резултат от генетично заболяване или увреждане на червата поради бактериална или вирусна инфекция. Тя е по-често срещана от алергията към млякото и може да се развие във всяка възраст на живота, особено при възрастните хора.

Признаците и симптомите на това състояние могат да се развият между 30 минути до 2 часа след прием на млечни продукти и включват стомашни болки, подуване на корема, гадене, диария.

Диагноза се поставя от лекар след провеждане на различни тестове.

Основното лечение и тук е изключване на млечните продукти от менюто.

Някои хора с лактозна непоносимост понасят сравнително добре прием на безлактозни млечни продукти, кисело мляко, кефир, зрели сирена и кашкавали, но в по-малки количества.

Разлика между алергията към млякото и непоносимостта към лактоза:

Алергия към мляко Лактозна непоносимост
Дефиниция Млечната алергия е истинска хранителна алергия, която се развива срещу протеин, съдържащ се в млякото. Лактозната непоносимост е състояние, което се развива поради липсата на ензима лактаза в организма.

 

Възрастови групи Млечната алергия обикновено се наблюдава при кърмачета и деца под 3-годишна възраст.

 

Известно е, че честотата на непоносимост към лактоза се увеличава с напредване на възрастта.

 

Причини Млечната алергия е единствено имунна реакция.

 

Лактозната непоносимост е резултат от бактериална или вирусна инфекция, която уврежда червата или се дължи на генетична предразположеност.

 

Симптоми Коремна болка, гадене и повръщане, кожни обриви, подути устни и гърло.

 

Коремна болка, гадене и повръщане.

P.S. Статията е написана основно с информативна цел. Тя не цели поставане на диагнози и начини на лечение.
При различните хора могат да се развият различни симптоми, може да са и такива, неописани в статията.
При съмнение за алергия или непоносимост към мляко или лактоза се обърнете към лекар специалист!
За повече и по-подробна информация, както и изследвания, се обърнете към лекар специалист!

Защо да ядем риба не само на Никулден

Знаете ли, че японците консумират около 10% от цялата риба в света, въпреки че те представляват само два процента от световното население?!

риба

А българинът консумира едва 6-7 кг на година!

Учените твърдят, че в страни като Гърция, Кипър, Испания, Япония и Китай, в които морските деликатеси са ежедневно меню, хората почти не страдат от сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза, а средната продължителност на живота е по-висока от тази в България.

За разлика от месото, рибата съдържа основно полиненаситени мастни киселини, важен източник е на омега- 3-мастни киселини. Те действат превантивно срещу възпаления на тъканите, предпазват от запушвания и стеснявания на кръвоносните съдове и др.

Рибата е богата на незаменими аминокиселини, които нашето тяло не може само да произведе и се налага да си набавя отвън и освен това белтъците в рибата се усвояват много по-бързо от животинското месо.
Рибата има много висока хранителна стойност, а в същото време почти е лишена от въглехидрати и вредни мазнини, което я прави предпочитана храна за диети и здравословни хранителни режими.
Съдържа важни витамини – A, D, E, B1, B2, B12 (в рибния хайвер и в черния й дроб).
Съдържа много  фосфор, желязо, мед, йод.

В диететиката се препоръчва рибата да бъде печена на скара, на фурна (но не препечена), както и варена.
За лечебното храненене при някои заболявания (язвена болест, гастрит, колит, бъбречни заболявания) се използват варени риби. Тяхното месо е освободено от пурини и не дразни стомаха, а също и не претоварва бъбреците с тях.

За добро здраве се препоръчва ястия с риба трябва да присъстват в менюто ни поне два пъти седмично!

Хайверът е богат на белтъци и мазнини, богат е на витамини А, Д, фосфор, сяра, калий, калции и се усвоява лесно от човешкия организъм.

Редовната консумация на риба:
– поддържа добро здраве на сърдечно-съдовата система и води до намаляване на сърдечните заболявания;
– подобрява метаболитните процеси в организма;
– подпомага функциите на нервната система;
– полезна е за нашето зрение– намалява се риска от макулна дегенерация;
– подобрява имунната система.

Консумацията на някои видове риба обаче (скумрия, риба меч и миди) може да доведе до натрупване на живак и олово в организма, които имат токсичен ефект. Това особено се отнася и за така модерната сьомга – винаги проверявайте от какъв източник е тя.

Най-рядка и най-полезна е дивата сьомга от Норвегия или Тихия океан, за разлика от тази, отглеждана във ферми.

Селен и ролята му за нашето здраве

Всички знаем, че микроелементите са с особено важно значение за човешкото здраве. И ако повечето хора знаят по нещо за основните микроелементи като Желязо, Йод, Флуор, Цинк, то колко от тях знаят толкова и за по-малко известните като Хром, Селен, Молибден?

селен

И тъй като едни от най- разпространените заболявания, а именно заболяванията на щитовидната жлеза, са пряко свързани и с приема на Селен, то ще ви представя в съкращения една статия от списание „Наука Диететика”, която ще ви даде повече информация за този важен за организма микроелемент.

Елементът Селен (Se) е открит през 1817 г. от шведския химик Берцелиус като страничен продукт при производството на сярна киселина.  Повече от 100 години селенът е игнориран като лечебно средство поради неговата токсичност.  Едва през последните десетилетия се потвърждава неговото значение за живота на бозайниците и човека.

Se постъпва в животинските организми чрез растенията, които поглъщат елемента от почвата, където съдържанието му варира в различните области. В централните и южните европейски страни почвата като цяло е бедна на съдържание на селен, докато в повечето северноамерикански региони селенът е в изобилие.

Se е включен в полипептидна верига като част от аминокиселината селеноцистеин (Sec), известна също като 21-ва аминокиселина. Групата протеини, които съдържат Sec като част на полипептидната верига, се определят като селенопротеини. При хората са идентифицирани над 25 селенопротеинови семейства.

Най-важните от тях са глутатион пероксидаза (GPx), тиоредоксин редуктаза (TrxR) и йодтирониндейодинази (DIO).

Глутатион пероксидазата (GPx) е свързан с антиоксидантното действие на Se, т.е.защитават клетките от окислително увреждане и оксидативен стрес.

В щитовидната жлеза глутатион пероксидазата защитава клетките от увреждащото действие на водородния прекис, който е нормална стъпка в производството на тиреоидни хормони. Излишният водороден прекис уврежда тиреоцитите и при недостиг на селен активността на глутатион пероксидазата намалява. Според настоящите виждания тези процеси предизвикват активиране на имунната система като по-специално се увеличава активността на тиреопероксидазата (ТПО) и това води до възникване на автоимунен тиреоидит на Хашимото.

Тиоредоксин редуктазата и NADPH представлява основната клетъчна редокс система тиоредоксин (Trx), която присъства във всички живи организми. Системата Trx играе ключова роля в развитието на ембриона. Един от най-важните клетъчни процеси, синтезът на ДНК, зависи от наличието на Se в рамките на каталитично място на TrxR . TrxR е абсолютно задължителна за развитието, диференциацията и морфогенезата и вероятно за клетъчната пролиферация ин виво. Липсата й предизвиква ембрионална смърт, намалено кръвообразуване, увеличаване на апоптозата в черния дроб и сърдечни дефекти.

Семейството на йодтиронин дейодиназите (DIO) е представено от три диференцирано разпределени Sec съдържащи оксиредуктази (йодтиронин дейодиназа тип 1 – DIO1, йодтиронин дейодиназа тип 2 – DIO2 и йодтиронин дейодиназа тип 3 – DIO3).

Трите DIO упражняват различни действия, като DIO1 играе роля в производството на T3 в щитовидната жлеза и контролира циркулиращите Т3 нива, а DIO2 и DIO3 имат значение за местните процеси на дейодиране, т.е. и превръщане на Т4 в Т3.

Сред различните селенопротеини DIO играят важна роля като селеново депо в условия на Se дефицит. При недостиг на Se експресията на DIO1 в мозъка и плацентата се запазва, а в щитовидната жлеза дори леко се увеличава, докато в другите тъкани намалява.

Други ефекти на Селена

Селенът е необходим и за правилното функциониране на имунната система. Предполага се, че той е основен хранителен фактор за противодействие на вирулентността на HIV и инхибиране на прогресията на СПИН.

Като минерал с основно значение за човешкото здраве, селенът е необходим за подвижността на сперматозоидите и може да намали риска от спонтанен аборт.

Дефицит на Селен

Недостатъчността му е свързана с неблагоприятни промени в настроението. Макар и несигурни, има данни за връзката на селена със сърдечно-съдовите заболявания.

Умереният Se дефицит е свързан с повишен риск от рак и инфекции, мъжки стерилитет, увреждане на тиреоцитите и сериозни неврологични заболявания, включително болестта на Алцхаймер и Паркинсон.

Патологично състояние, което със сигурност е свързано с дефицит на Se, е болестта на Кешан – тежка кардиомиопатия, водеща до фулминантна сърдечна недостатъчност. Това заболяване се среща при деца и се наблюдава в някои ендемични райони на Китай, които се характеризират с изключително ниски нива на Se в почвата. Кашин-Бек остеохондропатията е заболяване, също срещащо се в райони от Централна Азия с тежка селенопения. Протича с болки и сутрешна скованост в ставите, нарушена флексия и дефлексия в лактите, ограничено движение в ставите на почти цялото тяло, което може да доведе до забавяне на растежа и вторична остеоартроза.

Друго заболяване, дължащо се на общ недостиг на Se и йод, е микседематозният кретенизъм, който се характеризира с умствена изостаналост и забавяне на растежа. Установено е, че Se дефицитът предизвиква намаляване на активността на ензимите GPx и DIO и натрупване на водороден пероксид, което води до увреждане на щитовидната жлеза, както и до нарушена обмяна на тиреоидни хормони.

При съчетание на йоден и селенов дефицит нарастват честотата и спектърът на тиреоидните заболявания. Поради това добавката на Se трябва да се прилага след възстановяване на йодните нива, тъй като Se повишава активността на DIO, което води до по-нататъшна загуба на йод от увредената щитовидна жлеза.

Съществуват редица проучвания, които доказват, че добавките на селен са ефективни при забавяне на прогресията на автоимунния тиреоидит, постпарталния тиреоидит и болестта на Грейв, а също водят и до намаляване на анти-ТПО и подобряване на ултразвуковата характеристика на жлезата.

Препоръчителен прием на Селен

У нас дневната препоръчителна доза селен е 55 mkg/24h за жените и 70 mkg/24h за мъжете. Диетата е основният източник на прием на селен.

Естествени източници на селен са зърнените храни (царевица, жито и ориз), ядки (бразилски ядки и лешници) и храни с животински произход (телешко, яйца, риба тон). Най-голямо количество селен се съдържа в бразилските ядки – 100 g от тях съдържат близо 2000 mkg селен, поради което нужното количество на организма се доставя от 3–4 ядки на ден. Много добър източник на селен са пилешките яйца, агнешкото месо, бъбреците, черният дроб, ечемикът, слънчогледът, синапените семена, овесът, мидите, раците.

Интоксикация със селен

Интоксикацията със селен, известна като селеноза (selenosis), се характеризира с гадене, повръщане, диария, умора, косопад и обезцветяване на ноктите. Нивата на селен, необходими за проявите на интоксикация, обикновено не се получават чрез храната, тъй като богатите на селен храни съдържат средно около 30–50 mkg селен.

Заключение

Въпреки научните постижения, все още съществуват редица неизяснени моменти: не са напълно изучени функциите и действията на вече идентифицираните селенопротеини; не е ясно дали ефектът на Se върху автоимунните заболявания на щитовидната жлеза зависи от увеличената активност на GPx самостоятелно, или и на други селенопротеини; не е известна точната концентрация на Se, при която ензимната антиоксидантна активност е най-висока; дали храната, или допълнителният прием е по-благоприятен за здравето на организма и, не на последно място, не е оценено съотношението разходи/ползи. Всичко това създава изобилие от научни предизвикателства и потенциал от бъдещи възможности.”

Статията е представена с информативна цел. Не е предназначена за диагностика и лечение. Ако имате съмнения за някакво заболяване или състояние се обърнете към лекар!

Цялата статия може да изтеглите и прочетете от тук.

Протеини – какво трябва да знаем за тях

Що е то протеин, как да си го набавим, колко протеин ни е нужен и т.н. За всичко това, накратко, ще говорим тук.

Протеини

Протеинът, наричан още белтък, е основен градивен елемент на всяка клетка в тялото ни. Използва се за изграждане на мускули, кости, косми, нокти, хрущяли, кръв, както и ензими и хормони, които спомагат за регулирането на метаболизма, растежа и много други неща.

Основни източници на протеин са месо, птици, риба, млечни продукти, яйца, бобови растения и соя, по-малко има в ядки, семена и зърнени храни.

Протеините се разграждат до аминокиселини, които се абсорбират от тънките черва и се разпределят в тялото. Клетките вземат това, от което се нуждаят за да произвеждат нови протеини.

Някои от аминокиселините не могат да се синтезират от организма и е необходимо те да се внасят с храната. Това са т.н. незаменими аминокиселини.

Месото, рибата, яйцата и млякото са пълни протеини, т.е. те осигуряват всички незаменими аминокиселини на нашето тяло. Докато бобови растения, ядки и семена, зърнени храни и някои зеленчуци, са непълни, т.е. в тях липсва една или друга аминокиселина. Те обаче могат да се консумират в комбинация с други храни и като част от балансирана диета, като по този начин осигуряват на организма всички необходими незаменими аминокиселини. Това се нарича протеиново допълване.

Дневна нужда от протеини

Клетките в нашето тяло се обновяват всеки ден (растат, делят се и умират). Поради това, трябва да се приемат достатъчно протеини, за да се поддържат всички важни функции на организма, както и чистата мускулна маса.

Препоръчителният дневен прием на  протеини е 0,8-1,0 грама / килограм телесно тегло, като  това е минимално за средностатистическия възрастен.

Нуждата от протеин нараства с нарастване на двигателната активност, младите хора се нуждаят от повече протеин от възрастните, някои професии изискват завишен прием на протеин и т.н.

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да извлечете максимума от протеините:

Разпределете протеина между храненията

При всеки прием на храна трябва да има протеин. Количеството е по-голямо при основните хранения като закуска, обяд, вечеря и по-малкo при междинните храненения.

Яжте протеин непосредствено след тренировка – тогава той ще се използва за възстановяване и растеж на мускулите.

Протеин с въглехидрати

След аеробни упражнения (като бягане) протеинът е необходим за възстановяване на мускулите, а въглехидратите са необходими за възстановяване на енергийните запаси.

Използвайте и растителния протеин

Вегетарианци или не, всички ние трябва да ядем и растителни протеини. В допълнение към това, че са големи източници на протеин, храни като боб, грах, киноа и леща са богати на други хранителни вещества като фибри, витамини и минерали.

Изберете правилното месо

Месоядци, търсете постно месо като говеждо и свинско филе.

Някои меса могат да отнемат малко повече време, за да се приготвят (мариновайте ги предварително), но ако са подготвени правилно, те са също толкова вкусни, колкото и другите.  Готовата кайма обикновено е с високо съдържание на мазнини. Направете си кайма в къщи или в магазините за месо, като смелите и смесите 90г постно месо с 10г мазнини. Ограничете червеното месо на веднъж или два пъти седмично, тъй като е с повече наситени мазнини.

Избор на птиче месо

Обикновено птичето месо е постно, но трябва да го готвите и консумирате без кожата. Когато купувате кайма от пиле или пуйка обърнете внимание на процента мазнини, отбелязан на етикета. Много е вероятно месото да е било смляно с кожата и мазнините.

Увеличете консумацията на риба

Опитайте се да ядете по 150г риба поне два пъти седмично.  Прясната риба е по-добрият избор. Освен това белтъкът на рибата се усвоява по-лесно от този на месото а и рибите са богати на така полезните омега-3 мастни киселини.

Ферментиралите храни – поредната мода в храненето…или пък не

Темата за ферментиралите храни и ползите от тяхната консумация е много популярна в последно време.

ферментирали храни

В традиционното хранене на  всеки народ присъстват ферментирали храни.

У нас най-популярни са кисело зеле, кисели краставички и туршии (не тези, които се приготвят с оцет, а онези, които се приготвят само със сол и се оставят ферментират), кисело мляко, ферментирал ябълков оцет.

За японците са мисо (паста, най-често от ферментирала соя), умебоши (ферментирали плодове на дървото Prunus mume), за шведите сюрщрьоминг (ферментирала херинга от Балтийско море), за корейците кимчи (ферментирали зеленчуци с много подправки).

Другаде са  ферментирало сирене, комбуча, кефир.

Какво точно са ферментиралитe храни?

Виното, бирата и сайдера са ферментирали напитки. Квасеният хляб с мая е ферментирала храна. Млечни продуктите като кисело мляко, кефир и някои сирена са ферментирали храни. Маринованите зеленчуци може да са ферментирали.

Ферментацията е традиционен метод, който предците ни са използвали, за да съхранят различни плодове и зеленчуци през есенно-зимния период. На много по-късен етап са се появили рецептите за маринована туршия, които са изместили традиционните.

При процеса на ферментацията, захарите в храната се преобразуват основно в етанол, млечна киселина и водород. Така например, сокът от грозде се превръща във вино, зърното се превъща в бира, млечно-киселите бактерии преобразуват прясното мляко в кисело, гъбата комбуча е „виновникът” за направата на напитките комбуча и т.н.

Млечната киселина е естествен консервант, който потиска размножаването на бактериите, които предизвикват загниване. Бактериите, които могат да бъдат опасни за нас, хората, не могат да виреят в солена среда. Някои полезни бактерии обаче харесват солта и идеално се развиват в такава среда. Ето защо при ферментирането на храните солта е основна и незаменима съставка.

Какви са ползите от консумацията на ферментирали храни?

Ферментацията на храните позволява те да бъдат съхранени за по-дълъг период от време като се запазят част от витамините и минералите, които съдържат.

При ферментация се повишава значително броя на полезните бактерии в храната.

Консумацията на ферментирали храни поддържа баланса между добри и лоши бактерии в червата, като внася добри такива. Това е евтин начин да подобрите чревната си флора, а много от здравословните проблеми на съвременните хора и особено автоимунните заболявания се дължат именно на дисбаланс в чревната флора.

Ферментиралите храни подпомагат храносмилането, а доброто храносмилане е предпоставка и за добро здраве.

А за различните видове ферментирали храни по света може да научите в някоя от следващите ми статии. Обещавам да бъде интересно.

Хималайска сол – митове и истина

Напоследък хималайската сол се превърна в истинска панацея сред любителите на здравословния начин на живот. Дали обаче всичко казано за нея е истина или има леко преувеличаване, преценете сами.

Хималайска сол

Хималайската сол се добива в Пакистан, в подножието на Хималаите. Има отличителен и традиционен розов цвят. Според едни източници този цвят се дължи на наличието на железен оксид в самите кристали на солта, но според Баварската държавна служба за здраве и безопасност на храните розовото оцветяване е причинено от останки от микроскопични водорасли.

Преди да стане панацея хималайската сол се е добивала ръчно, днес обаче, според някои източници, за да се удовлетвори голямото търсене блоковете се разбиват с мини.

Според рекламата съдържа над 84 минерали и елементи, но според изследвания „…по-голямата част от броя на съществуващите рекламни претенции от “84 елемента” е под границата на откриване на съвременния анализ”, т.е. почти не се откриват.

Освен това концентрацията на натриев хлорид в хималайската сол е 97%. Следователно в останалите 3% са другите соли. И ако разчитаме да си набавим необходимото количество Fe, Mg, Ca, Zn и др. oт каменна или хималайска сол то ще са ни нужни 3-4 с.л. дневно – количество отровно за когото и да било.

Според рекламата „Препоръчва се при бременност, защото подобрява състава на околоплодната течност, в който има процент солен разтвор” а истината е, че в хималайската сол не се съдържа никакъв йод, поради което е не само противопоказна за ползване от бременни жени, но е и опасна тъй като йодът е необходим за протичане на нормалната бременност и за нормалното развитие на самия плод.

Според рекламата „Участва в грижата за опорно-двигателната и ставно-мускулната системи – значително намалява риска от артритни заболявания, намалява болезнените мускулни спазми и т.н. Но според изследванията „Във връзка със здравните претенции, които има хималайската сол според рекламата, то те не са приемливи: пиенето на солена вода от солни кристали не може да “разтвори” депозитите в ставите”.

Според рекламата „Нормализира кръвното налягане…”, но истината е, че тя е сол и не понижава повишеното кръвно налягане, напротив. И така нататък…

За биоенергетичния ефект, за който няма научни доказателства до този момент, ползата отива повече в полето за езотериката.

Заключението на Баварската държавна служба за здраве и безопасност на храните е: „От химична гледна точка разликата между хималайска сол и търговски готварска сол не е в състава, а в атрактивния външен вид или презентация. Високата цена от около 20 евро на килограм, не е обоснована от научна гледна точка.”

Източник: https://www.vis.bayern.de/…/lebens…/gruppen/himalajasalz.htm

Дали ще използвате хималайска сол или не, изборът е ваш. Но едновременно с прочита на многобройните реклами за чудодейната сила на тази сол, прочетете и не толкова добрите.

Аз ли? Аз съм ползвала хималайска сол и с много висока и с много ниска цена. Разлика не открих, нито в солта, нито в състоянието си.

Но кой знае, може и това да се промени…?!

Целиакия: диагностика и безглутенова диета

Целиакията е едно от най-разпространените автоимунни заболявания като се среща при почти 1% от хората.

целиакия

Болестта се обуславя от автоимунен отговор към глутена, водещ до прогресивна вилозна* атрофия в тънкото черво и последваща малабсорбция.

Гастроинтестиналните симптоми могат да бъдат относително неспецифични, например диария и коремна болка. Системните усложнения са обичайни, като включват желязодефицитна анемия и уморяемост.

Правилното диагностициране на целиакията е от особена важност, тъй като премахването на глутена от диетата оказва позитивен ефект върху голяма част от симптомите.

Диагностичните изследвания, използвани при целиакия, са:

  1. Предпочитаният серологичен тест за диагностициране на целиакията е изследване на имуноглобулин (Ig) A антителата срещу тъканната трансглутаминаза (IgA tTG),които са високо специфични за това заболяване. При измерване на стойност >10 пъти горната граница на нормата, се поставя диагноза целиакия, без да е необходимо биопсичното й потвърждаване (хистологичен анализ).
  • При нормални нива на IgA, този тест има =/>95% чувствителност и специфичност
  • При дефицит на IgA (тотален серумен IgA<0.2 g/l), се препоръчва изследване на IgG антителата – деаминиран глиадин (dGDN, деаминирани форми на глиадинови пептиди – DGP)
  • Определянето на антиглиадинови антитела не се използва повече за скрининг или за диагностика на целиакия.
  1. HLA-типизиране за доказване на генетична предиспозиция. При 95% от пациентите с целиакия се откриват хаплотипове на човешкия левкоцитен антиген (HLA) DR3-DQ2 и при останалите 5% DR4-DQ8. Хомозиготните носители от женски пол имат по-висок риск за целиакия в сравнение с тези от мъжки пол или хетерозиготните носители.
  2. Генетичното изследване може да е от полза при случаи, при които е поставена диагнозата целиакия, но при които безглутеновата диета не води до подобрение на симптомите. Липсата на HLADQ2/8 отхвърля диагнозата целиакия и насочва, при наличието на стомашночревна симптоматика и прояви на малабсорбция (хронична диария, стеаторея, загуба на тегло, подуване, флатуленция, постпрандиална коремна болка), към търсенето на друга ентеропатия.
  1. При деца под 2 години се предпочита изследване на IgG tTG – самостоятелно или придружено от dGDN.

Серологични тестове не трябва да се провеждат при пациенти, които вече спазват безглутенова диета, тъй като тя променя тяхната чувствителност за диагностициране на целиакията. Спазването на безглутенова диета за период от 6-12 месеца води до загуба на антигенен отговор при 80% и за период от пет години – при над 90% от случаите с това заболяване.

Затова, преди провеждането на серологични изследвания, е важно да се снеме правилна анамнеза относно спазването на безглутенова диета. Същото се отнася и за дуоденалните биопсични изследвания – безглутеновата диета подобрява хистологичната находка.

  1. За потвърждаване на диагнозата (недостатъчно убедителна серология), е необходимо извършването на биопсии на дуоденална лигавица.

Хистологичните критерии за заболяването са: хиперплазия на криптите, лимфоцитна инфилтрация и вилозна атрофия (критерии на Мarch*). Броят на препоръчваните биопсични проби е 4 от постбулбарната (средната и долната) част на дуоденума и 1-2 проби от булбарната (горната) област, което позволява откриване на допълнителни 9-13% от случаите на целиакия.

Добре е да се знае също и, че:

  • Всеки 10-ти пациент със синдром на Даун има целиакия.
  • Наличието само на лимфоцитна инфилтрация (лимфоцитна дуоденоза)* при липса на вилозна атрофия не е находка, която е диагностична за целиакия, тъй като това отклонение може да се среща при редица други заболявания като инфекция с Helicobacter pylori, болест на Крон, автоимунни заболявания и автоимунна ентеропатия, ламблиаза, туберкулоза.
  • Повишени чернодробни ензими. Тези пациенти са типично много чувствителни към безглутеновата диета – нормализиране на резултатите при над 95%. Ако подобна диета не води до подобряване на трансаминазите, трябва да се търси чернодробно заболяване.

Диетологът играе много важна роля за подобряване на състоянието на пациентите с целиакия и този факт не трябва да се подценява. Те трябва да се наблюдават доживотно за дефицит на витамини и различни микронутриенти като желязо, витамин В12, витамин D, фолиева киселина, витамин В6, мед, цинк и карнитин. Малабсорбцията на различни нутриенти може да доведе до метаболитни нарушения, които трябва да бъдат рано откривани.

Класически източници на глутен са пшеницата, ръжта, ечемикът, както овес и лимец. Много пациенти, които имат синдром на раздразненото черво (негативна биопсия за целиакия) също се подобряват при спазване на безглутенова диета.

Самодиагностицирането и самолечението може да бъде опасно за вашето здраве. При съмнения за целиакия или непоносимост към глутен се обърнете към личния лекар или лекар специалист!

 

*Вилозна атрофия на тънкото черво представлява увреждане на власинките, покриващи тънките черва, чрез които се осъществява резорбцията на хранителни вещества в организма.

 

Източник: Списание МD, брой 3, юни 2016г.
Може да изтеглите списанието в pdf формат тук: https://spisaniemd.bg/md/2016/3

Още полезна информация може да намерите в сайта на Българска Асоциация Целиакия – https://bacbg.org