Всички знаем, че микроелементите са с особено важно значение за човешкото здраве. И ако повечето хора знаят по нещо за основните микроелементи като Желязо, Йод, Флуор, Цинк, то колко от тях знаят толкова и за по-малко известните като Хром, Селен, Молибден?

селен

щитовидна жлеза

Хашимото

И тъй като едни от най- разпространените заболявания, а именно заболяванията на щитовидната жлеза, са пряко свързани и с приема на Селен, то ще ви представя в съкращения една статия от списание „Наука Диететика”, която ще ви даде повече информация за този важен за организма микроелемент.

„Елементът Селен (Se) е открит през 1817 г. от шведския химик Берцелиус като страничен продукт при производството на сярна киселина.  Повече от 100 години селенът е игнориран като лечебно средство поради неговата токсичност.  Едва през последните десетилетия се потвърждава неговото значение за живота на бозайниците и човека.

Se постъпва в животинските организми чрез растенията, които поглъщат елемента от почвата, където съдържанието му варира в различните области. В централните и южните европейски страни почвата като цяло е бедна на съдържание на селен, докато в повечето северноамерикански региони селенът е в изобилие.

Se е включен в полипептидна верига като част от аминокиселината селеноцистеин (Sec), известна също като 21-ва аминокиселина. Групата протеини, които съдържат Sec като част на полипептидната верига, се определят като селенопротеини. При хората са идентифицирани над 25 селенопротеинови семейства.

Най-важните от тях са глутатион пероксидаза (GPx), тиоредоксин редуктаза (TrxR) и йодтирониндейодинази (DIO).

Глутатион пероксидазата (GPx) е свързан с антиоксидантното действие на Se, т.е.защитават клетките от окислително увреждане и оксидативен стрес.

В щитовидната жлеза глутатион пероксидазата защитава клетките от увреждащото действие на водородния прекис, който е нормална стъпка в производството на тиреоидни хормони. Излишният водороден прекис уврежда тиреоцитите и при недостиг на селен активността на глутатион пероксидазата намалява. Според настоящите виждания тези процеси предизвикват активиране на имунната система като по-специално се увеличава активността на тиреопероксидазата (ТПО) и това води до възникване на автоимунен тиреоидит на Хашимото.

Тиоредоксин редуктазата и NADPH представлява основната клетъчна редокс система тиоредоксин (Trx), която присъства във всички живи организми. Системата Trx играе ключова роля в развитието на ембриона. Един от най-важните клетъчни процеси, синтезът на ДНК, зависи от наличието на Se в рамките на каталитично място на TrxR . TrxR е абсолютно задължителна за развитието, диференциацията и морфогенезата и вероятно за клетъчната пролиферация ин виво. Липсата й предизвиква ембрионална смърт, намалено кръвообразуване, увеличаване на апоптозата в черния дроб и сърдечни дефекти.

Семейството на йодтиронин дейодиназите (DIO) е представено от три диференцирано разпределени Sec съдържащи оксиредуктази (йодтиронин дейодиназа тип 1 – DIO1, йодтиронин дейодиназа тип 2 – DIO2 и йодтиронин дейодиназа тип 3 – DIO3).

Трите DIO упражняват различни действия, като DIO1 играе роля в производството на T3 в щитовидната жлеза и контролира циркулиращите Т3 нива, а DIO2 и DIO3 имат значение за местните процеси на дейодиране, т.е. и превръщане на Т4 в Т3.

Сред различните селенопротеини DIO играят важна роля като селеново депо в условия на Se дефицит. При недостиг на Se експресията на DIO1 в мозъка и плацентата се запазва, а в щитовидната жлеза дори леко се увеличава, докато в другите тъкани намалява.

Други ефекти на Селена

Селенът е необходим и за правилното функциониране на имунната система. Предполага се, че той е основен хранителен фактор за противодействие на вирулентността на HIV и инхибиране на прогресията на СПИН.

Като минерал с основно значение за човешкото здраве, селенът е необходим за подвижността на сперматозоидите и може да намали риска от спонтанен аборт.

Дефицит на Селен

Недостатъчността му е свързана с неблагоприятни промени в настроението. Макар и несигурни, има данни за връзката на селена със сърдечно-съдовите заболявания.

Умереният Se дефицит е свързан с повишен риск от рак и инфекции, мъжки стерилитет, увреждане на тиреоцитите и сериозни неврологични заболявания, включително болестта на Алцхаймер и Паркинсон.

Патологично състояние, което със сигурност е свързано с дефицит на Se, е болестта на Кешан – тежка кардиомиопатия, водеща до фулминантна сърдечна недостатъчност. Това заболяване се среща при деца и се наблюдава в някои ендемични райони на Китай, които се характеризират с изключително ниски нива на Se в почвата. Кашин-Бек остеохондропатията е заболяване, също срещащо се в райони от Централна Азия с тежка селенопения. Протича с болки и сутрешна скованост в ставите, нарушена флексия и дефлексия в лактите, ограничено движение в ставите на почти цялото тяло, което може да доведе до забавяне на растежа и вторична остеоартроза.

Друго заболяване, дължащо се на общ недостиг на Se и йод, е микседематозният кретенизъм, който се характеризира с умствена изостаналост и забавяне на растежа. Установено е, че Se дефицитът предизвиква намаляване на активността на ензимите GPx и DIO и натрупване на водороден пероксид, което води до увреждане на щитовидната жлеза, както и до нарушена обмяна на тиреоидни хормони.

При съчетание на йоден и селенов дефицит нарастват честотата и спектърът на тиреоидните заболявания. Поради това добавката на Se трябва да се прилага след възстановяване на йодните нива, тъй като Se повишава активността на DIO, което води до по-нататъшна загуба на йод от увредената щитовидна жлеза.

Съществуват редица проучвания, които доказват, че добавките на селен са ефективни при забавяне на прогресията на автоимунния тиреоидит, постпарталния тиреоидит и болестта на Грейв, а също водят и до намаляване на анти-ТПО и подобряване на ултразвуковата характеристика на жлезата.

Препоръчителен прием на Селен

У нас дневната препоръчителна доза селен е 55 mkg/24h за жените и 70 mkg/24h за мъжете. Диетата е основният източник на прием на селен.

Естествени източници на селен са зърнените храни (царевица, жито и ориз), ядки (бразилски ядки и лешници) и храни с животински произход (телешко, яйца, риба тон). Най-голямо количество селен се съдържа в бразилските ядки – 100 g от тях съдържат близо 2000 mkg селен, поради което нужното количество на организма се доставя от 3–4 ядки на ден. Много добър източник на селен са пилешките яйца, агнешкото месо, бъбреците, черният дроб, ечемикът, слънчогледът, синапените семена, овесът, мидите, раците.

Интоксикация със селен

Интоксикацията със селен, известна като селеноза (selenosis), се характеризира с гадене, повръщане, диария, умора, косопад и обезцветяване на ноктите. Нивата на селен, необходими за проявите на интоксикация, обикновено не се получават чрез храната, тъй като богатите на селен храни съдържат средно около 30–50 mkg селен.

Заключение

Въпреки научните постижения, все още съществуват редица неизяснени моменти: не са напълно изучени функциите и действията на вече идентифицираните селенопротеини; не е ясно дали ефектът на Se върху автоимунните заболявания на щитовидната жлеза зависи от увеличената активност на GPx самостоятелно, или и на други селенопротеини; не е известна точната концентрация на Se, при която ензимната антиоксидантна активност е най-висока; дали храната, или допълнителният прием е по-благоприятен за здравето на организма и, не на последно място, не е оценено съотношението разходи/ползи. Всичко това създава изобилие от научни предизвикателства и потенциал от бъдещи възможности.”

Статията е представена с информативна цел. Не е предназначена за диагностика и лечение. Ако имате съмнения за някакво заболяване или състояние се обърнете към лекар!

Цялата статия може да изтеглите и прочетете от тук.

Що е то протеин, как да си го набавим, колко протеин ни е нужен и т.н. За всичко това, накратко, ще говорим тук.

Протеини

Протеинът, наричан още белтък, е основен градивен елемент на всяка клетка в тялото ни. Използва се за изграждане на мускули, кости, косми, нокти, хрущяли, кръв, както и ензими и хормони, които спомагат за регулирането на метаболизма, растежа и много други неща.

Основни източници на протеин са месо, птици, риба, млечни продукти, яйца, бобови растения и соя, по-малко има в ядки, семена и зърнени храни.

Протеините се разграждат до аминокиселини, които се абсорбират от тънките черва и се разпределят в тялото. Клетките вземат това, от което се нуждаят за да произвеждат нови протеини.

Някои от аминокиселините не могат да се синтезират от организма и е необходимо те да се внасят с храната. Това са т.н. незаменими аминокиселини.

Месото, рибата, яйцата и млякото са пълни протеини, т.е. те осигуряват всички незаменими аминокиселини на нашето тяло. Докато бобови растения, ядки и семена, зърнени храни и някои зеленчуци, са непълни, т.е. в тях липсва една или друга аминокиселина. Те обаче могат да се консумират в комбинация с други храни и като част от балансирана диета, като по този начин осигуряват на организма всички необходими незаменими аминокиселини. Това се нарича протеиново допълване.

Дневна нужда от протеини

Клетките в нашето тяло се обновяват всеки ден (растат, делят се и умират). Поради това, трябва да се приемат достатъчно протеини, за да се поддържат всички важни функции на организма, както и чистата мускулна маса.

Препоръчителният дневен прием на  протеини е 0,8-1,0 грама / килограм телесно тегло, като  това е минимално за средностатистическия възрастен.

Нуждата от протеин нараства с нарастване на двигателната активност, младите хора се нуждаят от повече протеин от възрастните, някои професии изискват завишен прием на протеин и т.н.

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да извлечете максимума от протеините:

Разпределете протеина между храненията

При всеки прием на храна трябва да има протеин. Количеството е по-голямо при основните хранения като закуска, обяд, вечеря и по-малкo при междинните храненения.

Яжте протеин непосредствено след тренировка – тогава той ще се използва за възстановяване и растеж на мускулите.

Протеин с въглехидрати

След аеробни упражнения (като бягане) протеинът е необходим за възстановяване на мускулите, а въглехидратите са необходими за възстановяване на енергийните запаси.

Използвайте и растителния протеин

Вегетарианци или не, всички ние трябва да ядем и растителни протеини. В допълнение към това, че са големи източници на протеин, храни като боб, грах, киноа и леща са богати на други хранителни вещества като фибри, витамини и минерали.

Изберете правилното месо

Месоядци, търсете постно месо като говеждо и свинско филе.

Някои меса могат да отнемат малко повече време, за да се приготвят (мариновайте ги предварително), но ако са подготвени правилно, те са също толкова вкусни, колкото и другите.  Готовата кайма обикновено е с високо съдържание на мазнини. Направете си кайма в къщи или в магазините за месо, като смелите и смесите 90г постно месо с 10г мазнини. Ограничете червеното месо на веднъж или два пъти седмично, тъй като е с повече наситени мазнини.

Избор на птиче месо

Обикновено птичето месо е постно, но трябва да го готвите и консумирате без кожата. Когато купувате кайма от пиле или пуйка обърнете внимание на процента мазнини, отбелязан на етикета. Много е вероятно месото да е било смляно с кожата и мазнините.

Увеличете консумацията на риба

Опитайте се да ядете по 150г риба поне два пъти седмично.  Прясната риба е по-добрият избор. Освен това белтъкът на рибата се усвоява по-лесно от този на месото а и рибите са богати на така полезните омега-3 мастни киселини.