Фруктани и FODMAP диета

/0 Comments/in /by

Подуване, диария, болка и запек – това са най-често срещаните симптоми при клиентите ми. При направата на вега тест се вижда непоносимост към пшенични продукти, но при тестване на глутен не се открива непоносимост. Каква може да бъде причината в този случай?

фруктани

Отговорът се крие в останалата част от вега теста, а именно плодовете и зеленчуците. И то тези, в които се срещат фруктани. Добре е да се знае, че непоносимостта към фруктани не е същото като малабсорбция на фруктоза или непоносимост към фруктоза. Това се дължи на реакция към единиците, които изграждат фруктаните.

 

Какво са фруктаните

Фруктанът е молекула, състояща се от верига от молекули фруктоза, свързани заедно, с една молекула глюкоза в края.

Фруктаните са олигозахариди и полизахариди, които сe срещат в различни зеленчуци, плодове и зърнени храни. Човешката храносмилателна система няма капацитет да разгради напълно молекулите, които изграждат фруктаните, за да освободи фруктозата и глюкозата и те не могат да се усвоят добре в тънките черва. Поради това ферментират от чревните бактерии, което може да причини газове, подуване на корема, болка, рефлукс и къркорене на червата. Същите симптоми, които се наблюдават и при непоносимост към глутен, поради което двете състояние могат да се объркат.

Ограничаването на приема на фруктани може да помогне в някои случаи при състояния като синдром на раздразнените черва (IBS), където натрупването на ферментация в дебелото черво е ключова причина за симптоми като подуване и раздуване на корема, коремна болка, метеоризъм и гадене, както и диария, запек или и двете.

 

Има два вида фруктани – Фруктани с къса дължина на веригата (2-9 единици) или така наречените ​​фрукто-олигозахариди и Фруктани с по-голяма дължина на веригата (10 единици или повече), които се наричат ​​инулин.

Фруктаните съдържат пребиотици, необходими за поддържане на добрите бактерии в червата. Те също така помагат за поддържане на имунната система и здравословни нива на кръвната захар. Доказано е, че фибрите, съдържащи се във фруктани (главно инулин), намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, диабет и затлъстяване. По този начин елиминирането на всички фруктани от диетата в дългосрочен аспект може да има сериозни последици за здравето.

Добавянето на фруктани към преработените храни е нарастваща тенденция в хранително-вкусовата промишленост. Това е така, защото фруктаните (особено инулин) се считат за функционална съставка, която може да увеличи съдържанието на фибри в преработената храна. Това означава, че хора с непоносимост към фруктани трябва да проверяват етикетите на преработените храни за добавени инулин, добавени фибри и други фруктани.

 

В кои храни се съдържат фруктани?

Зърнени храни и по-специално пшенични продукти – пшеница, ръж, ечемик и в по-малка степен, но все пак има, в камут, спелта и лимец. Съответно може да се намери и в хляб и тестени изделия от тях.

Зеленчуци – лук, шалот, чесън, ечемик, зеле, броколи, артишок, корен от цикория, аспержи.

Плодове – диня, грейпфрут, нектарини, райска ябълка, сливи, нар, зрели банани, фурми, сини сливи и стафиди.

Факт – неузрелите банани съдържат по-ниски нива на фруктани и са безопасни за ядене в малки порции (1 малък до среден незрял банан), но когато узреят, нивата на фруктани се повишават.

 

Ядки – кашу, шам фъстък

Бобови – Фасул, черен боб, мунг, бял боб, грах

Други: някои соеви продукти

 

Добре е да се знае, че храните съдържащи лактоза могат да повлияят допълнително върху вече раздразнения стомашно-чревен тракт. Поради тази причина е добре да се избягват. Но това не означава автоматично, че имате лактозна непоносимост.

Същото се отнася за храните с глутен – може да нямате проблем с глутена, но при FODMAP диета храните, които го съдържат се избягват заради високото си съдържание на фруктани.

 

Готвенето, сушенето, обработката, втасването, активирането и покълването на храни, които съдържат фруктани, могат да увеличат или намалят съдържанието на фруктан в тях. Няколко примера:

Хляб с квас (намалено). Хлябът с квас от спелта е с по-ниски нива на фруктани, тъй като дрождите използват фруктаните по време на процеса на ферментация.

Бобови от консерва. В консервираните бобови растения (леща и нахут) водоразтворимите фибри се отделят от бобовите растения във водата. Така че, ако сте на диета с ниско съдържание на фруктани (FODMAP диета), не забравяйте да изхвърлите водата и да измиете бобовите зърна преди употреба.

Сушени плодове (повишени нива). Процесът на сушене концентрира присъстващата в плодовете захар и може да повиши нивата на фруктан, дори ако тези нива на фруктан не се откриват в пресните плодове.

Оризови сладки, царевични сладки, корнфлейкс (увеличени)

Маринован лук (намалено)

Активирано кашу (намалено)

Чесънът и лукът са с много високо съдържание на фруктани и затова не са подходящи за FODMAP диета. Въпреки това е възможно да добавите малко вкус от лук и чесън към вашето готвене. Фруктаните не са разтворими в олио, така че чудесен начин да добавите вкус към храните си е да използвате масло, напоено с чесън. Това може да стане чрез задушаване на цели парчета чесън (т.е. не натрошени или нарязани на ситно) в олио за 1-2 минути, за да се развие ароматът на олиото. Отстранете и изхвърлете чесъна след това, тъй като самата скилидка все още ще бъде с високо съдържание на FODMAP.

 

 

Как да избегнем фруктаните? 

Въпреки, че някои от храните с високо съдържание на фруктани са много разпространени, има начини да ги замените или да потърсите алтернативи с по-ниско съдържание на фруктани.

Например, зърнените храни, които съдържат фруктани, могат да бъдат заменени от зърнени храни без глутен, като елда, овесени ядки, киноа, тапиока и ориз.

 

След първоначалното елиминиране на фруктаните, трябва постепенно да добавяте храни, съдържащи фруктани, обратно към вашата диета една по една, за да определите индивидуалната си непоносимост. Трябва да водите дневник на храните и симптомите след тяхната консумация, за да можете да анализирате резултатите и съответно да избягвате храните, които ви създават дискомфорт. Идеята не е да премахнете всички храни с фруктани от диетата завинаги, а да установите въздействието на всяка една от тях и да намерите удобно ниво на прием като част от балансирана диета.

 

Плодова вода – що е то и какви са ползите ѝ

/0 Comments/in /by

Какво представлява плодовата вода

плодова вода

Плодова вода

Detox water cocktail

Плодовата вода се прави само с вода и добавени в нея парченца плодове, което я прави най-добрият заместител на газираните напитки, сокове или други изкуствено подсладени  напитки като например сок от магазина.

Към плодовата вода може да добавите и малко краставица за свежест и сваляне на отоци, селъри за изгаряне на мазнини, цвекло за антиоксиданти.

 

Плодовата вода е чудесен начин да увеличите приема на вода за деня. Има хора, които не обичат или се затрудняват да пият обикновена вода, затова  добавянето на малко плодове в нея й придават приятен вкус и така е много по-лесно да остананете хидратирани, особено през горещите летни дни. Плодовете и зеленчуците във водата със своите електролити определено могат да го хидратират по-бързо от обикновената вода.

Що се отнася до това с какво да овкусите водата си, това е въпрос на въображение и вкус. Добавете съставките в голяма кана или бутилка, след което налейте вода и лед по пожелание.

 

Колко време можете да пиете плодова вода?

Ежедневно. Но е добре да ползвате различни комбинации от плодове и зеленчуци за да извлечете максимално ползата от тях и да си набавите набор от хранителни вещества.

Започването на всеки ден с чаша вода, наситена с плодове, ще ви гарантира, че ще извлечете максимума от всички ползи за здравето. Тъй като консумацията на вода помага при загуба на тегло и регулиране на метаболитните процеси, чаша плодова вода сутрин преди всяко хранене ще осигури най-добри резултати.

 

 

Какви са ползите от плодовата вода?

Ползите от пиенето на плодова вода за различни в зависимост от това какво ще сложите в нея. Плодовете и зеленчуците ще обогатят водата с витамини и минерали, с антиоксиданти, а подправките ще освободят част от етеричните си масла, чрез които ще се увеличат ползите за организма в различни насоки.

Основна полза от приема на плодова вода е това, че насърчава повишената консумация на вода като цяло. Освен това:

  • Повишава енергията.
  • Подпомага имунната система.
  • Подпомага мозъчната функция.
  • Подпомага изгарянето на мазнини.
  • Предотвратява и лекува главоболие.
  • Поддържа кръвното налягане.
  • Помага за отслабване.
  • Може да детоксикира.
  • Може да намали апетита.

 

Колко дълго може да се съхранява плодовата вода?

Водата ви с плодове е годна за пиене до три или четири дни, ако се съхранява в хладилник през цялото време. Но извън хладилник ползвайте в рамките на деня.

 

Мога ли да използвам замразени плодове за овкусяване на вода?

Да, замразени плодове могат да се използват за вода, овкусявана с плодове. Въпреки това, замразените плодове не отделят толкова много вкус, колкото пресните плодове и след като замразените плодове започнат да се размразяват, те са склонни да се разпадат, оставяйки малки парченца да плуват във водата ви.

 

Мога ли да заменя водата за деня с плодове?

Дори ако вашата диета е изключително богата на плодове и зеленчуци и супи, вие рядко ще надвишите 30 до 40% от общия си прием на вода. Така че отговорът е не, практически е невъзможно да останете хидратирани, ако просто чакате да си набавите вода от твърди храни.

 

Коя плодова вода е най-здравословна?

Зависи от нуждите ви. Едни от най-полезните плодове за овкусяване на вашата вода са:

  • Цитруси – грейпфрут, киви, лимони и лайм, портокали – богати на вит. С и антиоксиданти
  • Круши ускоряват метаболизма
  • Берита – малини, ягоди, боровинки, къпини – пълни с антиоксиданти
  • Диня – подпомага процеса на изхвърляне на задържана вода от организма
  • След това краставица, селъри, джинджифил
  • Пръчици канела, билки като розмарин, босилек, лавандула, мента, които са богати на етерични масла
  • Розмарин подобрява мозъчната функция и облекчава болката
  • Лавандула действа отхрачващо, успокояващо, идеална е за красива кожа
  • Босилек против акне и за добър хормонален баланс
  • Мента за свежест и спокойствие, намалява пристъпите при паник атаки и много, много други.

!!! Имайте предвид обаче, че дългата употреба на цитруси може да доведе до нараняване на емайла на зъбите. Затова е добре да ги редувате с други плодове за овкусяване.

 

Полезна ли е плодовата вода за вашата кожа?

Заредени с витамин С са всички плодове, а вит. С изравнява тена на кожата и подхранва. Беритата са пълни с антиоксиданти и противодействат на свободните радикали, които са отговорни за преждевременното стареене. Прасковите са богати на витамини и минерали, които поддържат здрава кожа. Краставиците ще я хидратират.

 

ПОЛЕЗНИ КОМБИНАЦИИ

Имунна защита

Лимон + Лайм + Портокал

Манго + Краставица + Джинджифил

Лайм + Джинджифил + Босилек

Портокал + Боровинки

 

Детокс и противовъзпалително

Грозде + Малини + Краставици

Ананас + Лимон + Нар

 

Загуба на тегло и усилване на метаболизма

Краставици + Лимон + Лайм

Джинджифил + Краставица + Лимон

Мента + Зелен чай + Лайм

Краставица + Мента + Халапеньо

Канела + зелен чай + Ягоди

Мента + Лимон

 

Контрол на кръвната захар

Ягоди = Краставици + киви

Берита + Босилек

 

Понижаване на кръвното налягане

Киви + Гуава + Пасион Фрут

Нар + Череши + Киви

 

Антиоксиданти и витамини

Портокал + ягоди + Червени боровинки

Боровинки + Ябълка + Малини

 

Други освежаващи комбинации

Диня + киви + ягоди

Ягоди + лимон + босилек

Лимон + мента + краставица

Лимон + мащерка или мента

Краствица + лайм + ягоди + мента

Портокал + звездовиден анасон + хибискус

Диня + пъпеш + мента

Лимон + малини + розмарин

Портокал + боровинки + босилек

 

 

ВАЖНО!

Ако ползвате плодове и зеленчуци от неорганично производство може да са замърсени с пестициди. Затова преди да ги ползвате накиснете в друга вода за 15-20 минути или ги обелете.

Плодовата вода не замества конвенционалните методи на лечение.

 

 

Захарни алкохоли – част 2

/0 Comments/in /by

Продължавам инфото за ползите и вредите на различни подсладители върху нашето здраве. Тук ще разгледам стевия, ствиол гликозиди и сукралоза.

Умишлено цитирам всички изследвания, които показват едно или друго качество на съответния подсладител.

полиоли

Данните са взети от Национален център за биотехнологична информация на САЩ, където се съхранява информация за превени изследвания, метод на изследване, резултати и обобщение.

Т.е. това НЕ Е информация от типа „четох някъде”, каквато обикновено се разпространява из нета.

 

Първата част може да прочетете ТУК.

 

СТЕВИЯ (стевиол гликозиди)

Стевията, наричана още Stevia rebaudiana, е растение, което е член на семейството на хризантемите. Има голяма разлика между стевията, която купувате в хранителния магазин, и стевията, която може да отглеждате у дома.

Продуктите от стевия, открити по рафтовете на хранителните магазини, познати като Truvia и Stevia in the Raw, не съдържат цели листа от стевия. Те са направени от високо рафиниран екстракт от листа на стевия, наречен ребаудиозид А (Reb-A). Всъщност много продукти със стевия изобщо имат много малко стевия.

Сладостта на стевия се дължи главно на стевиол гликозиди, които са ~250-300 пъти по-сладки от захарозата.

 

Как се използва стевия?

В САЩ подсладителите от стевия се намират предимно в трапезни захарни продукти и напитки с намалени калории като заместители на захарта. Екстракти от листата на стевия се предлагат като хранителни добавки в САЩ от средата на 90-те години на миналия век и много от тях съдържат смес от сладки и не-сладки компоненти на листата на стевия. Сладките компоненти в подсладителите със стевия се срещат естествено. Това може допълнително да е от полза за потребителите, които предпочитат храни и напитки, които възприемат като естествени.

 

ПОЛЗИ

 

Стевия и диабет

Стевията е нехранителен подсладител. Това означава, че няма почти никакви калории. Ако се опитвате да отслабнете или ако имате диабет, стевията може да ви помогне да поддържате нивата на кръвната си захар под контрол. Едно проучване от 2010 г. от 19 здрави, слаби участници и 12 участници със затлъстяване установява, че стевията значително понижава нивата на инсулин и глюкоза. Освен това участниците в проучването оставали доволни и сити след хранене, въпреки по-ниския прием на калории.

Забележка: При изследване за поносимост към стевия с Вега тест наблюдавам много интересно явление – хора с диабет или ИР, които НЕ спазват хранителен режим за това състояние и смятат, че лекарставата са достатъчен фактор за контрол върху диабета, стевията (стевиол гликозиди) невинаги е с добра толерантност, въпреки, че няма калории. Хора, които спазват режим на хранене за диабет, както и здрави хора НЯМАТ проблем с усвояването на стевия като подсладител.

 

Стевия и холестерол

Според проучване от 2009 г., прахът от листа от стевия може да помогне за управлението на холестерола.

Участниците в проучването консумират по 20 милилитра екстракт от стевия дневно в продължение на един месец. Проучването установи, че стевията понижава общия холестерол, LDL („лошия“) холестерол и триглицеридите без отрицателни странични ефекти. Той също така повишава HDL („добрия“) холестерол. Не е ясно дали случайната употреба на стевия в по-ниски количества ще има същото въздействие.

 

Стевия и непоносимост към глюкоза

Доказано е, че изкуствените подсладители предизвикват непоносимост към глюкоза чрез промяна на чревния микробиом; обаче малко се знае за ефекта на стевията. Давам цитат от проведено изследване:

„Тук ние изследваме дали добавянето на стевия предизвиква непоносимост към глюкоза чрез промяна на чревния микробиом при мишки, като предполагаме, че стевията ще коригира глюкозната непоносимост, предизвикана от диета с високо съдържание на мазнини, и ще промени чревния микробиом.

Мишките бяха разделени на четири групи за лечение: ниско съдържание на мазнини, високо съдържание на мазнини, високо съдържание на мазнини + захарин и високо съдържание на мазнини + стевия. След 10 седмици лечение, мишките, консумиращи диета с високо съдържание на мазнини (60% kcal от мазнини), развиват непоносимост към глюкоза и натрупват повече тегло от мишките, консумиращи диета с ниско съдържание на мазнини. Добавката със стевия НЕ повлиява телесното тегло или глюкозната непоносимост.

 

Ефект на стевия върху чернодробната цироза.

„В настоящото проучване антиоксидантните и противовъзпалителните свойства на листата от стевия са изследвани при мъжки плъхове с индуцирано от въглероден тетрахлорид (CCl4-) остро и хронично увреждане на черния дроб. Острото и хронично увреждане на черния дроб предизвиква оксидативен стрес, некроза и холестаза, които са значително облекчени от стевия. Хроничното лечение с CCl4 води до чернодробна цироза, както се вижда от възли от хепатоцити, заобиколени от дебели ленти от колаген и изкривяване на чернодробната архитектура, а стевията значително предотвратява тези промени. Впоследствие е анализиран основният механизъм на действие на растението. Нашето проучване за първи път показва, че стевия регулира Nrf2, като по този начин противодейства на оксидативния стрес и предотвратява некрозата и холестазата чрез модулиране на основните провъзпалителни цитокини чрез инхибиране на NF-κB. Тези многоцелеви механизми доведоха до предотвратяване на експериментална цироза.

Предвид разумния профил на безопасност на стевия, нашите резултати показват, че тя може да бъде полезна за клиничното лечение на остри и хронични чернодробни заболявания.”

 

Алергии

През 2010 г. Европейският комитет по безопасност на храните (EFSA) прегледа съществуващата литература, за да определи дали има някаква причина за безпокойство относно потенциала за алергични реакции към стевия. Рецензентите заключиха, че „стевиол гликозидите не са реактивни и не се метаболизират до реактивни съединения, поради което е малко вероятно оценяваните стевиол гликозиди да предизвикват сами по себе си алергични реакции, когато се консумират в храни“.

Дори и силно пречистените форми на екстракт от стевия е малко вероятно да предизвикат алергична реакция.

От 2008 г. насам не са регистрирани случаи на алергична реакция към стевия.

 

Странични ефекти на стевия

Екстрактът от стевия с висока чистота е одобрен за консумация от FDA и редица други регулаторни органи. Проучванията за безопасност маркират екстракта от стевия като свободен от странични ефекти.

Докато пречистените стевиол гликозиди могат да се добавят към храните и обикновено са признати за безопасни (GRAS) от Администрацията по храните и лекарствата, същото важи по-малко за стевия от цели листа. Самото растение стевия обаче може да се отглежда у дома, а листата могат да се използват по различни начини.

Първоначално се смяташе, че стевията представлява опасност за здравето на бъбреците. Проучване на плъхове, проведено оттогава, предполага, че листата от стевия под формата на добавки могат вместо това да притежават качества, които защитават бъбреците и намаляват въздействието на диабета.

Настоящите изследвания също показват, че е безопасно да се консумира препоръчителното количество заместител на захарта или по-малко по време на бременност.

Някои продукти със стевия също съдържат захарен алкохол. Хората с чувствителност към захарен алкохол могат да получат подуване на корема, коремни спазми, гадене и диария, въпреки че един вид захарен алкохол, еритритол, представлява по-малък риск от симптоми от други. Докато стевията е силно пречистена и се използва в умерени количества, тя няма да причини странични ефекти и може да се консумира без притеснения”.

 

 

СУКРАЛОЗА – Е955

Сукралозата е изкуствен подсладител с нулеви калории. Произвежда се от захар чрез многоетапен химичен процес. Сукралозата не съдържа калории и е средно 600 пъти по-сладка от захарта. Освен това няма горчив привкус като много други популярни подсладители.

Той е открит през 1976 г., когато се твърди, че учен от британски колеж е чул погрешно инструкциите за тестване на вещество. Вместо това го опитал, осъзнавайки, че е много сладък. След това компаниите Tate & Lyle и Johnson & Johnson съвместно разработват продуктите на Splenda. Въведен е в САЩ през 1999 г. и е един от най-популярните подсладители в страната. Splenda обикновено се използва като заместител на захарта както при готвене, така и при печене. Той също така се добавя към хиляди хранителни продукти по целия свят.

FDA и Европейският орган за безопасност на храните одобряват сукралозата, като поставят приемлива граница на консумация [напр. приемлив дневен прием (ADI) от 5 и 15 mg/kg/d, съответно], за употреба в различни храни, включително печива, напитки, дъвки, желатини и замразени млечни десерти. По този начин сукралозата се счита за безопасна за консумация от човека.

Консумацията на LCS дори е препоръчана от здравните власти като част от стратегия за отслабване при хора с наднормено тегло и затлъстяване, както и при хора с непоносимост към глюкоза или диабет и при бременни. Освен това сукралозата също се консумира индиректно във фармацевтични лекарства и дори се открива в кърмата на кърмещи жени, дори при жени, които не са съобщавали за консумация на LCS.

 

ПОЛЗИ И ВРЕДИ

 

Сукралоза и диабет

Твърди се, че сукралозата има малък или никакъв ефект върху нивата на кръвната захар и инсулина. Това обаче може да зависи от вас като индивид и дали сте свикнали да консумирате изкуствени подсладители.

Едно малко проучване при 17 души с тежко затлъстяване, които не са консумирали редовно подсладители, съобщава, че сукралозата повишава нивата на кръвната захар с 14% и нивата на инсулина с 20%. Няколко други проучвания при хора със средно тегло, които не са имали значими медицински състояния, не откриват ефект върху нивата на кръвната захар и инсулина. Това са проучвания, включващи хора, които редовно използват сукралоза.

Накратко: Ако не консумирате сукралоза редовно, е възможно да изпитате някои промени в нивата на кръвната захар и инсулина. Впоследствие, при привикване към консумацията й, вероятно няма да има такъв ефект.

 

Сукралоза и чревна микрофлора

Едно изследване твърди, че намалява полезните бактерии в червата.

Tук става въпрос за американския продукт Splenda, който се състои сукралоза (1,1%) и пълнителите малтодекстрин и глюкоза. Прилага се чрез орална сонда при 100, 300, 500 или 1000 mg/kg на мъжки плъхове. Тези промени са настъпили при дози на Splenda, които съдържат сукралоза от 11 mg/kg. Приемливият дневен прием на FDA за сукралоза е 5 mg/kg. Не става ясно, обаче дали на резултатите не влияят и малтодекстрина и глюкозата в Splenda.

В друго, по-ново изследване обаче се вижда, че при здрави хора това не е съвсем така.

„Бяха избрани седемнадесет здрави участници на възраст между 18 и 45 години с индекс на телесна маса (ИТМ) 20-25. Те предприеха два 14-дневни периода на лечение, разделени от четириседмичен период на почивка (изчистване). Подсладителите, консумирани от всеки участник, се състоят от стандартизирана доза от 14% (0,425 g) от приемливия дневен прием (ADI) за аспартам и 20% (0,136 g) от ADI за сукралоза. Фекалните проби, събрани преди и след третирането, бяха анализирани за микробиом и късоверижни мастни киселини (SCFAs). Няма разлики в средните относителни пропорции на най-разпространените бактериални таксони (семейство и род) преди и след третиране с двата NNS. Структурата на общността на микробиотата също не показва никакви очевидни разлики. Няма разлики във фекалните SCFAs след консумация на NNS. Тези открития предполагат, че ежедневната повтаряща се консумация на чист аспартам или сукралоза в дози, отразяващи типичната висока консумация, има минимален ефект върху състава на чревния микробиом или производството на SCFA.”

Накратко: при консумация на сукралоза в умерени количества и честота на прием от здрави хора, няма да има проблем с чревната микрофлора.

 

Сукралоза и рак

Има ли връзка между консумацията на сукралоза и потенциален риск от рак.

Попаднах на следното изследване: https://journals.plos.org/plosmedicine/article?id=10.1371/journal.pmed.1003950

„В изследването участват малко над 100 000 души, проследявани 7-8 години. Между тях има пушачи, наследствено обременени с рак, с различен ИТМ (т.е. различно тегло), различна двигателна активност, различна консумация на плодове, зеленчуци и други полезни и/или вредни храни.

Наблюдава се, че при хората с по-висока от нормална консумация на различни изкуствени подсладители има различно висок риск от общ рак (различни видове рак). Резултатите се виждат на двете диаграми – d.1 показва потенциалният риск при различните видове подсладители, d.2 показва риска в зависимост от съответната храна / напитка с подсладител.

 

              

 

Най-висок е рискът при консумация на аспартам, следван от ацесулфам К, сукралоза около 10% и след това са друг вид подсладители.

Съответно най-висок риск има при консумация на напитки с подсладител, следвани от трапезни подсладители, по-малко в йогурт и Котидж с подсладители, в напитки със захар и подсладител и накрая в плодови пюрета.

НО… „Ограниченията на това проучване включват потенциално отклонение при избора, остатъчно объркване и обратна причинно-следствена връзка, въпреки, че бяха извършени анализи на чувствителността за справяне с тези опасения.” Т.е. отчетени са теоретично рисковете и от начина на живот, който водят различните участници в изследването. Рак може да се развие при пушачи, заради тютюнопушенето, при ползващи алкохол и т.н.

 

Забележка: При тестване за поносимост към храни с Вега тест, наблюденията ми са, че сукралозата се понася добре от 99% от тестваните.

 

В заключение ще кажа, че направените преди време изследвания и подобни такива, направени в по-ново време могат да се припокриват, но могат да бъдат и съвсем различни. И може би съвременните са по-достоверни…времето ще покаже.

 

А за край ще цитирам списание WebMD от м.август 2021г.:

„Не забравяйте, че захарта в малки количества не е вредна.

Подсладители като сукралоза могат да имат някои ползи, но не бива да демонизирате захарта, ако тя няма отрицателен ефект върху здравето ви и когато се използва в умерени количества.”

 

Захарни алкохоли – ползи, вреди, калории – част 1

 

Захарни алкохоли – ползи, вреди, калории

/0 Comments/in /by

Поради съвременния начин на живот броят на хората, страдащи от захарен диабет и затлъстяване, се увеличава. Желанието на хората да подобрят здравето си създава цял пазар на беззахарни и нискокалорични  храни. Важна част от този пазар е производството на захарни алкохоли или така наречените полиоли.

захарни алкохоли

Полиолите изобилстват естествено в плодовете и зеленчуците, като грозде и гъби, както и във ферментирали храни като соев сос. Най-ценните свойства на тези захарни алкохоли са тяхната сладост и ниско съдържание на калории, съчетани с некариогенност (не предизвикват кариеси).

Приложенията на полиолите варират от храни, през козметика до фармацевтични продукти..

С тази статия ще се постарая накратко да ви запозная с всеки един от тях – производство, приложение, калорийност, добри страни, противопоказания.

За тези, които се хранят по Зоната, в края на статията съм дала пресметнато количество подсладител за блок въглехидрат.

 

Започвам с ЕРИТРИТОЛ – Е968

Това е един от най-често употребяваните подсладители напоследък, ползван при кето хранене, от диабетици и хора с инсулинова резистентност, в здравословни рецепти и повечето диети.

Производството на еритритол е по-трудно, отколкото на другите полиоли. Което може би оправдава по-високата му цена на пазара.

Ранните проучвания събират данни и информация за организми, които произвеждат еритритол по естествен път, като например някои бактерии или нишковидни гъби. По-късните изследвания се фокусират върху оптимизиране на средата и култивиране, както и инженеринг на метаболитния път за увеличаване на количеството произвеждан еритритол.

Еритритолът се среща естествено в някои плодове и ферментирали храни. Извличането му от тях обаче не е практично поради ниското им съдържание на еритритол. И за разлика от другите полиоли, еритритолът не се предпочита да се произвежда чрез химичен синтез. Необходимите високи температури, както и никеловият катализатор водят до рентабилна реакция с нисък добив на продукта. Когато през 1950 г. са открити следи от еритритол в остатъците от кубинска меласа, ферментирала от дрожди, се открива процъфтяваща нова възможност – биотехнологичното производство на еритритол.

Най-често еритритол се получава чрез ферментацията на пшенично или царевично нишесте.

 

Въпреки, че за първи път е изолиран през 1852г., едва през 1990г еритритолът да се появява на японския пазар като нов естествен подсладител.

Обхватът на приложения на еритритола все още нараства. Понастоящем може да се намери самостоятелно или в комбинация с други полиоли в храни, козметика и фармацевтични продукти.

Към днешна дата употребата на еритритол в храни е одобрена в повече от 60 страни, включително Европа, САЩ, Япония, Канада, Мексико, Бразилия, Аржентина, Турция, Русия, Китай, Индия, Австралия и Нова Зеландия.

Еритритолът като заместител на захарта може да се намери като подсладител в напитки, дъвки, шоколад, бонбони и в хлебни изделия.

 

Някои от характеристиките на еритритол са:

  • Eритритол може да се смесва с по-интензивни захари поради липсата на послевкус. Но по-важната му характеристика е, че може да подобри усещането за сладост в устата и може да маскира някои нежелани послевкуси, като стипчивост и дразнещия ефект на интензивните подсладители.
  • Когато е разтворен, еритритолът проявява силен охлаждащ ефект поради високата си отрицателна топлина на разтвора.
  • Заедно с изкуствения подсладител сукралоза, той е единственият полиол, който не е калоричен, не осигурява енергия на тялото. По-голямата част от еритритола не може да се метаболизира от човешкото тяло и се екскретира непроменен в урината, без да се променят нивата на кръвната глюкоза и инсулин
  • Еритритолът инхибира растежа на Streptococcus mutans и действа за ограничаване на кариеса в комбинация с ксилитол. Освен това е установено, че 3-годишната консумация на бонбони, съдържащи еритритол от 7- до 8-годишни деца, води до намален растеж на бактериите, причиняващи кариес.
  • Проучване от 2019 г. показва, че замяната на захари като глюкоза, фруктоза и захароза с еритритол може да подобри кръвното налягане след хранене.
  • И накрая, еритритолът има свойствата на антиоксидант – улавя свободните радикали и упражнява потенциално своята антиоксидантна активност, докато циркулира в тялото, преди да бъде екскретиран в урината.

 

Докладвани странични ефекти на еритритол

  • Не се наблюдават странични ефекти.
  • Прекомерната консумация може да предизвика метеоризъм и разхлабване.

В доказателство на тезата за нетоксичност давам кратък анонс на заключението от изследванията, както и линк към него: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9862657/

„Беше извършен критичен и изчерпателен преглед на информацията за безопасност на еритритола. Проведени са множество проучвания за токсичност и метаболизъм на еритритол при плъхове, мишки и кучета. Изследванията за токсичност се състоят от дългосрочни проучвания при хранене, проведени за определяне на канцерогенния потенциал, проучвания за интравенозно и перорално тератогенност за определяне на потенциала за ефекти върху фетуса, перорални проучвания, при които еритритол е бил прилаган в продължение на едно или две поколения, за да се определи потенциалът за репродуктивни ефекти и изследвания в бактериални системи и системи на бозайници за определяне на мутагенен потенциал. По-голямата част от проведените проучвания за безопасност са проучвания за хранене, при които еритритолът се смесва в храната в концентрации до 20%.

Метаболитните проучвания при животни показват, че еритритолът се абсорбира почти напълно, не се метаболизира системно и се екскретира непроменен с урината. Проучванията за безопасност показват, че еритритолът се понася добре и не предизвиква токсикологични ефекти.

Клиничната програма за еритритол включва серия от краткосрочни проучвания с еднократна и повторна доза, които са били използвани за изследване на човешките корелации с физиологичните отговори, наблюдавани в предклиничните проучвания. Клиничните проучвания показват, че еритритолът се понася добре и не предизвиква токсикологично значими ефекти, дори след експозиция на високи дози.

Еритритолът, прилаган перорално при хора, се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт и се екскретира количествено с урината, без да претърпява метаболитни промени. При високи перорални дози, екскрецията с урината представлява приблизително 90% от приложената доза с минимални количества, които се появяват във фекалиите.

Въз основа на наличните проучвания може да се заключи, че еритритолът не дава доказателства за токсичност.”

 

Калорийност

Еритритолът има най-ниското съдържание на калории от всеки захарен алкохол: 0–0,2 килокалории на грам (kcal/g).

 

Интересен факт

Проучване от 2014г предполага, че еритритолът е вреден за плодовите мухи. Като такъв, земеделските компании може да са в състояние да го използват като ефективен пестицид, който е безопасен за консумация от човека.

 

Забележка: При тестване за поносимост към на еритритол с апарат за Вега тест наблюдавам много голям процент добра поносимост към него. Непоносимост се наблюдава при някои хора с обострен колит, раздразнено дебело черво, Крон.

 

 

КСИЛИТОЛ – Е967

Ксилитолът се среща естествено в малки количества във влакнести плодове и зеленчуци, дървета, царевични кочани и дори човешкото тяло. Хората и много животни произвеждат следи от ксилитол по време на метаболизма на въглехидратите.

 

Производство

Индустриалното производство започва с лигноцелулозна биомаса, от която се извлича ксилан. Суровините от биомаса включват твърда дървесина, мека дървесина и селскостопански отпадъци от преработката на царевица, пшеница или ориз. Ксилановите полимери могат да бъдат хидролизирани в ксилоза, която се хидрогенира каталитично в ксилитол. Превръщането променя захарта в първичен алкохол, ксилитол. След това примесите се отстраняват.

Обработката често се извършва по стандартни индустриални методи чрез ферментация, включваща бактерии, гъбички или дрожди, особено Candida tropicalis.

Ксилитолът най-често се нарича „брезова захар”. Произвежда се от брезова кора или кочани от царевица. Няма разлика между двете, те са химически идентични, т.е. химическата структура е абсолютно същата. Няма разлика във вкус и мирис. Метаболизират се по същия път и в тялото.

 

Ползи

  • Ксилитолът има приблизително същата сладост като захарозата, но е по-сладък от подобни съединения като сорбитол и манитол.
  • Стабилен е при печене, но не се карамелизира като захарта.
  • Има нисък гликемичен индекс и е подходящ за диабетици.
  • Некариесогенен, подобрява здравето на зъбите.
  • Увеличава производството на слюнка, което помага при лечение на ксеростомия (суха уста).
  • Подобрява миризмата на дъха.
  • Намалява инфекциите в устата и назофаринкса.
  • Ксилитолът е ефективен за предотвратяване на остър среден отит чрез инхибиране на растежа на бактерията Streptococcus pneumoniae.

„В изследването са включени общо 1826 здрави финландски деца, посещаващи дневни грижи (детска градина), има доказателства със средно качество, че ксилитолът (под всякаква форма) може да намали риска от AOM (среден остър отит) от 30% до около 22% в сравнение с контролната група (RR 0,75, 95 % CI 0,65 до 0,88). Ксилитолът не е ефективен за намаляване на AOM сред здрави деца по време на респираторна инфекция.”

  • Антикетогенно – намалява нивата на мастни киселини без серум и подобрява периферното използване на глюкоза.
  • Благоприятства усвояването на калций и витамини от група В.
  • Инхибира растежа на дрожди, включително Candida albicans.
  • Намалява гликирането на протеините, намалява AGEs.
  • Помага за поддържане на здрава чревна функция.

 

Калорийност: 40% по-малко от тази на захарозата, т.е. 2,4 kcal/g.

 

Метаболизъм

Около 50% от приетия ксилитол се абсорбира през червата. От останалите 50%, които не се абсорбират от червата,  50-75% се ферментира от чревните бактерии в късоверижни органични киселини и газове, които могат да предизвикат метеоризъм. Остатъчният неабсорбиран ксилитол, който избягва ферментацията, се екскретира непроменен, предимно с изпражнения; по-малко от 2 g ксилитол от всеки 100 g погълнат се екскретира чрез урината.

 

Безопасност

  • Бременност и кърмене: Няма достатъчно надеждна информация, за да се знае дали ксилитолът е безопасен за употреба като лекарство по време на бременност или кърмене.
  • Деца: Вероятна безопасност, когато се приема през устата в количества до 20 грама дневно в продължение на до три години.
  • Струва си да се отбележи, че ксилитолът може да бъде много токсичен за кучета!

Жизненоважно е да съхранявате продукти, съдържащи ксилитол, на безопасно място, до което домашните любимци не могат да достигнат. Всеки, който смята, че кучето му е консумирало ксилитол, трябва незабавно да се обади на ветеринарния си лекар.

Тъй като случаят е много интересен давам и пълният текст от статията, която се съхранява в Национална Библиотека по Медицина в САЩ.

„Отчитаме развитието и успешното лечение на остра чернодробна недостатъчност и коагулопатия при куче след поглъщане на ксилитол.

9-годишно кастрирано мъжко чихуахуа с тегло 4,95 kg беше прегледано във ветеринарна клиника за повръщане след поглъщане на 224 g (45 g/kg) гранулиран ксилитол. Хипогликемия се развива в рамките на 1-2 часа, повишени стойности на черния дроб, което предполага развитие на остра чернодробна недостатъчност, в рамките на 12 часа и коагулопатия по-малко от 24 часа след поглъщане.

Лечението включваше маропитант, интравенозна декстроза, фитонадион, метронидазол и прясно замразена плазма. N-ацетилцистеин (NAC) и S-адензоил-1-метионин (SAMe) осигуряват чернодробна детоксикация и подкрепа.

Кучето оцеля и стойностите на черния дроб се върнаха към нормалното в рамките на 1 месец след поглъщането. Не са установени нежелани ефекти върху чернодробната функция 2 години след остра токсичност с ксилитол.

Тази статия е един от малкото доклади за успешно лечение на куче с хипогликемия, чернодробна недостатъчност и коагулопатия, причинени от токсичност на ксилитол. Към днешна дата това е най-високата публикувана доза ксилитол, преживяна от куче, както и единственият докладван случай, който документира лабораторни промени по време на хода на токсичността и включва нормални чернодробни индекси за 7 месеца след токсичността на ксилитол.

Бързо разрастващата се употреба на ксилитол в различни продукти, предназначени за консумация от човека, доведе до нарастване на случаите на токсичност с ксилитол, докладвани при кучета, и клиницистите трябва да са наясно, че повече кучета могат потенциално да бъдат изложени и да развият подобни прояви.”

 

Дозировка

Подходящата доза ксилитол може да варира от човек на човек. Изследване от 2016 г. установява, че възрастните могат безопасно да понасят между 10г и 30г ксилитол на ден, които обикновено се разделят на няколко по-малки дози. След като тялото се адаптира към ксилитол, възрастните могат да консумират до 70г на ден без странични ефекти.

Проучвания при деца са използвали дози до 45г ксилитол дневно. Някои изследвания показват, че консумацията на около 5-6г ксилитол на ден може да помогне за намаляване на бактериите, причиняващи плака в устата.

Въпреки това, Американската академия по детска дентална медицина казва, че са необходими повече изследвания, преди да се препоръча ксилитол за подобряване на здравето на зъбите при децата.

Любопитно

Защитен ефект на диетичния ксилитол върху инфекция с вируса на грип А.

„Известно е, че съставките на червения женшен (RG) са ефективни за облекчаване на симптомите на инфекция с грипен вирус, когато се прилагат перорално в продължение на 14 дни. В това проучване изследвахме ефекта на диетичния ксилитол върху инфекцията с вируса на грип А при мишки, при които грип А е смъртоносен. Установихме, че преживяемостта се повишава значително, когато ксилитолът се прилага заедно с RGs, което показва синергичен ефект. Ефектът на ксилитол плюс RG фракции се увеличава с увеличаване на дозата на ксилитол. Освен това хранителният ксилитол заедно с водоразтворимата фракция на RG значително намалява титрите на белодробния вирус след инфекция. Ето защо, ние предполагаме, че диетичният ксилитол е ефективен за облекчаване на симптомите, причинени от грип, когато се прилага с RG фракции, и този защитен ефект на ксилитола трябва да се има предвид във връзка с други заболявания.”

 

СОРБИТОЛ – Е420

Това е водоразтворимо съединение и в естествен вид се среща в костилковите плодове, ябълки и във водорасли. Той е изкуствен подсладител, който се получава от глюкоза чрез каталитично хидрогениране. В търговската мрежа може да срещнете и сорбитол, получен от царевичен сироп – в пакетирани храни, напитки и лекарства.

Според някои източници не влияе на отделянето на инсулин, но може би е по-добре да се каже, че има сравнително нисък гликемичен индекс, тъй като все пак съдържа макар и малко въглехидрати. Поради което се използва се в диетични храни и напитки, както и в сиропи за кашлица, хранителни добавки.

 

Калорийност: 2,4 kcal/g. Сорбитолът е около 60% по-сладък от захарозата (трапезна захар).

 

Ползи

Сорбитолът е широко използван захарен алкохол по няколко причини.

  • Първо, захарните алкохоли често се използват в храни и напитки вместо традиционната захар, за да се намали съдържанието им на калории. Сорбитолът съдържа приблизително две трети от калориите на трапезната захар и осигурява около 60% от сладостта. Освен това не се усвоява напълно в тънките черва. Това, което остава от съединението оттам, се придвижва в дебелото черво, където вместо това ферментира или се разгражда от бактерии, което води до по-малко усвояване на калории.
  • Второ, подсладителят често се добавя към храни, предназначени за хора с диабет. Това е така, защото има много малък ефект върху нивата на кръвната захар, в сравнение с храни, приготвени с традиционни подсладители като трапезна захар.
  • Трето, за разлика от трапезната захар, не образува кариеси. Това се основава на проучване, което установява, че сорбитолът може да намали риска от кариес в сравнение с трапезната захар, макар и не в същата степен като другите захарни алкохоли.Това е една от причините, поради които те често се използват за подслаждане на дъвки без захар и течни лекарства.
  • И накрая, той се използва самостоятелно като слабително средство за борба със запека. Той е хиперосмотичен, което означава, че изтегля вода в дебелото черво от околните тъкани, за да насърчи движението на червата.

 

Странични ефекти

  • При консумация в големи количества може да предизвика подуване на корема, метеоризъм и диария. Някои проучвания показват, че нежеланите странични ефекти са по-вероятни, ако се приемат 10 грама или повече на ден.

FDA изисква етикетите на храни, в които при консумация се приемат повече от 50 грама дневно, да включват предупреждение: „Прекомерната консумация може да има слабителен ефект“.

 

Забележка: При тестване за поносимост към храни с Вега тест наблюдавам, че при хора с проблеми с червата, особено дебело черво, сорбитол не влияе добре.

 

 

С внимание

  • Сорбитолът не трябва да се приема с калциев или натриев полистирен сулфонат, които се използват за лечение на високи нива на калий в кръвта. Това може да причини взаимодействие, което води до смърт на чревната тъкан.
  • Ако приемате сорбитол за облекчаване на запека, избягвайте да използвате други лаксативи по едно и също време, освен ако не ви е предписано изрично да го направите.
  • Препоръчва се повишено внимание, ако използвате сорбитол за деца. Най-добре е да говорите с вашия лекар за конкретно дозиране за деца.
  • Хората със съществуващи храносмилателни състояния или чувствителност (като Болест на Крон, Синдром на раздразненото дебело черво и др. подобни) да се консултират с лекаря си преди да използват сорбитол. Това отново е свързано с възможният му лаксативен ефект.

 

 

МАЛТИТОЛ – Е965

Малтитолът се среща естествено в различни плодове и зеленчуци. Малки количества малтитол естествено съществуват в печен малц и листа от цикория. Малтитолът се произвежда в търговската мрежа от нишестето на зърнени култури като царевица, пшеница и картофи.

Предлага се в търговската мрежа като малтитол сироп (E965ii) и кристален малтитол (E965i)

 

Ползи

  • Както при другите захарни алкохоли, малтитолът се абсорбира слабо в тънките черва и има по-нисък инсулинемичен (35 срещу 45) и гликемичен индекс (35 срещу 68) спрямо захарозата (бяла захар). Метаболизмът на малтитола следва известен път – частично хидролизиран в стомаха, частично се абсорбира в тънките черва.
  • Не намалява pH на слюнката.
  • Не ферментира в устната кухина.
  • Възможни пробиотични ефекти. Според едно изследване Малтитолът проявява определени пребиотични ефекти при плъхове или хора.
  • Лесно се абсорбира и използва от микробиома (добрите бактерии в червата).
  • Притежава приблизително 90% подслаждащата сила на захарозата.
  • Осигурява добра храносмилателна поносимост. Това позволява широкото му използване както за деца, така и за възрастни в различни диетични приложения, най-вече в категории сладки храни като торти, сладкиши, захарни изделия, шоколад, дъвки и закуски, както и използването му като настолен подсладител.

 

Калорийност: 2,4 kcal/g, подслаждаща сила – 90% от тази на захарта. Гликемичният индекс (GI) на кристалния малтитол е 36, а GI за сиропа е 52.

 

Дневна доза

Възрастните могат да ядат до 40g малтитол/ден без значителни симптоми, докато децата могат да консумират 15g.

 

Любопитно

  • Добавянето на малтитол към шоколада помага за намаляване на горчивината на какаото и удължава срока на съхранение.
  • Малтитолът е полезен заместител на мазнините и заместител на захарта в замразени млечни храни и сладолед, тъй като прави продуктите кремообразни, сладки и лепкави и удължава срока им на годност.
  • Сладките, направени с малтитол не са толкова лепкави.
  • Малтитолът обикновено е признат за „халал“, тъй като е разрешен от ислямското законодателство и е кошер парев, тъй като отговаря на всички изисквания за „кашрут“. *Счита се за подходящо за вегани и е без ГМО, тъй като суровото нишесте идва от не-ГМО растения.

 

Безопасност

  • Не е генотоксичен. Не е цитотоксичен. Не е тератогенен. Най-общо казано, но в нормални дози.

В проучване на Canimoglu и Rencuzogullari, проведено за разкриване на генотоксичността и цитотоксичността на малтитола, плъховете са били прилагани интраперитонеално с концентрации на малтитол до 10 g/kg телесно тегло (т.т.), тоест много висока доза. Въпреки тази доза малтитолът не е нито генотоксичен, нито цитотоксичен. Не бива да се вярва, че 10 g/kg т.т. малтитол трябва да се дават на хората за един ден. Следователно максималната използвана доза малтитол не може да бъде превишена и може да се заключи, че малтитолът няма генотоксичен ефект върху in vivo тестовата система.

  • Намалява теглото на плода. Не е доказано, че малтитолът е тератогенен, но е демонстрирано ембриотоксично влияние чрез намаляване на теглото на плода и предизвикване на забавяне на растежа при много висока концентрация (4 g/kg телесно тегло).

Причинява забавяне на растежа при високи дози (4 g/kg телесно тегло). За една жена с тегло 60kg това е прием на 240г на ден – наистина много висока доза! И отново ежедневно за продължителен период от време!

  • Според оценката на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Комисията на Codex Alimentarius, малтитолът и други нискокалорични подсладители са безопасни за консумация от човека и няма да причинят рак или други проблеми, свързани със здравето, стига да се консумират в приемливи количества.

 

 

МАНИТОЛ – Е421

Манитол е полиол, получен от фруктоза. Манитолът, получен от фруктоза, е широко разпространен в природата и е най-разпространеният полиол в растителното царство. Освен това, той се произвежда от голям брой нишковидни гъби от родовете Aspergillus и Penicillium, от дрожди, принадлежащи към рода Candida, и от бактерии като Pseudomonas putida и хетероферментативни млечнокисели бактерии.

 

Ползи

  • Използва се в продукти за хора с диабет, тъй като има нисък гликемичен индекс.
  • Има антиоксидантни свойства.
  • Предпазва от кариес. Има некариесогенни ефекти, тъй като се метаболизира слабо от оралния микробиом.
  • Полезно за хора с диабет. Тъй като манитолът се абсорбира само частично от тялото, той значително намалява повишаването на кръвната глюкоза и нивата на инсулин, които възникват след поглъщането на глюкоза.
  • В медицината манитолът се прилага като мощен осмотичен диуретик, докато във фармацевтичната индустрия се използва за маскиране на нежелани вкусове.

 

Калорийност: 1,6 kcal /g. Притежава 60% сладост в сравнение със захарозата. Гликемичен индекс 0.

 

Безопасност

  • Съвместният експертен комитет по хранителни добавки (JECFA) на Световната здравна организация заключава, че полиолът е безопасен.
  • Манитолът привлича вода от чревната стена (осмотичен ефект), така че може да причини диария, ако се консумира в излишък. Както при всички полиоли, прекомерната консумация (според някои изследвания повече от 50 грама на ден, при други 35г на ден – от човек с тегло 70кг.) може да причини слабителен ефект, подобен на ефекта на сложни въглехидратни храни като боб или сини сливи – напр. по-меки изпражнения и/или повече чревни газове от обикновено.
  • По време на бременност. Изглежда няма данни за евентуалното вредно въздействие на подсладителя манитол върху растящия плод.
  • Изглежда няма доказателства за връзка между манитол и рак.
  • Манитол като лекарство. Манитолът действа като осмотичен диуретик, което означава, че извлича вода от кръвта в урината и по този начин може бързо да намали кръвното налягане.
  • Като интравенозно лекарство се използва за понижаване на повишеното налягане в черепа (вътречерепно налягане или ICP) и за лечение на повишено налягане в окото (глаукома). Хора с такива проблеми следва да се консултират с лекар преди прием на манитол.

 

 

ЛАКТИТОЛ – Е966

Лактитолът се получава чрез хидрогениране на лактозата, която се получава от суроватката.

Има свойства подобни на другите захарни алкохоли – не предизвиква кариес, има нисък гликемичен индекс, има добър вкус без неприятен послевкус.

При по-високи дози може да има ефект на лаксатив – увеличава обема на изпражненията и стимулира перисталтиката.

Лактитол монохидратният сироп се използва като слабително.

 

Калорийност: 2,6 kcal /g. Гликемичен индекс 5.

Притежава 40% сладост в сравнение със захарозата. Добре е да се ползва заедно с друг, интензивен подсладител като сукралоза, стевия и др.

 

Безопасност

В ЕС е прието, че безопасната дневна доза е 50г на ден.

 

Любопитно

На пазара в насипно състояние лактитолът е 8 пъти по-висок от цената на захарта. Това го прави един от най-скъпите подсладители, използвани в търговската мрежа. Към хранителните продукти обикновено се добавят само малки количества. за постигане на желани качества като текстура, устойчивост на влага и външен вид.

 

 

Най-общо казано, повечето полиоли имат няколко странични ефекти при прием на високи дози, като слабително, стомашно-чревни симптоми, подуване на корема, диария и коремна болка. Следователно, ако някой хранителен продукт съдържа повече от 10% добавен малтитол или други полиоли, той трябва да включва твърдението „Прекомерната консумация може да има слабително действие“.

 

Описаните по-горе характеристики на захарните алкохоли – ползи, странични ефекти, както и калорийност, може да разгледате и изтеглите в табличен вид:  Захарни алкохоли

 

ЗАХАРНИ АКОХОЛИ – ЧАСТ 2

 

За тези, които се хранят по Зоната:

  • Еритритол – приемам го за продукт без калории, т.е. не го смятам
  • Ксилитол – 15г за 1В
  • Сорбитол – 15г за 1В
  • Малтитол – 15г за 1В
  • Манитол – 23г за 1В
  • Лактитол – 14г за 1В

Как смятам?

Да вземем ксилитол – съдържа 2,4 ккал за грам. Това са 240 ккал за 100г, всички те от въглехидрати (на опаковките пише 100% въглехидрат).

240 ккал идват от 60г въглехидрати (другите не се усвояват).

В този случай 900:60=15г за блок въглехидрат, т.е. 15г ксилитол = 1В.

И така и за останалите.

Еритритол може да има 0,2ккал на грам, т.е. 20ккал на 100г, което е 180г за 1В. Това в случай, че на опаковката пише „Калорийност 20 ккал”.

 

ЗАХАРНИ АЛКОХОЛИ – ЧАСТ 2

Как маслото от черен кимион влияе върху лечението и възстановяването от COVID-19

/0 Comments/in /by

Същност

Ефективното лечение на COVID-19 е в процес на интензивни изследвания. Маслото от черен кимион (МЧК) е билково лекарство с антивирусно и имуномодулиращо действие и е препоръчано за лечение на COVID-19. Това проучване има за цел да оцени ефикасността на лечението с МЧК при пациенти с COVID-19.

масло от черен кимион

Масло от черен кимион с изключително високо качество може да поръчате от тук: https://www.vegadietshop.com/masla/black-cumin-oil 

 

Метод

Всички възрастни пациенти с леки симптоми на COVID-19, приети в университетската болница King Abdulaziz, Джеда, Саудитска Арабия, бяха наети за отворено клинично изпитване. Те бяха разделени на случаен принцип в контролни или лечебни групи, като в лечебната група получават 500 mg МЧК два пъти дневно в продължение на 10 дни. Симптомите се наблюдаваха ежедневно чрез телекомуникация. Първичният резултат се фокусира върху процента пациенти, които са се възстановили в рамките на 14 дни.

Резултат

Общо 173 пациенти са включени за експеримента. Средната възраст е 36 години, а 53% от пациентите са мъже. Контролната и МЧК групата включваха съответно 87 и 86 пациенти. Процентът на възстановените пациенти в МЧК групата (54%) е значително по-висок от този в контролната група (31%). Средната продължителност до възстановяване също е по-кратка за пациентите, получаващи МЧК в сравнение с контролната група.

 

  1. Въведение

Тъй като пандемията продължава, търсенето на ефективно лечение се превръща в приоритет на научните медицински изследвания. Понастоящем има малко фармакотерапевтични лекарства, ефективни срещу COVID-19. Поради това се обмислят допълнителни билкови лекарства, богати на биологично активни молекули за лечение срещу коронавирусна инфекция. Тези терапии се използват широко срещу респираторни заболявания и е докладвана тяхната ефикасност срещу симптомите на грип. По-специално, маслото от черен кимион се предлага като потенциално фитолекарство поради няколкото му фармакологични действия като противовъзпалителни, антивирусни и имуномодулиращи ефекти.

МЧК, добре позната хранителна подправка с висока лечебна стойност, произхожда от различни исторически среди. Няколко активни съединения са идентифицирани, включително тимохинон. Профилът на безопасност на тимохинон е документиран в много клинични проучвания. Скорошен систематичен преглед на рандомизирани клинични проучвания (RCT), които използват МЧК, не показа сериозни неблагоприятни ефекти върху чернодробната и бъбречната функция. Няколко предклинични и клинични проучвания са документирали антивирусната активност на МЧК срещу няколко вируса. Ин витро проучване показа, че натоварването с коронавирус намалява с МЧК.

Имунната система се състои от сложна клетъчна подредба, която защитава срещу нежелани натрапници. Въпреки това, добре координираното действие между неговите елементи е от съществено значение за правилното функциониране. В няколко проучвания е показано, че МЧК проявява имуностимулиращи ефекти чрез индуциране на множество клетъчни медиатори и имунни отговори за ликвидиране на инфекциите. Обратно, при проучвания върху възпалителни състояния, МЧК демонстрира противовъзпалителни и имуномодулиращи действия чрез намаляване на провъзпалителните медиатори. Освен това са докладвани аналгетични, антипиретични и бронходилататорни свойства на МЧК.

Въз основа на тези наблюдения върху фармакологичните активности на МЧК беше предложена потенциалната терапевтична ефикасност на МЧК при COVID-19. Това проучване има за цел да изследва влиянието на добавката на МЧК за намаляване на продължителността на симптомите и усложненията при симптоматични пациенти с лека форма на COVID-19.

 

  1. Метод

2.1. Дизайн на проучването

Проучването беше проспективно, с две рамена, паралелни групи, рандомизирано, контролирано, отворено клинично изпитване фаза II, използващо перорален NSO при възрастни пациенти с лека форма на COVID-19. Изпитването е одобрено от етичната комисия на университетската болница King Abdulaziz University Hospital (KAUH), Джеда, Саудитска Арабия (референтен номер 266-20). NCT04401202

2.2. Участници

Бяха наети възрастни пациенти на възраст 18 и повече години с лека форма на COVID-19, постъпили в спешното отделение и амбулаторните клиники в КАУХ между 1 май и 31 септември 2020 г. Участниците бяха изолирани в общежитието на КАУХ или домовете им. Инфекцията със SARS-CoV-2 е потвърдена при всички пациенти чрез тест за полимеразна верижна реакция в рамките на една седмица от появата на симптомите. Лекият COVID-19 се определя като симптоми на инфекция на горните дихателни пътища при липса на клинични или радиологични признаци на пневмония или хипоксия. Всички участници разбраха и се съгласиха да спазват планираните процедури за проучване. Изходните характеристики бяха записани за участниците, включително възраст, пол, индекс на телесна маса, статус на тютюнопушене, дни преди записване и съпътстващи заболявания.

Критериите за изключване включват текуща анамнеза за пневмония, тежко заболяване, изискващо прием в интензивно отделение, тежко хронично бъбречно заболяване, краен стадий на бъбречно заболяване, изискващо диализа, повишена аланин трансаминаза или аспартат трансаминаза, бременност или кърмене, очаквано преместване в рамките на 72 часа в друга болница от мястото на изследването, предишно лечение с МЧК или алергия към изследваното лекарство. Поради политиките за контрол на инфекциите, участниците предоставиха устно информирано съгласие преди рандомизацията. Проучването следва насоките на Декларацията от Хелзинки и Токио за хората.

 

 

  1. Резултати

Общо 233 пациенти с потвърден COVID-19 бяха оценени за допустимост от 1 май до 30 септември 2020 г.. Петдесет пациенти бяха изключени поради гореспоменати причини. Останалите 183 пациенти бяха рандомизирани в МЧК (91) и контролни групи (92). Впоследствие четирима пациенти от групата на МЧК и шест пациенти от контролната група бяха загубени за проследяване по странични причини.

В анализа са включени общо 183 пациенти с потвърдена лека форма на COVID-19. Средната им възраст е 36 ± 11 години. 97 (53 %) пациенти са мъже и 86 (47 %) са жени. Техният среден индекс на телесна маса е 27,1 ± 5,6 kg/m2.

От общия брой пациенти в проучването, 85 (46 %) пациенти са се възстановили в рамките на 14-дневния период на проучването. Процентът на пациентите, възстановени в групата на МЧК, е значително по-висок от този в контролната група (57 пациенти [63 %] срещу 32 пациенти [35 %]). Освен това, средният брой дни, необходими за възстановяване в МЧК групата, е значително по-малък в сравнение с тези в контролната група (10,7 ± 3,3 дни спрямо 12,4 ± 2,9 дни).

Нежелани събития се наблюдават при трима пациенти с леки стомашно-чревни симптоми от групата на МЧК (3,4 %). Освен това четирима пациенти от контролната група (4,6 %) са били хоспитализирани по време на периода на проучването поради усложнения на заболяването. Само един пациент от групата на МЧК (1,1 %) обаче е хоспитализиран поради силно гадене и повръщане; се подозира, че това са утежнените неблагоприятни ефекти на МЧК. Почти всички пациенти в групата на МЧК показват добро съответствие с лечението с МЧК (консумирали повече от 90 % от своите капсули МЧК).

 

  1. Заключение

Добавянето на перорална доза от МЧК при 500 mg два пъти дневно в продължение на 10 дни в проба от възрастни пациенти с леки симптоми на COVID-19 се свързва с по-висок процент на възстановяване от обичайните грижи самостоятелно на 14-ия ден от заболяването. Освен това се наблюдава по-бързо възстановяване от симптомите на COVID-19 и по-нисък процент на хоспитализация с нисък профил на неблагоприятни ефекти. По-конкретно, лечението с NSO има подчертан ефект върху продължителността на аносмия (загуба на обонянието) и хрема. Необходими са бъдещи по-големи двойно-слепи плацебо-контролирани проучвания, използващи обективни лабораторни резултати и включващи повече пациенти с тежко заболяване, за да се потвърдят ползите от NSO за лечение на COVID-19.

Цялото изследване в оригинал може да прочетете ТУК.

Ходене за отслабване: 8 съвета за изгаряне на мазнини

/0 Comments/in /by

Много хора предпочитат ходенето за отслабване пред останалите видове спорт и тренировки. Какво трябва да знаем, обаче за да бъде това ходене от полза, а не просто разходка. Вижте отговорите в превод на една статия в MedicalNewsToday.

ходене за отслабване

Редовното ходене предлага много потенциални ползи за здравето, включително загуба на тегло. Това е и една от най-лесните и успешни форми на упражнения, които човек може да прави. Много хора могат да ходят редовно и да се възползват от предимствата да бъдат по-активни.  Много от лекарите са съгласни, че ниската двигателна активност е потенциална причина за много предотвратими състояния, като най-често срешаните са затлъстяване и сърдечни заболявания.

Едно проучване в Journal of Exercise Nutrition and Biochemistry показва положителните ефекти, които ходенето може да има върху изгарянето на мазнини и намаляването на обиколката на талията при затлъстели жени.

Жените трябвало да ходят между 50-70 минути 3 дни в седмицата в продължение на общо 12 седмици. След проучването се установило, че участниците в проучването са загубили средно 1,5% телесни мазнини и 2,8 см от талията си.

Въпреки че всяко повишаване на нивото на активност може да донесе ползи, има някои неща, които човек може да направи, за да увеличи количеството мазнини, които изгаря по време на ходене. Това включва:

Увеличаване на темпото

Редовното ходене може да помогне за отслабване и подобряване на нивата на активност. Както при бягането, плуването и други форми на аеробни упражнения, темпото има значение. Човек изгаря повече калории при ходене с бързи темпове в сравнение с ходенето по-бавно.  Изследване, публикувано в “Медицина и наука в спорта и упражненията”, показва, че когато хората увеличават темпото си до бягане, те изгарят повече калории. Това проучване също така показва, че групата бегачи тежи по-малко от групата на ходещите, което предполага, че скоростта влияе пряко върху броя на калориите, които човек изгаря, докато тренира.

Увеличаването на темпото обаче не означава, че човек задължително трябва да бяга. Бързото ходене също ще изгори допълнителни калории, за да помогне за отслабването.

Носене на допълнителна тежест

Добавянето на допълнително тегло към тренировката ще изгори повече калории. По-тежките хора изгарят повече калории, тъй като телата им изискват повече енергия за изпълнение на същата задача, отколкото някой, който не е толкова тежък; носенето на допълнителна тежест по време на ходене насърчава тялото на човек да работи по-усилено по време на разходка.

Едно проучване заключава, че хората, които са ходили с 4 км в час по равна повърхност, докато са носели жилетка с тежести, тежаща 15% от теглото им, са изгаряли 12% повече калории от човек, който не е носил жилетка. Човек, облечен с жилетка с тежести, представляваща 10% от телесното им тегло и ходил със същото темпо с наклон 5-10%, изгаря средно с 13% повече калории.

Въпреки че жилетка с тежести може да помогне за изгарянето на допълнителни калории, човек трябва да избягва носенето на тежести за глезени или китки или носене на тежести в ръцете си. И двете практики могат да доведат до мускулен дисбаланс и нараняване. Въпреки това, човек винаги трябва да внимава, когато носи жилетка с тежести. Както при всяко ново упражнение, човек трябва да говори със своя лекар, преди да използва такава жилетка. Хората с проблеми с гърба или врата не трябва да използват жилетка с допълнителни тежести. Хората, които могат безопасно да носят жилетка с тежести, вероятно ще видят подобрения в броя на изгорените калории.

Ходене по наклон

За да се увеличи изгарянето на калории, човек трябва редовно да ходи нагоре по наклонена повърхност. За някои това може да означава увеличаване на градуса на бягащата пътека, докато други може да искат да включат повече хълмове в своята тренировка на открито. Човек трябва да се стреми да върви нагоре по хълмове, стълби или наклони два до три пъти седмично.

Фокусиране върху формата и стойката

Що се отнася до ходенето, е важно да поддържате форма и стойка. Човек трябва да ходи така, че да гледа по всяко време напред, тъй като това помага да се увеличи скоростта, с която човек може да върви, както и да удължи крачката си. Докато ходи, човек също трябва да се съсредоточи върху стягането на коремните и седалищните мускули. Можете да правите това по време на цялата разходка или за кратки интервали. Тази техника може да ви помогне да стегнете тези мускули и да се предпазите от наранявания, за да може да продължите тренировките си.

Включване на интервали със силови тренировки

Добавянето на тренировки за сила, като трицепсови спадове, може да направи разходките ви по-полезни. За да помогне за изгарянето на повече калории и за увеличаване на растежа на нови мускули, човек може да опита да добави и тренировки за сила по време на разходката си. Някои упражнения, които да опитате, включват: клекове,  лицеви опори, напади, напади с приклякване, набирания и др. Кратките интервали с такива упражнения могат да помогнат за увеличаване на сърдечната честота на човек и за изграждане на мускули. Те също могат да помогнат да направят рутинното ви ходене по-интересно.

Силово ходене през интервали

Силното ходене през интервали може да бъде ефективен начин човек да увеличи броя на калориите, които изгаря по време на ходене. За енергично ходене през интервали трябва първо да ходите около 5 до 10 минути, за да загрее. След това увеличете темпото и продължете с бързо и устойчиво темпо за 10 до 15 секунди, преди да се върнете към нормалното темпо на ходене. Може да повтаряте това по време на разходката докато решите и имате сили за това. А може да започнете с 5-минутна интервална разходка и впоследствие, с течение на времето да включи повече интервали за бързо ходене в своите разходки.

Правейки три кратки разходки на ден

Въпреки, че дългите разходки са добри, по-кратките, по-честите разходки също могат да осигурят предимства. На някои хора може да им е по-лесно да поддържат ежедневните си упражнения, като правят по-кратки разходки през целия ден, вместо да правят много по-голяма разходка веднъж на ден. Експертите смятат, че 3-кратната разходка през деня също носи ползи. Според едно проучване върху неактивни хора на възраст над 60 години, ходенето по 15 минути три пъти на ден може да помогне за по-добър контрол на нивата на кръвната захар, отколкото ходенето веднъж дневно в продължение на 45 минути.

Стремеж към повече стъпки всеки ден

Изкачването пеш на стълбите, когато е възможно, може да увеличи броя на ежедневните стъпки. Популярните фитнес тракери и крачкомери насърчават хората да правят 10 000 стъпки на ден, а едно проучване от 2016 г. се съгласява, че 10 000 стъпки са идеални. Това се получава при около 8 км пеша. Хората, които се интересуват от ходене с цел отслабване, трябва систмно да правят поне 10 000 стъпки всеки ден. Някои хора може дори да искат да увеличат общия си брой стъпки над тази цифра. Въпреки това, всички стъпки, които човек прави извън нормалния си ежедневен брой стъпки, могат да му помогнат да отслабне. Фитнес тракерите, които броят стъпки, са отличен стимул да помогнат на хората да правят повече стъпки всеки ден. Дори ако човек не може да достигне 10 000 стъпки на ден, той трябва да си постави разумна цел и да работи, за да го постигне. Може да увеличите броя на стъпките, които правите всеки ден, като променяте някои от ежедневните си маршрути на движение. Съветите за това включват: качване по стълбите вместо асансьора, паркиране по-далеч от магазина, работата или училището,  ходене до обяд, по време на почивката в работата или в училище, вместо да седите в стая за почивка.

Обобщение

Преди да добавите тежести или да увеличите интензивността си чрез скорост или наклон, трябва да говорите със своя лекар или друг медицински специалист. Трябва да се стремите да увеличите редовността на своето ходене, както и броя километри или стъпки, които прави всеки ден. Опитайте да добавите малко повече интензивност няколко дни в седмицата с по-бързи разходки или увеличени наклони.

 

Превод от: https://www.medicalnewstoday.com/articles/325809

Какво да закусват децата при различни непоносимости?

/0 Comments/in , /by

Напоследък все повече деца страдат от непоносимост към млечни продукти и яйца, и по-рядко (слава богу) към глутен. И тогава пред родителите възниква въпосът “Какво ще яде това дете?”.  Особено тези, които скоро са се сблъскали с този проблем.

какво да закусват децата

Когато това се случи с дъщеря ми, първите седмици този въпрос беше за мен въпрос с повишена трудност 🙂 . Но впоследствие с много четене и ровене из нета разбрах, че не е толкова сложно. Особено сега, когато има голям, наистина голям избор от алтернативни продукти.

Вижте някои лесни за изпълнение идеи. Трудните, по-скоро по-трудоемки, ще намерите сред рецептите в блога 🙂 .

 

При непоносимост към млечни, яйца, соя и/или глутен:

 

📌Кокосово мляко с мюсли – мюсли със сушени плодове, мюсли с ядки или семена, мюсли с шоколад (има и такива без млечни) и т.н.

Ако нямате проблем с ядките може да ползвате ядково мляко, но по-добре редувайте с кокосово. Ако имате проблем с глутена, мюслито трябва да е безглутеново.

📌Кокосово мляко с овесени ядки и плод – накиснете или сварете овесените ядки в млякото и след това добавете плод по желание. Може да добавите ядки или семена, кокосови стърготини, а за хрупкавост да поръсите с  с пукан амарант или натрошени какаови зърна.

📌Оризова каша с плод и ядки – сварете оризови ядки в алтернативно мляко или вода на каша. Добавете плод и всичко друго по желание.

📌Филийка с лютеница и качествена шунка, може домашно направена. При непоносимост към глутен хлябът е безглутенов или ползвайте криспи тост – от ориз, ориз и царевица, ориз и кокос, от елда, оризовки.

📌Филийка с „Родопска закуска” и домат /краставичка. Как се прави веган “родопска закуска” вижте по-долу.

📌Филийка с авокадо и сирене от кашу или веган сирене от кокос.

📌Филийка със сладко/мармалад и чаша ядково или кокосово мляко.

📌Филийка с фъстъчено масло и сладко /или петмез/ и чаша чай и т.н. Препоръчвам фъстъчено масло от български фъстъци, може да ползвате фъстъчено масло крънч със стевия.

📌Макарони с веган сирене. При непоносимост към глутен ползвайте безглутенови макарони.

📌Макарони с настъргана ябълка/круша, малко кокосово масло, натрошени ядки и канела.

📌Кус-кус с малини/боровинки/, малко кокосово масло и натрошени какаови зърна т.н.

 

„Родопска закуска” – за всички това е извара със сол, олио/зехтин, чесън, чубрица или червен пипер. Обаче има и веган вариант, специално за хора с проблем с млечните.

Как да си я приготвим: можете, ако си правите ядковото мляко у дома. Тогава заделяте пулпата от ядките и към нея добавяте зехтин, сол, малко лимонов сок и подправки на вкус – чесън, червен пипер, черен или лют пипер (това опция за възрастни), чубрица, самардала….въпрос на вкус.

А как да си приготвите ядково мляко у дома и още малко приложения на пулпата – вижте тук: https://vegadiet.bg/homemade-nuts-milk/

 

Още идеи за тост без мляко и яйца може да почерпите от тук: https://vegadiet.bg/10-vegan-avocado-toast/

 

📌При непоносимост към глутен ползвайте безглутенов хляб, криспи тост от ориз, царевица или елда, безглутеново мюсли, ядки от киноа, ядки от елда, оризови ядки, безглутенови макарони, безглутенов кус-кус и т.н.

📌Идеите са подходящи не само за деца 🙂 .

Гума ксантан в диетата – за и против

/0 Comments/in /by

Почти всеки на безглутенов режим малко или много ползва, или се е случвало да ползва, гума ксантан. Добавката присъства в много готови безглутенови смеси, както и в почти всички готови безглутенови продукти като хляб, бисквити, сухари и много други.

Гума ксантан е полизахарид, използван като хранителна добавка. Получава се чрез ферментация на захар от зърнени култури при използване на бактерията Xanthomonas campestris. (1) Най-често за получаването на гума ксантан се използва царевица, но е възможна употребата и на пшеница. Поради това, хора с алергия към царевица и/или пшеница трябва да имат предвид, че е възможно да проявят алергия и/или непоносимост и към гума ксантан.

Трябва или не трябва да ползваме Е415 в диетата си?

Проучвания върху
животни

При проведен експеримент с 
плъхове „(30 мъжки и 30 женски в група) са хранени с ксантанова смола в
диетата в продължение на 2 години при дозови нива от 0, 0,25, 0,50 и 1,0 g / kg
/ ден. Не се наблюдава значителен ефект върху растежа, преживяемостта,
хематологичните стойности, теглото на органите или честотата на тумора. Меките
изпражнения се отбелязват по-често при мъжете от високо и средно ниво, но
разликите от контролната група едва достигат нивото на статистическа значимост”.

„Групи от 4 мъжки и 4 женски кучета бигъл са хранени с 0, 0,25, 0,37 и 1,0 g / kg / ден ксантанова гума в диетата в продължение на 2 години, започващи на възраст 4-8 месеца. Не са наблюдавани разлики на контролните кучета спрямо лекуваните кучета по отношение на преживяемостта, приема на храна, повишаване на телесното тегло, електрокардиограми, кръвно налягане, хемограми, груби некропсични наблюдения, тегло на органите или хистопатологични наблюдения.” (2)

Изследване на антитуморен ефект на Гума Ксантан (XG): „За да се изследват in vivo антитуморни ефекти на XG, мишките се инокулират подкожно с туморни клетки и се прилагат перорално с XG веднъж на всеки 5 дни от 1 ден преди инокулацията на тумора. Разгледани са растеж на тумори, оцеляване на мишки, NK активност и туморо-специфична цитотоксичност.”

Резултати: „Пероралното приложение на XG значително забавя
растежа на тумора и удължава преживяемостта на мишките, инокулирани подкожно с
клетки от меланом B16K (b).” (3)

Това последно проучване всъщност се отнася до потенциалните
антитуморни свойства на ксантанова гума и изследователите установяват, че
прилагана през устата, гума ксантан е в състояние да забави растежа на тумора и
да удължи оцеляването на мишки с меланом.

Изследвания върху
хора

Първото проучване има за цел да определи безопасността на
ксантановата дъвка, когато се консумира от хората в ежедневна диета, но при
нива, много по-високи от тези, които обикновено се консумират.

 В продължение на 23
дни 5 възрастни мъже без проблеми с GI консумират между 10,4 g и 12,9 g
ксантанова гума дневно (въз основа на теглото на субектите), което е 15 пъти
повече от сегашния препоръчителен дневен прием от 10 mg / kg. Като цяло, при
тях се наблюдава намаляване на серумния холестерол, увеличаване на фекалната
жлъчна киселина и увеличаване на изпражненията и съдържанието на вода. (4)

В друго проучване доброволците консумират 15 г гума ксантан
на ден в продължение на 10 дни. (5)  Установено е, че ксантановата гума е
„високоефективно слабително“, а субектите имат по-голямо количество изпражнения
и газове. Това не е много изненадващо като се има предвид високата доза. Но
освен това, изследователите открили, че преди изпитателния период бактериите от
изпражненията само на 12 от 18-те лица могат да разграждат ксантановата дъвка,
докато след изпитателния период бактериите от 16 от пациентите могат да я
разграждат.

Освен това пробите от изпражненията, съдържащи бактерии,
които биха могли да разрушат ксантановата дъвка, са показали много по-голямо
производство на водороден газ и късоверижни мастни киселини след изпитателния
период в сравнение с изходното ниво, което показва, че чревните бактерии на
субектите бързо се адаптират към тази нова храна източник. Което показва, че гума
ксантан (като много несмилаеми въглехидрати) може да окаже въздействие върху
микробиома на червата в големи дози.

Некротизиращ
ентероколит (НЕК) при кърмачета (6)

Преди време New York Times публикува статия, свързана със смъртни
случаи на бебета, които са развили NEC след консумация на диета с формула или
кърма, която е била сгъстена с продукт на базата на ксантан, наречен
SimplyThick.

„SimplyThick (®) (ST) е безопасно използван като сгъстител
за лечение на възрастни, които имат дисфагия, но безопасността на този продукт
не е проучена при недоносени деца. Ксантановата дъвка е съставката на ST, която
води до сгъстяване, а също така е ефективно слабително. Наскоро започнахме да
използваме ST за лечение на недоносени деца с дисфагия и / или
гастроезофагеален рефлукс. Описваме три случая на недоносени деца, които са
развили некротизиращ ентероколит (NEC), след като са били хранени с ST. За
разлика от класическия NEC, и трите случая са представени с колонизиращ NEC с
късното начало.” (7)

В търсене на причинно-следствената връзка на смъртните
случаи с консумацията на гума ксантан са направени редица проучвания върху
мишки. При метоболирането на гума ксантан се получават късоверижни мастни
киселини и млечна киселина, които   са продукти на бактериална ферментация в дебелото
черво. „Луминалните късоверижни мастни киселини могат да индуцират дозо-зависимо увреждане на чревната
лигавица при новородени плъхове, наподобяващи патологията, наблюдавана при
некротизиращ ентероколит при новородени. Свръхпроизводството / натрупването на
късоверижни мастни киселини, но не и млечна киселина, в проксималния дебело
черво и / или дисталния илеум може да играе роля в патогенезата на
некротизиращия ентероколит при недоносени деца.” (8)

„Неонаталният некротизиращ ентероколит (NEC) е заболяване, което засяга предимно недоносени деца. Добре известно е, че недоносеността, храненето с ентерална формула и колонизацията на бактериите са три основни рискови фактора за NEC. Оцетна киселина, пропионова киселина и маслена киселина са късоверижни мастни киселини (SCFAs), които се произвеждат главно в дебелото черво чрез бактериална ферментация на несмилани въглехидрати. Въпреки че производството на SCFA в скромни количества е от съществено значение за нормалната функция на лигавицата на дебелото черво, прекомерното производство / натрупване на SCFA, което може да възникне при недоносени деца поради повишена малабсорбция на въглехидрати и лоша стомашно-чревна подвижност и може да има вредно въздействие върху целостта на лигавицата. Ето защо се предполага, че твърде много луминирани късоверижни мастни киселини могат да причиняват неонатален NEC. (9)

И въпреки че късоверижните мастни киселини са жизненоважни
за здравето на дебелото черво, незрелите храносмилателни системи на новородените
изглежда са изключително чувствителни към тях.

И макар да е важно да се избягва даването на ксантанова дъвка на кърмачета (особено в големи количества), нищо не променя факта, че гума ксантан изглежда сравнително безобидна при възрастни хора. Нито едно от проучванията върху животни или хора не е установило увреждане на чревната лигавица след консумация на ксантанова гума, дори в големи дози, така че тази опасност изглежда е уникална за новородените. За всички останали, късоверижните мастни киселини всъщност са полезни за червата и за метаболитното здраве.

НО…за мен всичко е много индивидуално. Така, както има хора, които понасят добре гума ксантан, така ще има и такива, на които тя ще се отрази неблагоприятно. Мисля, че неприятните симптоми не се дължат само на гума ксантан, по-скоро това е съвкупност от няколко неща – заболяване на червата, чревен дисбаланс, бактерии и/или паразити в червата, хранителни алергии и/или непоносимости, начин на хранене не само сега, а и далеч назад във времето, да не подценяваме стреса и състоянието на имунната система.

Според мен, хората с храносмилателни проблеми като цяло трябва
да избягват ксантановата гума, не защото има доказателства, че може да увреди
червата, а защото е възможна появата на неприятни чревни симптоми.

Не попаднах на доказателства, че ксантановата гума може да причини сериозни вреди, но не мисля, че е нужно да се приемат големи количества всеки ден. Повече от година съм на диета без глутен и за целия този период съм ползвала няколко пъти гума ксантан в рецептите си (обикновено в готови смеси). И повярвайте ми и без нея нещата се получават. Случвало се е обаче да си купя смес с гума ксантан и познайте какво? Ами не, не правя трагедия от това.

Източници:

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9763683

2.https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/0041008X73901786

3.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19788935

4.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3549377

5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8329363

6.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22575248

7.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22289705

8.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12394382

9.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14962641

Хранене при хроничен хиперациден гастрит

/0 Comments/in /by

Какво представлява, какъв е режимът на хранене, как трябва да се приготвя храната, кои са забранените и кои разрешените храни, както и примерно меню.

Хранене при гастрит

Може да свалите режимът на хранене в PDF формат: download

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица, което може да бъде остро или хронично. Правилното лечение на острите гастрити предпазва от хронифицирането им.

Гастритът е два вида – с повишена стомашна секреция и
киселинност (повишено отделяне на солна киселина) и с понижена стомашна
секреция и киселинност (понижено отделяне на солна киселина).

Тук ще се опитам да дам малко информация за първия вид
гастрит, този с повишена секреция и киселинност.

Хроничният гастрит с повишена стомашна секреция и киселинност
се означава като хиперациден или хипертрофичен. Според някои автори този
гастрит предхожда язвената болест.

Различават се две форми на хроничен гастрит с повишена
стомашна секреция и киселинност – диспептична и болкова.

Диспептичната форма се характеризира с оригване и парене
„под лъжичката”. Рядко е налице повръщане. Апетитът е запазен, дори повишен.

Болковата форма на хиперацидния гастрит се характеризира с
появата на късни болки, обичайно 2-3 часа след нахранване, както е при язвената
болест, а също така и с късна нощна болка и болки сутрин след събуждане от сън.

Основна част от лечението на гастрит е диетата, т.е. режимът
на хранене.

Режим на хранене

Режимът на хранене е поне 4-кратен, може и 5 ,6-кратно
хранене, в строго определени часове от деня. Храненето трябва да бъде бавно,
храната да се дъвче добре за да може да се раздроби и да се смеси със слюнката,
което улеснява смилането й в стомаха. Не трябва да се храните бързо и на крак! Необходимо е по-стого спазване на
диетата през пролетно-летния сезон, когато най-често се наблюдава обостряне на
неприятните симптоми при хората с гастрит.

Диетата се състои в приемане на храна, която щади стомашната
лигавица и избягване на такава, която увеличава производството на солна
киселина в стомаха.

Храната трябва да бъде нарязана или раздробена на по-малки
парчета, може да се приема под формата на пюрета, каши, каши с мляко, пасирани
ястия и супи, плодови сокове, нектари, смутита.

Трябва да се избягват пикантни храни и напитки, подправки,
газирани напитки, сол.

Да се избягва хранене с много студени или с горещи храни и
напитки. Храната трябва да бъде затоплена до температура на тялото, но не гореща
или извадена от хладилник.

Храната трябва да бъде приготвена чрез варене, варене на
пара, на водна баня, печене на скара, на грил, на тиган, във фурна, но без
препичане.

Забранява се пържене, запържване, паниране, забранени са
пикантни ястия и силни бульони, както и много сладки или сиропирани десерти.

Хранителни продукти

МЕСО

Забранени: тлъсти
меса, силни месни бульони, месни пикантни сосове, животински вътрешности
(черва, бъбреци, далак, дробчета и
др.), колбаси, наденица, луканка, пастърма, създарма, солени сушени меса,
сланина, свински врат, пушени гърди, дивеч.

Ограничени: младо
говеждо месо (крехко, добре смляно, под формата на кюфтета на пара и др.), джолан,
добре сварен език без бульона, телешки черен дроб, несолена шунка, роле,
нетлъста патица или гъска.

Разрешени: млади
меса (почистени от сухожилия, ципи и хрущяли), нетлъсто свинско месо, нетлъсти
кокошки, пуйки, пилета, пъдпъдъци, желирани меса, нетлъста пача, супи,
приготвени с агнешки крачета.

РИБА

Забранени: рибни
консерви, мариновани, пушени и осолени риби, хайвер, рибни пастети, морски
дарове (миди, стриди, раци, калмари, октопод, омари).

Ограничени:
тлъсти морски и речни риби – сьомга, паламуд, риба тон, есенна скумрия, есенен
сафрид, тлъст шаран, лефер и др.

Разрешени: нетлъсти
морски и речни риби, без кожа – мряна, пъстърва, шаран, пролетна скумрия,
пролетен сафрид, мерлуза, хек, кефал, карагьоз, копърка и др.

МЛЯКО

Забранени:
престояло кисело мляко, престоял кефир, мазни сирена (Рокфор, Камембер), солено
сирене.

Разрешени: обезсолено,
изкиснато сирене, несолен кашкавал, прясно мляко, прясно подквасено кисело
мляко, нискомаслена сметана (10-12%), прясно несолено сирене, нискомаслена
извара, млечни пастети и млечни супи.

ЯЙЦА

Забранени: гъши и
патешки яйца, майонеза, яйца на прах, пържени яйца, пържен омлет.

Ограничени: яйчен
жълтък.

Разрешени: цели
кокоши яйца (рохко сварени), яйчен белтък, яйца по панагюрски, омлети на водна
баня, крем карамел, суфлета.

ЗЪРНЕНИ ХРАНИ

Забранени: топъл
хляб, пълнозърнест хляб, хляб „Грахам”, ръжено-пшеничен хляб, царевица,
качамак, пуканки, жито, булгур, понички, мекици, топъл козунак, баници, бюреци,
тутманици, масленки, кифла с мармалад, кроасан с масло.

Разрешени:
пресен, но не топъл хляб (бял хляб, хляб Добруджа), най-добре леко препечен, пшенички
сухари (бели), бели земели, питки и хлебчета, макаронени изделия от бяло
пшенично брашно без яйца (макарони, кускус, фиде, юфка), сварени овесени ядки,
елда, ориз, оризово брашно, нишесте, обикновени бисквити, гевреци, житна слиз,
кремове с брашно и нишесте.

МАЗНИНИ

Забранени: овча и
говежда лой, свинска мас, гхи.

Ограничени:
кокоша мазнина, патешка мас.

Разрешени: прясно
краве масло, растителни масла – зехтин, сусамово олио, слънчогледово, орехово,
масло от тиквени семки, олио от гроздови семена и др., чист сусамов тахан ( до
3 с.л. дневно, ½ час преди хранене).

ЗАХАРИ

Забранени: тахан
халва, нуга халва, бонбони, шоколад и шоколадови изделия, марципан, маслени и
шоколадови пасти и торти, сиропирани сладкиши, локум, вафли, бисквити със силни
подправки.

Разрешени: захар,
глюкоза, фруктоза и фруктова захар, мед, агаве, кленов сироп, петмези,
мармалади, желета, конфитюри, компот.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

Забранени: патладжани,
ряпа, репички, алабаш, бакла, зрял фасул, нахут, соя, грах, краставици,
коприва, лук, чесън, кисело зеле, лютеница, туршии, мариновани консерви, лютиви
и пикантни сосове, солени маслини.

Ограничени:
спанак, леща, зелен фасул, зеле, гъби.

Разрешени:
картофи, тиквички, карфиол, броколи, брюкселско зеле, моркови, цвекло, печени
червени чушки, добре узрели домати, бамя, крехки марули, зелен грах (на пюре),
стерилизирани консерви.

ПЛОДОВЕ

Забранени:
твърди, кисели и недобре узрели плодове, сушени плодове, фурми, стафиди, лимони,
грейпфрут, ананас, портокали, касис, вишни, сливи, череши, праскови, кайсии, грозде,
твърди и несладки круши, зелени кисели ябълки, орехи, лешници, фъстъци,
небелени бадеми, небелени лешници, тиквени и слънчогледови семки, кестени,
много сладки компоти и нектари.

Ограничени:
нектари, белени бадеми, лешници и кашу, накиснати предварително, банани.

Разрешени: добре узрели и сладки плодове – ябълки, сладки и по-меки круши, ягоди (в малки количества), плодови пюрета и сок от ягоди, малини, меки, обелени праскови, мандарини, сладки портокали, печени и варени плодове, пасирани компоти от разрешените плодове, бадемово и друго ядково мляко от белени ядки.

НАПИТКИ

Забранени: силно
кафе, черен чай, нескафе, какао, газирани напитки, алкохол, силно охладени и
горещи напитки, руски квас, престояла боза.

Разрешени: слаб
черен чай, слабо кафе, чай от лайка, липа, жълт кантарион, шипки, мляко с
какао, сладка боза, слабо минерализирани минерални води – Софиски минерален
извор, Хисаря, Горна баня, Сливенски минерални бани, Търговище и др.

ПОДПРАВКИ

Забранени: чесън,
горчица, хрян, люти чушки, чили, лютив червен пипер, дафинов лист, черен пипер,
бахар, канела, карамфил, джинджифил, индийско орехче, майорана, салца.

Ограничени:
магданоз, копър, джоджен, чубрица, разреден лимонов сок, ванилия, доматено
пюре.

Разрешени: няма.

СОЛ

Готварската сол е ограничена до 6-8 g за денонощие. При високи стойности на
солната киселина в стомашния сок готварската сол се ограничава до 4-5 g за денонощие.

ПРИМЕРНО МЕНЮ

Закуска

Рохко сварено яйце, обезсолено сирене/извара, препечен хляб и чай с мед

Попара със сирене, сухар, малко масло и билков чай с мед.

Кифла с извара/сирене, чай с мед.

Сандвич с масло и шунка и печена червена чушка.

Препечен хляб, намазан със сусамов тахан и мед, чаша мляко.

Овесена каша – овесени ядки, сварени в прясно мляко.

Макарони със сирене.

Обяд / Вечеря

Млечна супа с кускус и сирене

Пилешка супа.

Супа от агнешко нетлъсто месо.

Зеленчукова крем супа с малко сирене/извара.

Супа топчета от телешко мляно месо.

Тиквички с ориз – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/zucchini-with-rice/

Огретен от тиквички – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/zucchini-graten/

Тиквички/чушки, пълнени с ориз или с мляно нетлъсто месо и ориз.

Карфиол с млечен сос и сирене.

Мусака от мляно нетлъсто месо и картофи.

Пиле с ориз.

Славянски гювеч (месо, чушки, домати, моркови, ориз).

Риба (без кожа, печена или варена) с картофено пюре.

Рибена чорба с позволените зеленчуци (рибата е филе, без кожа).

Следобедна закуска

Крем карамел.

Мляко с грис и ягоди или малини. Мляко с оризов грис и малини виж тук: https://vegadiet.bg/mляко-с-оризов-грис-и-малини/

Обикновени бисквити с кисело мляко.

Сухар с извара и сок от моркови.

Компот.

Печени или варени плодове с накиснати ядки от разрешените.

Мъфини със сирене – виж рецепта тук: https://vegadiet.bg/мъфини-със-сирене/

Важно!

Всичко горенаписано е валидно в общия случай, без да е отчетено индивидуалното състояние на индивида. Има храни, които въпреки, че са включени като разрешени, да не се понасят добре, както и обратното – храни от забранения списък да имат добра индивидуална поносимост.

Вега тест може да помогне много при състояния на гастрит,
язва и проблеми със стомаха. Той обаче се прави след преминаване на острата
фаза от заболяването.

Не е желателно Вега тест да се прави в момент на обострени болестни състояния (остър гастрит, криза при язва на стомаха и/или други, в момента обострени възпаления), тъй като има вероятност някои от резултатите да не са съвсем точни.

Може да свалите режимът на хранене в PDF формат: download

Черен кимион и многобройните му ползи за здравето

/0 Comments/in /by

Черен кимион и многобройните му ползи за здравето

Може би мнозина от вас са чували и чели за многото ползи от употребата на черен кимион, както и на маслото от него.
Но тук ще ви представя информация от различни научни изследвания за ползите от употребата на  семената, маслото и екстракт от черен кимион върху човешкото здраве.

Първо да започна с това, че черният кимион няма общо с обикновения кимион, нито с черния сусам.

Nigella sativa, известен като Черен кимион, Черно семе или Черно кимионно семе, е цъфтящо растение, с множество малки черни семена, произхождащо от Южна Азия. В България е познато и като челебитка.

Сурови семена, масло от семена или екстракт от семена на черен кимион традиционно се използват самостоятелно или в комбинация с други съставки за различни здравословни състояния, като екзема, кашлица, главоболие, диабет, астма, инфекции, високо кръвно налягане и какво ли още не.

Основната и най-изследвана активна съставка в маслото от черен кимион е тимохинон. Тимохинонът е изследван за защита на черния дроб, намаляване на възпалението, борба с рака и като антиоксидант. Семената съдържат също алфа-Хедерин, потенциална съставка за борба с рака.

Семената от черен кимион също са богати на различни витамини и минерали, като мед, фосфор, цинк, желязо и каротин (провитамин А).

Мастните киселини съставляват около 30% от семената. Това са предимно ненаситени мастни киселини, включително линолова киселина и олеинова киселина, и някои наситени мастни киселини.

Учени с различни специалности са изследвали възможните ползи на маслото от черен кимион. Вижте някои от тях:

Маслото може да помогне в борбата с инфекциите

Черният кимион е изследван за борба с различни бактерии, вируси и паразити. Семената от черен кимион действат срещу:
* Staphylococcus aureus, честа причина за кожни инфекции.
* Helicobacter pylori, честа причина за стомашни язви.
* Маслото от черен кимион може да се нанася и върху кожата, за да се предотвратят инфекции и     облекчаване на болката.
* Семената на черния кимион могат също да се борят с някои гъбични инфекции като Candida albicans.
* Семената от черен кимион подобряват симптомите при пациенти с хепатит С в проучване на 30 души.   В друго проучване на 75 пациенти с хепатит С, черният кимион сам (500 mg) или комбиниран с   джинджифил (500 mg) има подобен благоприятен ефект.
* Черният кимион е помогнал за борба с причиняващия херпес цитомегаловирус при мишки.
* Черният кимион помага за изчистването на паразит, причиняващ малария, при мишки.
* Маслото може да предпазва от паразит, който уврежда черния дроб при мишки.
* В епруветки черният кимион е защита срещу няколко паразита, които могат да причинят сериозни   проблеми с червата при хора.

Черния кимион може да засили имунната система

Много клетъчни проучвания потвърждават ползата от имунната активност на активната съставка на черния кимион тимохинон. Неговите ефекти върху имунитета са широкообхватни (засягащи както клетъчния, така и хуморалния имунитет), повишавайки активността на имунните клетки и нивата на антителата.

Екстрактът от черни семена увеличава цитотоксичността на естествените клетки като убиец на туморните клетки.

Семената на черен кимион са способни да увеличат имунния отговор в клетките.

Може ли черният кимион да се бори с рака?

Простият отговор е: още не знаем.

Черният кимион е изследван предимно върху животни и клетки, когато става въпрос за потенциал за борба с рака. Изследванията са обещаващи, но имайте предвид, че изследванията на хора са ограничени.

Маслото от черен кимион блокира туморния растеж и разпространението при плъхове.

Семената на черен кимион (тимохинон) намаляват рака на черния дроб и пикочния мехур при плъхове.

В клетките може да убие рака на маточната шийка, рак на костите, рак на гърдата и стомаха.

Черният кимион може да увеличи тестостерона и мъжката плодовитост

В проучване на 68 безплодни мъже, дневният прием на 5 ml (1 чаена лъжица) масло от черни семена за два месеца подобрява качеството на спермата без никакви неблагоприятни ефекти.

Също така, подобрява качеството и подвижността на сперматозоидите при друго проучване при плъхове, вероятно поради неговата антиоксидантна активност.

При диабетните плъхове черните семена увеличават тестостерона.

Черно семе може да помогне на диабета

Черният кимион е много популярен сред практикуващите традиционна медицина за намаляване на диабетните симптоми като високо кръвна захар, както и резистентност към инсулин при диабет тип 2.

В проучване от 60 пациенти с инсулинова резистентност, масло от черен кимион (5 ml дневно) подобрява нивата на кръвната захар на гладно. Въпреки това, тук се дава само като добавка към лекарства за понижаване на липидите.

Изследванията подкрепят ползите от диабета, но не забравяйте, че внезапните понижения на кръвната захар могат да бъдат опасни ако имате диабет. Ако вече сте на лекарства за диабет, не забравяйте да се консултирате с Вашия лекар преди да допълвате лечението си с черен кимион.

Маслото от черен кимион може да намали тревожността

Маслото от черен кимион понижава тревожността и подобрява настроението в проучване на 48 юноши доброволци след 4 седмици.

Екстрактът от черен кимион намалява тревожността при мишки, вероятно чрез увеличаване на нивата на серотонин в мозъка.

Той също така намалява тревожността, умората и повишената функция на щитовидната жлеза при мишки.

Семената от черен кимион успокояват и защитават развиващия се мозък при плъхове, дори и тези, които са били под стрес.

Черният кимион може да защити червата и да помогне храносмилането

Тинктура, приготвена от семената, традиционно се използва за храносмилане, загуба на апетит и диария, докато черните семена традиционно се използват за спиране на повръщането.

Досега има някои доказателства в подкрепа на употребата му при тези с нарушено храносмилане при инфекция с Helicobacter pylori.

В проучване на 88 пациенти с нарушено храносмилане и положителен Helicobacter pylori, черният кимион помага за унищожаване на бактериите и успокояване на симптомите. Минимална доза от 2 g семена (в комбинация с омепразол) е ефективна.

Някои прегледи показват, че това може също да помогне за предпазване на лигавицата на стомаха от увреждане и язви, най-вече въз основа на резултатите от проучвания при животни и клиничен опит.

Семената от черен кимион защитават лигавицата на стомаха от вредното въздействие на алкохола при плъхове. Маслото също предотвратява увреждането на червата при плъхове.

Масло от черен кимион е антиоксидант

Черният кимион действа на много антиоксидантни пътища (според многобройни проучвания върху животни и клетки):
* Увеличаване на чернодробните антиоксидантни ензими, като глутатион.
* Защита на различни тъкани като стомаха, черния дроб, бъбреците и кръвоносните съдове от оксидативни процеси.
* Екстрактът от черен кимион възстановява антиоксидантните ензими (в червените кръвни клетки) при мишки с малария, като помага за изчистване на паразитната инфекция.
* Маслото неутрализира вредни реактивни кислородни видове и мозъчно увреждане при мишки.

Черното семе може да подобри паметта и да защити мозъка

В едно проучване на 20 възрастни доброволци, ежедневен прием на масло от черен кимион подобрява когнитивността, вниманието и паметта след девет седмици.

Тимохинон и други компоненти на семената от черен кимион защитават мозъка от увреждане в няколко изследвания върху животни и клетъчни изследвания. Той предотвратява увреждането на мозъка от олово и от арсена при растящи мишки.

Тимохинонът може да подобри артрита

Семената на черен кимион (тимохинон) намаляват симптомите на ревматоиден артрит в проучване на 40 жени в доза от 500 mg масло 2 пъти на ден. Той намалява общите симптоми, сковаността на ставите и подуването.

В комбинация с неговите противовъзпалителни ефекти, черният кимион може да помогне на хората, страдащи от възпалителни състояния като ревматоиден артрит.

Черният кимион намалява алергиите

Няколко изследвания подкрепят ползите от черния кимион за безопасно намаляване на алергичните симптоми, особено при онези, които имат затруднения с дишането.

Той намалява честотата на астматичните симптоми, хриптенето и подобрява белодробната функция в продължение на 3 месеца. Пациентите, които приемат екстракт от черен кимион, също имат намалена нужда от допълнителни лекарства и инхалатори.

В друг преглед (от 4 проучвания, общо 152 пациенти с алергични заболявания), маслото от черен кимион намалява субективните симптоми на алергия, включително астма, екзема и запушен нос.

Черното семе може да защити сърцето

Ежедневната употреба на масло от черен кимион за 2 месеца понижава кръвното налягане при пациенти с леко повишено кръвно налягане (диастолична АТ 140 – 159 mmHg). Освен намаляване на кръвното налягане, екстрактът също така понижава нивата на LDL холестерола, като помага за предпазване на сърцето.

Черният кимион може да защитава сърцето не само чрез понижаване на кръвното налягане, но и чрез намаляване на кръвните липиди. Това предотвратява изграждането и втвърдяването на артериите от липидите.

Според преглед на клиничните проучвания добавянето на черни семена спомага за по-ниски стойности на Общ холестерол, LDL холестерол, триглицеридите.

Черното семе защитава бъбреците и предотвратява образуването на камъни в бъбреците

Семената на черния кимион традиционно се използват за лечение и профилактика на камъни в бъбреците.

Те помагат в борбата с камъни в бъбреците и защитават бъбреците от увреждане.

Черният кимион може да помогне за отслабване

В едно проучване на мъже с наднормено тегло, черният кимион подобрява загубата на тегло и намалява апетита след 3 месеца. В друго проучване на 64 пациенти семената понижават ИТМ и съотношението талия-бедро.

Черните семена отпускат мускулите

Черно семе намалява спазмите в мускулните тъкани при различни изследвания. Той има ефект само върху гладките мускули, като сърцето, червата и дихателните пътища. Това е причината черните семена да се използват при астма, затруднения в дишането, проблеми с червата, високо кръвно налягане и потенциално проблеми с пикочните пътища.

Действа като блокира ефектите на калция върху тъканите и блокира хистаминовите и холинергичните пътища.

Черно кимионово масло може да намали гърчовете

Черното киминово масло (тимохинон) намалява пристъпите при деца с епилепсия в пилотно проучване на 22 деца.

Черният кимион (тимохинон) също има анти-припадъчен ефект при мишки.

Маслото от черен кимион може да защитава от радиация

Маслото от черен кимион е защита срещу имунно-подтискащото и увреждащо въздействие на радиацията при плъхове.

Черно семе може да помогне при зависимост от опиати

Черно семе спомага за намаляване на симптомите на опиоидна зависимост и отказване от опиати при проучване на 35 пациенти, зависими от опиати. Важно е да се отбележи, че това също помога за намаляване на слабостта, инфекциите и подобряването на апетита.

Черният кимион може да помогне при кърменето

Традиционно черният кимион е бил използван за подпомагане увеличаването на кърма при кърмачки. Изследванията при хора не са тествали това твърдение, но семената от черен кимион могат да стимулират производството на мляко при плъхове.

Екзема

Според проучване в малък мащаб от 2013 г., сравняващо терапевтичните ползи от Nigela sativa с тези на рецептурните лекарства, маслото от черен кимион може да намали тежестта на екземата.

Акне

Изследванията показват, че антимикробните и противовъзпалителните ефекти на маслото от черен кимион могат да подобрят акнето. В едно проучване 58% от участниците са оценили отговора си на това лечение като добър, докато 35% смятат, че резултатите им са умерени.

Псориазис

Проучване върху мишки от 2012 г. показва, че маслото може да има и антипсориазни ползи.

Кожа

Маслото от черен кимион може да хидратира и омекотява кожата и да действа като овлажнител, въпреки че липсват научни доказателства, които да потвърдят тези ползи.

Коса

Добавено в маски за коса, маслото от черен кимион може да хидратира сухата коса и склап, да подобри състоянието при чувствителен скалп, при пърхут, да заздрави косата и да намали косопада, да направи косата блестяща и мека.

Може да се добави към масажни масла, шампоани, домашно приготвени продукти за грижа за кожата и аромати.

Хранителна стойност на черния кимион

Семе:

Богато е на мастни киселини, особено на ненаситени и есенциални мастни киселини (линоленова и линолова киселина)

Също е източник на калций, желязо, натрий и калий.

Съдържа каротин (провитамин А).

Съдържа витамини от В-комплекс като Тиамин (В1), Ниацин и Фолиева киселина.

Добър източник е на пиридоксин (витамин В6).

Масло:

Маслото от черен кимион (тимохинон) в комбинация с радиация има по-силен ефект срещу клетките на рака на гърдата.

Екстрактът от чесън и маслото от черен кимион може да работят по-добре заедно за борба с паразитите.

Консумацията на екстракт от чесън и суров черен кимион може да има благоприятни антиоксидантни ефекти при здрави жени след менопауза.

Черното кимионно семе и чесънът заедно работят заедно, за да намалят високия холестерол.

Комбинацията от масло от черен кимион и PYR (Pyrimethamine) се борят с паразитите (токсоплазмоза).

Дозиране

Обикновено дневната доза от маслото е 2,5 – 5 ml дневно.

1 чаена лъжичка (5ml)  дневно е за човек с тегло 80кг.

Като натрошено или смляно семе, дозата обикновено е около 1 g на ден.

Странични ефекти

Маслото от черен кимион и неговите активни съставки нямат известни токсични ефекти. Черният кимион обикновено е много безопасен, но се съобщава за няколко редки случая на кожни алергии към маслото.

Тъй като черният кимион може да намали нивата на кръвната захар и кръвното налягане, хората, приемащи лекарства за високо кръвно налягане или диабет, трябва да се консултират с лекаря си, преди да го ползват.

Предпазни мерки

Бременните жени трябва да избягват приема на екстракт от черен кимион или масло. Въпреки че е безопасен в умереност, семената от черен кимион могат да предизвикат аборт.

Клиничните проучвания не са потвърдили, че е безопасно да се използва по време на бременност и при малки деца, дори в по-малки количества.

Хората, които приемат лекарства, трябва да се консултират с лекаря си, преди да използват масло от черен кимион.

Вижте как може да закупите масло от черен кимион ТУК.

Данните са от US National Library of MedicineNational Institutes of Health и

https://www.ncbi.nlm.nih.gov   – Национален център за биотехнологична информация на САЩ.