Ферментиралите храни – поредната мода в храненето…или пък не
Темата за ферментиралите храни и ползите от тяхната консумация е много популярна в последно време.
ферментирали храни
дива ферментация
В традиционното хранене на всеки народ присъстват ферментирали храни.
У нас най-популярни са кисело зеле, кисели краставички и туршии (не тези, които се приготвят с оцет, а онези, които се приготвят само със сол и се оставят ферментират), кисело мляко, ферментирал ябълков оцет.
За японците са мисо (паста, най-често от ферментирала соя), умебоши (ферментирали плодове на дървото Prunus mume), за шведите сюрщрьоминг (ферментирала херинга от Балтийско море), за корейците кимчи (ферментирали зеленчуци с много подправки).
Другаде са ферментирало сирене, комбуча, кефир.
Какво точно са ферментиралитe храни?
Виното, бирата и сайдера са ферментирали напитки. Квасеният хляб с мая е ферментирала храна. Млечни продуктите като кисело мляко, кефир и някои сирена са ферментирали храни. Маринованите зеленчуци може да са ферментирали.
Ферментацията е традиционен метод, който предците ни са използвали, за да съхранят различни плодове и зеленчуци през есенно-зимния период. На много по-късен етап са се появили рецептите за маринована туршия, които са изместили традиционните.
При процеса на ферментацията, захарите в храната се преобразуват основно в етанол, млечна киселина и водород. Така например, сокът от грозде се превръща във вино, зърното се превъща в бира, млечно-киселите бактерии преобразуват прясното мляко в кисело, гъбата комбуча е „виновникът” за направата на напитките комбуча и т.н.
Млечната киселина е естествен консервант, който потиска размножаването на бактериите, които предизвикват загниване. Бактериите, които могат да бъдат опасни за нас, хората, не могат да виреят в солена среда. Някои полезни бактерии обаче харесват солта и идеално се развиват в такава среда. Ето защо при ферментирането на храните солта е основна и незаменима съставка.
Какви са ползите от консумацията на ферментирали храни?
Ферментацията на храните позволява те да бъдат съхранени за по-дълъг период от време като се запазят част от витамините и минералите, които съдържат.
При ферментация се повишава значително броя на полезните бактерии в храната.
Консумацията на ферментирали храни поддържа баланса между добри и лоши бактерии в червата, като внася добри такива. Това е евтин начин да подобрите чревната си флора, а много от здравословните проблеми на съвременните хора и особено автоимунните заболявания се дължат именно на дисбаланс в чревната флора.
Ферментиралите храни подпомагат храносмилането, а доброто храносмилане е предпоставка и за добро здраве.
А за различните видове ферментирали храни по света може да научите в някоя от следващите ми статии. Обещавам да бъде интересно.


Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!