Синдромът Х, известен още като метаболитен синдром или инсулинорезистентен синдром, е здравословен проблем, описан за първи път през 1988 г. от д-р Джералд Рийвън, преподавател по медицина в Станфордския университет.

метаболитен синдром

синдром Х

Метаболитният синдром е болестно състояние, при което са налице три или повече от следните отклонения:
– висцерално затлъстяване – обиколка на талията над 102 см при мъжете и над 88 см при жените;
– кръвна захар на гладно над 6.1 mmol/l ;
– артериално налягане над 130/85 ;
– триглицериди над 1.7 mmol/l ;
– HDL холестерол под 1.0 mmol/l при мъжете и под 1.3 mmol/l при жените.
Обикновено метаболитен синдром се развива при хора с наднормено тегло и затлъстяване. Но понякога, макар и по-рядко, може да бъде установен и при лица с нормално тегло.
Основна причина за метаболитния синдром е положителният енергиен баланс на организма и рисковете, които го създават – обездвижването, преяждането, стресът и генетичната предразположеност.
Счита се, че днес около от възрастните хора в света имат метаболитен синдром. Те имат три пъти по-висок риск за миокарден инфаркт или инсулт, както и два пъти по-висока смъртност от тези заболявания и пет пъти по-висок риск от диабет, в сравнение с хората без метаболитен синдром.
Метаболитният синдром и диабетът заемат едно от първите места по заболеваемост и смъртност в сравнение с другите хронични заболявания и вече са на четвърто или пето място като водеща причина за смъртност в развиващите се страни.
Нелекуван и неконтролиран, метаболитният синдром води до бързо и прогресивно развитие на атеросклеротични съдови изменения, сърдечно-съдови заболявания, диабет и диабетни усложнения.
От изключително важно значение е профилактиката, ранното откриване и ранното лечение на метаболитния синдром.
Основна препоръка за лечение на метаболитния синдром е здравословен начин на живот. Диетата трябва да е умерено нискоенергийна, с намалено съдържание на животински мазнини, сол, алкохол, сладкарски изделия, повишен прием на пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци и да цели умерена редукция на теглото от 5 до 10%.
Могат да се приемат добавки с фибри, омега-3 мастни киселини, флавоноиди, растителни стероли, пробиотици (при препоръка от лекар).
Физическата активност се повишава, като препоръчителни са упражнения най-малко 30-60 минути на ден, три до пет пъти седмично.
Тютюнопушенето трябва да се преустанови.
При липса на достатъчен ефект от немедикаментозната терапия и при висок сърдечно-съдов риск се включва и медикаментозно лечение.

Aкo се припознавате сред „жертвите” на Метаболитния синдром значи е време да започнете промяната. Колкото по-рано, толкова по-добре!

Кои са те, как да ги ползваме, с какво са полезни?

естествени подсладители

заместители на захарта

Малко са хората, които не ползват захар в ежедневието си. За много от нас кафето със захар и десертите са неотменна част от деня. Вместо със захар обаче може да подсладите храната и душата си с някои от следните здравословни алтернативи:

Мед
Говорим за истински мед, от проверени производители – богат на ензими, минерали, органични киселини, антиоксиданти.
Благодарение на своето ниско киселинно ниво на рН (между 3.2 и 4.5) консумацията на мед предотвратява развитието на бактерии, използва се за успокояване на кашлицата, за подобряване състоянието при заболявания като язви и бактериален гастроентерит. Медът съдържа флавоноиди и антиоксиданти, които помагат за намаляване на риска от някои видове рак и сърдечно-съдови заболявания.

Медът не е подходящ за деца под 12 месеца, тъй като може да съдържа бактерии, които причиняват детски ботулизъм!

Още факти за меда може да прочетете ТУК.

Кленов сироп

Сладък сироп, който се прави от сока на различни видове кленово дърво. Източник е на витамини (В5, В2, В6; фолиева киселина, биотин и витамин А), минерали(калий, калций, магнезий и манган), фитохормони и антиоксиданти.Счита се,че кленовият сироп забавя стареенето и укрепва имунната система, ползва се за пречистване и детокс.

Подходящ за термична обработка, тъй като при печене и нагряване не променя вкусовите си качества и не губи полезните си свойства.

Сироп от Агаве

Извлича се от растението агаве, което расте главно в Южната част на Мексико.  Вкусът му напомня на естествения мед, разгражда се бързо и лесно, има нисък гликемичен индекс – 27.  Около 80-90% от масата на сиропа от агаве е фруктоза, а около 10-20% глюкоза. Усвоява се бързо от организма. Само 2 лъжици сироп заместват 100 гр. кристална захар.

Поради високите нива на фруктоза агаве нектарът, не бива да се приема безконтролно в големи порции наведнъж, тъй като това затруднява работата на черния дроб.
* Консумацията на 15 до 50 гр. сироп за ден, се смята за безопасна, при хора със здрав черен дроб, водещи активен живот.

Кокосова захар

Кокосовата захар стана много популярна през последните години. Тя е естествена захар, която се произвежда от сока на кокосовите цветове. Подобно на кленовия сироп, също е подсладител с нисък гликемичен индекс, може да се подлага на топлинна обработка.

Според различни източници съдържа аминокиселини, витамини, минерали.  Всичко това, обаче е в малки количества, така. че за да си ги набавите трябва да изядете големи количества захар…

Митове и истина за кокосовата захар: вижте тук.

Меласа и петмез

Меласата е гъст сироп, остатъчен продукт от производството на захар от захарна тръстика или захарно цвекло. Колкото по-тъмна е на цвят, толкова по-малко захар е останала в нея. Съдържа витамини, минерали, желязо, калций, магнезий.

Петмезът пък е сгъстен сироп от плод с високо съдържание на захар. На пазара най-често се среща петмез от грозде, черници, рожков, фурми, че и от диня, тиква, сини сливи. В него не се прибавя допълнително количество захар.

Втората част на статията вижте ТУК

Как да се ориентираме сред многобройните Е-подсладители, използвани като заместител на захарта. Консумацията на някои от тях не представляват опасност за човека, докато за други не може да се каже същото. Ето данни за някои от тях:

Е-подсладителите

Е-та

изкуствени подсладители

Е967 – Ксилитол

В природата се среща в плодовете, зеленчуците, дървесината на брезата, царевичните кочани, слънчогледовите люспи, обвивката на памука. широко разпространен заместител на захарта за диабетици и хора, страдащи от затлъстяване, тъй като не влияе върху нивото на глюкозата в кръвта.

Ксилитолът се добавя при направата на сухи мезета, сладоледи, мармалади, желета, плодове с глазура, бонбони, карамел, шоколад, в производството на изделия от сушени плодове, на основата на нишесте, тестени и сладкарски продукти, дъвки, горчица, сосове, месни изделия и колбаси, майонеза.
Използването на ксилитол намалява опасността от развитие на кариес.
Приема се, че хранителната добавка не представлява опасност за организма.

*Знае се, че прекомерната употреба на веществото (над 20 г на един прием или над 50 г на ден) води до подуване на корема, метеоризъм, диария.

Е965 – Малтитол

Получава се от нишесте (царевично или картофено) чрез каталитично хидрогениране на малтоза или на сиропи с високо съдържание на малтоза. Не влияе съществено върху нивото на глюкозата в кръвта, затова може да се консумира от диабетици.
Той има мек сладък вкус, много близък до този на обикновената захар и сладостта му се равнява на около 90% от тази на захарта, като калорийността му е два пъти по-малка от тази на захарта.

Влиза в състава на сладоледи, сладка, мармалади, желета, плодови изделия с глазура, тестени продукти (чиято калоричност е понижена), дъвки, карамел, бонбони, шоколад, безалкохолни и слабоалкохолни напитки, сушени плодове. Също така, веществото може да се срещне в горчици, сосове, специални диетични продукти.
Безопасността му е потвърдена и от Експертния комитет за хранителни добавки към Световната Здравна Организация.

*Прекомерната употреба с малтитол може да доведе до лаксативен ефект.

Е968 – Еритритол

Естествен подсладител, който притежава сладък вкус, много близък до този на захарта, и се употребява като нейна безвредна алтернатива.
Еритритолът се среща в крушите, динята, гроздето, царевицата и други.

Като подсладител, еритритолът е бил одобрен от Американската администрация за контрол върху храните и лекарствата (FDA) в края на миналия век. Повече от десетилетие преди това обаче той вече се е употребявал широко в Япония, като се е влагал основно в хранителни продукти, подходящи за хора, страдащи от захарен диабет.
Еритритолът няма енергийна стойност и не съдържа никакви калории!

Еритритолът, попадайки в кръвта се филтрира от бъбреците и се извежда с урината, не се поддава на ферментация, поради което в организма не постъпват продукти от неговия разпад, които биха могли да имат калоричност.

До този момент специалистите са убедени, че тази хранителна добавка не води до привикване и зависимости. В по- големи количества той може да предизвика лек слабителен ефект, но това пък го прави изключително подходящ за употреба при забавен метаболизъм или запек.
Еритритолът не влияе още и върху нивото на холестерола, триглицеридите и другите биомаркери.

Еритритолът, във всичките си форми – на кристали или на прах и най- вече в комбинация със стевия, може да се използва спокойно както за готвене, така и за консервиране. Този подсладител не променя качествата си при термична обработка и се употребява точно като добре познатата ни кристална захар.

*Въпреки че еритритолът като цяло се счита за безопасен подсладител, не е изключено в началото на неговата употреба, а също и при консумация в по- големи количества, да се усетят някои странични ефекти.

!!! Специалистите съветват хората, страдащи от синдром на раздразненото дебело черво или други стомашни проблеми, да избягват употребата на еритритол. Ако такъв пациент приеме веществото, не е изключено да изпита дискомфорт или състоянието му да се обостри.

Е420 – Сорбитол

Представлява природен подсладител с приятен сладък вкус. В своята натурална форма той се среща най-вече в костилковите плодове и водораслите. В синтетичен вид може да бъде под формата на прах или сироп.

Доказано е, че подпомага организма да редуцира загубата на витамини от В групата (В1, В6 и биотин), спомага и за подобряване на стомашно-чревната микрофлора. Успешно може да бъде използван и от диабетици.
Храните, приготвяни с негова помощ, имат сравнително дълъг срок на годност, тъй като сорбитолът бързо поема влагата от въздуха.

Най-често се използва за приготвянето на захарни изделия (близалки, дъвки, бонбони, сладкиши, сушени плодове) и диетични храни и напитки.

Във фармацевтичната промишленост той се среща в сиропите за кашлица, пастите за зъби и др.

При използване на големи количества от добавката се наблюдава: дискомфорт в областта на стомашно-чревния тракт и засилено образуване на газове. Приемането на над 50 грама от веществото за денонощие се определя като опасно за човека.

*Сорбитолът не е алерген, но може да предизвика раздразнение на лигавиците в организма.
Доказано е, че действа неблагоприятно върху зрителните органи. При продължителен прием на добавката е възможно да се появи диабетна ретинопатия и увреждане на клетъчните функции в организма.

Сорбитолът се употребява избирателно във фармакологията, защото може да променя свойствата на лекарствата (възможно е да придобият токсични свойства). САЩ отнасят Е420 към опасните за човешкото здраве вещества.

!!! Веществото е забранено за използване в производството на бебешка храна.

Втората част на статията вижте ТУК

Сигурно често срещате в рецептите рожков на сироп или брашно, но знаете ли какво всъщност представлява? Ако отговора ви е „Не съвсем”, значи това четиво е точно за вас. Ако пък сте наясно, пак прочетете, може пък да научите още нещо за рожков и ползите от употребата му.

рожков

без глутен

Рожковът е вечнозелено храстовидно дърво, разпространено в Средиземноморския регион, типична култура за южните части на Португалия, Испания и италианските острови Сицилия и Сардиния, както и Кипър. Любопитното е, че колкото повече старее дървото, добивът от него се увеличава. Едно дърво може да продължи да ражда 100 години. У нас също е разпространено, но за жалост не може да се използва за хранителни цели.

Шушулките от рожков са били най-големият източник на захари, преди захарната тръстика и захарното цвекло да се разпространят повсеместно.
В наши дни шушулките се изсушават и стриват на прах, който се отличава с характерен вкус, напомнящ смесица от карамел и какао.

Много хора смесват рожков със сурово какао за по-добър вкус. В какаото има много магнезий, докато в рожкова има много калций. Той съдържа около три пъти повече калций от какаото, а само 60% от калориите му. Освен това рожковът съдържа витамин B1 колкото ягодите, повече витамин A от аспержите и т.н. Също съдържа витамин B2, калций, магнезий, калий и микроелементите желязо, мед, никел, манган и хром.
Известно е също, че рожковът има терапевтичен ефект при диария и помага при гадене, повръщане и стомашно разстройство. Рожковият плод е също така богат на инозитол, който влияе позитивно на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници.

Рожков може да се използва като заместител на какаото или да се комбинира с какао, за да обогати шоколадовия вкус. Може да се добавя към шейкове, смутита, пудинги, сурови десерти и печива, действа не само като овкусител, но и като естествен стабилизатор и сгъстител.
Реално, във всяка рецепта, в която се влага какао, то може да бъде заменено с брашно от рожков. В него не се съдържа глутен и има малко калории.

В магазинната мрежа може да намерите също сироп и петмез от рожков, идеален топинг за кисело мляко или сладолед с плодове.

От семената на растението се произвежда естествен и безвреден стабилизатор (E410-каробин).

Генетичното инженерство е метод, който позволява генетично подобряване на културните растения без да разрушава генетичната структура и стопанска стойност на доказани в практиката сортове, като чрез трансферирането на нови гени им се придават допълнителни, полезни за човека и домашните животни признаци, като по – висока устойчивост към болести и неприятели, по – висока устойчивост към екстремни ниски и високи температури, по – високо съдържание на протеини или незаменими амино и мастни киселини, захари, лекарствени и други биологично активни вещества.

генно модифицирани храни

ГМО

Понастоящем повече от половината световно производство на соя се получава от използването на трансгенна соя. Приблизително 40 милиона тона от нея се преработва за фуражни цели при храненето на свине, птици, говеда и за хранителни продукти предназначени за човека. Соята намира също приложение при производството на много хранителни добавки.
В САЩ и Аржентина ГМ соята е официално одобрена и се ползва без ограничения, третира се наравно с конвенционалната соя. В тези две страни се отглеждат между 89 и 92% от цялата генно модифицирана соя в света.
Различно е в Бразилия, където в северната част се отглежда основно конвенционална соя, а в южната ГМ соя. Затова европейските хранителни и фуражни компании предпочитат да купуват соя основно от северната част, която съдържа минимални количества от ГМ соя или е напълно чиста.

Що се касае до проблемите, свързани с консумацията на ГМ продукти от хора и животни, засега няма официално научно становище за това как действат върху човека генномодифицираните организми. В литературата могат да се намерят данни от наблюдения върху животни, които са хранени с ГМ култури. Те показват безплодие при крави или намаляване размера на бъбреците на мишки.

Какво е действието на ГМО върху човешкия организъм – вредно или не, обаче все още не е известно, официално не се съобщава за това как действат тези организми като компонент в храната за човека.
Все пак, според някои автори ГМ храни не показват безопасност при консумация, а генетичната модификация е един доста необмислен начин за въвеждане на чужд генетичен материал (например от вируси, бактерии) в културите с непредвидими последици. В резултат, ГМ храни претърпяват един не много строг и сравнително недълготраен тест за безопасност, но тестовете за хранене на животните показват тревожни здравни ефекти.

Публикувано е само едно изследване върху директното влияние на ГМ храни върху хората, които ги приемат, в което се посочват неочаквани ефекти върху чревните бактерии, но получените резултати не са използвани никога.
Твърди се, че американците консумират ГМ храни от години без болестни ефекти, но тези храни не се етикират в САЩ и никой не е изследван за евентуални последици.

Според други автори същестуват прикрити ГМО продукти в храната на животните и то без съгласието на консуматорите, а поемането им чрез различните животински продукти може да засегне здравето им. Месото, яйцата и млечните продукти от животни, отглеждани чрез ГМ храни и внесени в Европа не са с етикети. Обратно на твърденията на представителите на ГМ хранителна индустрия, животните, отгледани с храни съдържащи ГМ продукти, са различни от тези, хранени по традиционен път. Според други изследвания ако ГМ култури се дават като храна на животните, то ГМ материали могат да се открият в крайните животински продукти, а здравето на тези животни да бъде засегнато.
ГМО и не ГМО не могат да съжителстват съвместно!
Увеличава се замърсяването на традиционните и органични храни. В САЩ е установено, че ГМ ориз отглеждан при полски условия макар и за една година, е причинил обширно замърсяване на запасите от ориз и семенната стока.
В Канада индустрията преработваща обикновенна рапица е съсипана заради замърсяване с ГМ рапица.
В Испания изследване посветено на ГМ царевица е установило, че такава царевица причинява драстично намаляване на добива при органичното отглеждане на тази култура и прави практически невъзможно тяхното съвместно съществуване.
Според Roger Levett, ако хората позволят или допуснат да се отглеждат ГМ растения, продават или употребяват ГМ храни, скоро никой няма да бъде в състояние да избира храна или биосфера свободни от ГМО. Това е едностранен избор, веднъж направен, не може да бъде върнат назад.

И все пак генното инженерство има и своите добри страни, като например така наречения златен ориз. Около 250 милиона деца по света страдат от недостиг на витамин А, което убива или ослепява завинаги милиони всяка година. Peшeниeтo идвa cъc злaтния opиз.
Учeнитe дoбaвили двa гeнa ĸъм бeлия opиз, eдин oт пoчвeнa бaĸтepия, и дpyг oт нapциc, ĸoйтo cинтeзиpa пpeĸypcopa нa витaмин A, нapeчeн бeтa-ĸapoтин. Toзи пигмeнт пpидaвa opaнжeв цвят нa paзлични xpaни, и блaгoдapeниe нa нeгo opизa нaиcтинa изглeждa злaтeн. Toзи гeн oт нapциc впocлeдcтвиe e дoбaвeн и ĸъм цapeвицa, зa пoвишaвaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa бeтa-ĸapoтин.
Opизът e мacoвa xpaнa в мнoгo cтpaни. Ho oбиĸнoвeнo нe e изтoчниĸ нa витaмин A. Eднa пopция злaтeн opиз ocигypявa 60% oт днeвнитe нyжди нa витaмин A пpи дeцaтa.

Създаден е един специален сорт соя, който продуцира повишено съдържание на омега – 3 мастни киселини, които понижават нивата на „лошия“ холестерол в кръвта.

Освен за борба със световния глад, ГМО могат да се използват и в много други сфери. Интерес проявяват от дървообработвателната промишленост, тъй като запасите от дървесина намаляват, а залесяването отнема време. Учените изобретили генно модифицирани борове, които израстват до подходящи за сечене за четири години, в сравнение на нормалните четиридесет. Също така устойчиви на вредители и безводие, за да се предотврати загиването им.

Генетичната модификация е просто инструмент, и като всички инструменти важното е как се използва!