Целиакията е едно от най-разпространените автоимунни заболявания като се среща при почти 1% от хората.

целиакия

цьолиакия

диета без глутен

безглутенов режим

Болестта се обуславя от автоимунен отговор към глутена, водещ до прогресивна вилозна* атрофия в тънкото черво и последваща малабсорбция.

Гастроинтестиналните симптоми могат да бъдат относително неспецифични, например диария и коремна болка. Системните усложнения са обичайни, като включват желязодефицитна анемия и уморяемост.

Правилното диагностициране на целиакията е от особена важност, тъй като премахването на глутена от диетата оказва позитивен ефект върху голяма част от симптомите.

Диагностичните изследвания, използвани при целиакия, са:

1. Предпочитаният серологичен тест за диагностициране на целиакията е изследване на имуноглобулин (Ig) A антителата срещу тъканната трансглутаминаза (IgA tTG),които са високо специфични за това заболяване. При измерване на стойност >10 пъти горната граница на нормата, се поставя диагноза целиакия, без да е необходимо биопсичното й потвърждаване (хистологичен анализ).

• При нормални нива на IgA, този тест има =/>95% чувствителност и специфичност
• При дефицит на IgA (тотален серумен IgA<0.2 g/l), се препоръчва изследване на IgG антителата – деаминиран глиадин (dGDN, деаминирани форми на глиадинови пептиди – DGP)
• Определянето на антиглиадинови антитела не се използва повече за скрининг или за диагностика на целиакия.

2. HLA-типизиране за доказване на генетична предиспозиция. При 95% от пациентите с целиакия се откриват хаплотипове на човешкия левкоцитен антиген (HLA) DR3-DQ2 и при останалите 5% DR4-DQ8. Хомозиготните носители от женски пол имат по-висок риск за целиакия в сравнение с тези от мъжки пол или хетерозиготните носители.
3. Генетичното изследване може да е от полза при случаи, при които е поставена диагнозата целиакия, но при които безглутеновата диета не води до подобрение на симптомите. Липсата на HLADQ2/8 отхвърля диагнозата целиакия и насочва, при наличието на стомашночревна симптоматика и прояви на малабсорбция (хронична диария, стеаторея, загуба на тегло, подуване, флатуленция, постпрандиална коремна болка), към търсенето на друга ентеропатия.

4. При деца под 2 години се предпочита изследване на IgG tTG – самостоятелно или придружено от dGDN.

Серологични тестове не трябва да се провеждат при пациенти, които вече спазват безглутенова диета, тъй като тя променя тяхната чувствителност за диагностициране на целиакията. Спазването на безглутенова диета за период от 6-12 месеца води до загуба на антигенен отговор при 80% и за период от пет години – при над 90% от случаите с това заболяване.

Затова, преди провеждането на серологични изследвания, е важно да се снеме правилна анамнеза относно спазването на безглутенова диета. Същото се отнася и за дуоденалните биопсични изследвания – безглутеновата диета подобрява хистологичната находка.

5. За потвърждаване на диагнозата (недостатъчно убедителна серология), е необходимо извършването на биопсии на дуоденална лигавица.

Хистологичните критерии за заболяването са: хиперплазия на криптите, лимфоцитна инфилтрация и вилозна атрофия (критерии на Мarch*). Броят на препоръчваните биопсични проби е 4 от постбулбарната (средната и долната) част на дуоденума и 1-2 проби от булбарната (горната) област, което позволява откриване на допълнителни 9-13% от случаите на целиакия.

Добре е да се знае също и, че:

• Всеки 10-ти пациент със синдром на Даун има целиакия.
• Наличието само на лимфоцитна инфилтрация (лимфоцитна дуоденоза)* при липса на вилозна атрофия не е находка, която е диагностична за целиакия, тъй като това отклонение може да се среща при редица други заболявания като инфекция с Helicobacter pylori, болест на Крон, автоимунни заболявания и автоимунна ентеропатия, ламблиаза, туберкулоза.
• Повишени чернодробни ензими. Тези пациенти са типично много чувствителни към безглутеновата диета – нормализиране на резултатите при над 95%. Ако подобна диета не води до подобряване на трансаминазите, трябва да се търси чернодробно заболяване.

Диетологът играе много важна роля за подобряване на състоянието на пациентите с целиакия и този факт не трябва да се подценява. Те трябва да се наблюдават доживотно за дефицит на витамини и различни микронутриенти като желязо, витамин В12, витамин D, фолиева киселина, витамин В6, мед, цинк и карнитин. Малабсорбцията на различни нутриенти може да доведе до метаболитни нарушения, които трябва да бъдат рано откривани.

Класически източници на глутен са пшеницата, ръжта, ечемикът, както овес и лимец. Много пациенти, които имат синдром на раздразненото черво (негативна биопсия за целиакия) също се подобряват при спазване на безглутенова диета.

Самодиагностицирането и самолечението може да бъде опасно за вашето здраве. При съмнения за целиакия или непоносимост към глутен се обърнете към личния лекар или лекар специалист!

*Вилозна атрофия на тънкото черво представлява увреждане на власинките, покриващи тънките черва, чрез които се осъществява резорбцията на хранителни вещества в организма.

Източник: Списание МD, брой 3, юни 2016г.
Може да изтеглите списанието в pdf формат тук: https://spisaniemd.bg/md/2016/3

Още полезна информация може да намерите в сайта на Българска Асоциация Целиакия – https://bacbg.org